Новият капитан на германския национален отбор по футбол Бастиан Швайнщайгер даде интервю за focus.de, в което коментира изявите си на клубно и национално ниво. Швайни признава, че не се чувства особено комфортно на широкия терен на Барселона, но е убеден, че респектът е взаимен. В същото време той признава, че още мисли за фиаското от 2012 година, когато Байерн надигра Челси на финала в ШЛ насред своя стадион "Алианц Арена", но загуби след изпълнение на дузпи.

"За мен е все едно срещу кой съперник се изправям. Но когато теренът е толкова голям като "Ноу Камп" и съперниците са доста бързи, това не е идеалната комбинация за мен. Но доста по-важно ми е това, че Меси и Роналдо също не играят с удоволствие срещу нас. Нито срещу Байерн, нито срещу Германия. Те изпитват към нас също толкова голям респект, колкото ние към тях", започна Швайнщайгер.

"Много често си мисля за финала на Шампионската лига през 2012 година у дома. Още се питам как изобщо загубихме от Челси. Ние доминирахме през целия мач, те бяха опрени до стената. И в края печели отборът, който забърка бетон през целия мач."

"Но аз успях да извлека позитиви от загубения финал. Още тогава усетих в съблекалнята настроението у целия отбор: "следващия път ще спечелим финала, без значение срещу кой". Въпреки това нямах никакво желание да стигаме до дузпи срещу Аржентина, макар да съм наясно, че имаме най-добрия вратар в света."

"Дълго време съм във футбола и съм наясно какво трябва да правя. Какво казват критиците, честно казано ми е все едно. Зная, че никога няма да тичам като Юсейн Болт. Моята игра се обляга на други фактори като физика, ритъм, точност и издръжливост. Приемам критика от треньорите и съотборниците си."

"На моя пост е много по-важно да имаш бърза мисъл, отколкото бързи крака. Понякога трябва да направя играта по-бърза, да натисна газта. Няма смисъл да бягаш безидейно по терена. Моята работа е да оставам хладнокръвен във важни ситуации, да пускам интелигентни пасове и да се намесвам адекватно. Тук важна роля играе опитът. Имам над 500 мача за Байерн и над 100 за Германия. Това помага."

"Имам щастието да играя за Байерн над десет години. В Байерн нямаш право на равенство, трябва да побеждаваш във всеки мач. В противен случай целият свят се срутва върху теб.  С нагласата да печелиш всеки мач израснах. За мен напрежението е нещо ежедневно и нормално."

"През 2002 година станах част от първия отбор на Байерн. Щях да се радвам, ако тогава имаше някой опитен играч, който да се погрижи за мен. В съблекалнята от самото начало седнах до Оливер Кан. Знаете ли кога той за първи път се заговори с мен? През 2004 година (смее се)"

"Днес всеки говори с другия. И когато имаш треньор като Пеп Гуардиола, който прави анализи както нито друг, нещата не могат да се объркат. След доста разбори съм си тръгвал с мисълта "уау, вече зная наистина всичко за Реал или Дортмунд".

"Какво е за мен справедливостта? Във футбола? Честно казано, когато си свършил нещата по-добре от другите, трябва да бъдеш възнаграден. През 2012 година ние бяхме брутално наказани във финала на Шампионската лига. Когато след финала на световното се разплаках в прегръдките на селекционера, усетих справедливост. Искам да усетя това усещане още много пъти."

"Изключително съм горд от нашия отбор, че след няколко опита най-после спечелихме голяма титла. Но не каква да е титла, а световната купа. Затова съм благодарен, че аз, момчето от Обераудорф, получих възможността да изживея нещо подобно. Да си световен шампион е нещо голямо и красиво. Невероятно е. Често си мисля за времето в Бразилия."

"Да, вечер си лягам щастлив, но и без световната титла аз съм щастлив човек през последните 30 години. Не мога да се сетя за ден, в който да не съм се смял. Но трябва да потвърдя: чувството да си световен шампион е страхотно."

"Ние станахме първият европейски отбор, който става шампион в Южна Америка. За мен решаващ беше мачът със САЩ. В този мач започнах като титуляр след контузията и нещата се получиха. За мен беше важно да зная, че съм във физическото състояние да играя. При мен обикновено е следното: когато дълго време не съм бил на терена, се чувствам като старец. Но от този момент стана ясно, че тялото ми ще ми позволи да играя. В главата без това бях готов. Чувствах се като млад заек, ставайки сутрин от леглото."

"Още когато летяхме за Бразилия, казах на Филип Лам за усещането си, че ще се върнем с купата. Казах му, че рано или късно ние ще спечелим голям трофей с Йоги Льов. От 2004 година отборът върви само нагоре."

"Не съм се чувствал като Супермен след финала. Медиите често търсят герой или грешник. През 2012 година аз пропуснах решителната дузпа срещу Челси на финала. За мен героите са други - лекари, полицаи, медицински сестри, пожарникари. Аз само се опитвам да дам всичко от себе си."

"Искам винаги да побеждавам. Винаги, винаги, винаги. Всеки мач с Байерн, всеки мач с националния отбор на Германия. Знаете ли какво ме ядоса на полуфинала срещу Бразилия? Това, че допуснахме попадение във вратата си. Водихме със 7:0 и знаех колко важно е за Мануел Нойер да остане със "суха" мрежа."

"Изнервих се, когато ни вкараха, защото загубихме концентрация и им позволихме да се разпишат. От тази гледна точка предпочитах да бяхме спечелили мача с 2:0. Освен това Бразилия беше чудесен домакин, там хората обичат футбола. Те живеят за футбола."

"Не понасям когато някой не е концентриран и когато се отпуска. За съжаление това ми се случва и на мен. В такива случаи съм бесен на самия себе си. Не съм се страхувал от евентуални дузпи на финала. Но при дузпите ти трябва късмет. А аз не искам да завися от късмета. Усетих го през 2012 година, когато все едно някой ми изтръгна сърцето. Не искам да ми се случва отново", завърши Швайнщайгер.