Ако в 13-ия кръг на Серия А Ювентус и Интер не намериха нищо по-добро от това да не се наранят при 1:1, кой знае какво ще се случи в 23-ия. Грешка в неделя със сигурност ще боли повече. Юве пропиля аванса си срещу Емполи (1:1) и можеше да влезе в дербито като лидер и с точка повече, но вместо това рискува да изостане с 4. Интер е напред, но трябва да изиграе отложения мач срещу Аталанта, който в момента е отборът под пара в елита. С 15 кръга до края Индзаги и Алегри може дори да не ускорят темпото, превръщайки дуела в двубой на дълги разстояния. Но между терена и резервната скамейка има твърде много съперничества и заложени цели, за да бъде дръпната ръчната спирачка. Твърде лесно е да се говори за головия нюх на Мартинес и Влахович. По-скоро има много индивидуални ситуации, които могат да имат решаващо значение за крайния изход на Дерби д’Италия. При всички случаи поражението ще струва повече от загуба на 3 т.
- Тюрам разкъсва защитите
В Италия няма атакуващ дует като Тюрам – Мартинес. Дори в Европа е трудно да се намери същата необикновена технико-тактическа комбинация. Французинът, въпреки че стартира отдалеч, има по-офанзивна средна позиция. Той заобикаля аржентинеца, възползвайки се от скоростта му. Тюрам играе Лаутаро, а Лаутаро играе Лукаку или по-малко мощ, но повече скорост. Маркъс добави много важно офанзивно решение към този Интер, който обича да маневрира с топката в краката си благодарение на двамата плеймейкъри (почти 700 докосвания на мач). Индзаги се защитава ниско и отприщва експлозивни контраатаки с впечатляващата прогресия на французина. Особено отляво: тук Гати може да се противопостави физически, но не и да се конкурира по скорост. По-скоро Камбиазо и Маккени ще бъдат първите, които ще се опитат да затворят аеродинамичния тунел, в който Тюрам тества своята скорост. Помощта на Бремер също ще е необходима, ако Данило следи за Лаутаро.
- Фантазията на Йълдъз
В новия Юве, който бележи повече и се защитава по-добре, ключов е Влахович с неговите голове, но спусъкът е в центъра отляво, където действа Йълдъз. Не е изключено Алегри да избере и Киеза. Зависи от типа игра, която има предвид. С италианеца офанзивният фронт се разширява, коефициентът на непредсказуемост се увеличава и със спринтове и ускорения се подкопава зоната на Дармиан. Изборът обаче по-скоро клони към Йълдъз. Преди 20 г. той щеше да играе като атакуващ халф зад двамата нападатели, днес той действа като второ острие. Турчинът умело маневрира и не се отдалечава от Влахович, на когото предлага идеална подкрепа. Кенан е зрелищен в създаването на превъзходство с топката в краката си с елегантен дрибъл, който винаги е насочен към вратата. Като се има предвид неговата по-централна зона от тази на Киеза, вероятно Дармиан ще помага на Павар. А за Барела се очертава тройно предизвикателство – да следи за Рабио, да участва в атаките и да държи под око Йълдъз.
- Преобразяването на Чалханоглу
Първоначално Чалханоглу бе типична 10-ка. След това Индзаги го превърна в изтеглен назад плеймейкър. И днес Интер притежава универсален халф. Турчинът е в центъра на ниския подход, но след това, благодарение на тактическата интелигентност и състезателния дух на Мхитарян в развитието на маневрата, той може да се окаже като атакуващ полузащитник срещу разгърнати защити. Което означава допълнителен човек в тази зона, а Хакан има поглед, прави асистенции и притежава страхотен удар от дистанция. Ако Влахович е първият, който се изпречва на пътя му, ще бъде неизбежна подкрепата на Локатели. От друга страна, Алегри използва своя халф почти като допълнителен защитник, за да балансира по-офанзивното отношение, дадено от вертикалността на Камбиазо, Маккени, Рабио и Мирети. Днес Чалханоглу е най-ценният полузащитник в Серия А, той притежава тактическо богатство, което само Модрич и още малцина други имат. Вярно е, че Юве не позволява действия в пеналта, но отвън те са по-малко защитени: след гола, отбелязан от Балданци, ще бъде по-добре да не оставят никакви пролуки за Хакан. Ако Интер премине, трудно ще бъде спрян.
- Рабио – символът на Алегри
Рабио е един от недосегаемите на Алегри, лидерът, когото треньорът на Ювентус трансформира от анархичен полузащитник от врата до врата в много специфичен халф. Впечатляваща физика, съчетана с пробиви и стрелба: няма много играчи в Серия А, които могат да се противопоставят на неговата мощ. Вместо това той като че ли забавя темпото или се изключва от време на време, само за да се завърне внезапно в центъра на действието. Директният сблъсък с Барела ще бъде зрелищен. Като се има предвид, че Йълдъз също се движи отляво, е ясно, че Павар и Дармиан ще имат трудна вечер.
Рабио ще заеме мястото, временно дадено на Мирети, който благодарение на своята универсалност е на път да стане в бъдеще играч, който създава 5 възможности в мач. Но днес Рабио е недосегаем. „Дори той не знае колко е силен“, казва Алегри за французина.
Фабио ЛИКАРИ, „Гадзета дело спорт“, превод на в-к Тема спорт
Снимка: БГНЕС