Един математически анализ. Ювентус има 6 точки преднина на върха 5 кръга до края на Серия А. А програмата на бианконерите е коварна. Предстои странният директен сблъсък с доскорошния основен опонент, а напоследък разоръжен Лацио, следват Удинезе, Сампдория, Каляри и Рома.
Колко бързо може да приключи битката за скудетото? Не е нужно да сте професор, за да разберете, че с няколко победи в следващите срещи Маурицио Сари спокойно може да насочи погледа си към август. Защото вместо очаквани празненства на хоризонта се задава дългогодишната цел - Шампионската лига.
Краткосрочен план: Киелини
Ювентус, ако особено успее да увеличи предимството си, спокойно може да работи за постигане на отлично състояние през следващия месец. В тази ситуация бианконерите просто трябва да избегнат контузиите и да се надяват Ушатата купа да подейства като магнит, за да умножи концентрацията на играчите и да остави настрана недоразуменията на съблекалнята. Засега Сари мисли главно за шампионата - играе се на всеки четири дни, няма време за разсейване. Но не може да пропусне да има краткосрочни и средносрочни цели с оглед на Шампионската лига.
Първата стъпка бе завръщането на Джорджо Киелини. Срещу Сасуоло (3:3) капитанът започна, при това като титуляр, след 5-месечно отсъствие. Защитникът вече тренира наравно с останалите, но в Реджо Емилия се видя, че не е готов за пълни 90 минути. Присъствието на лидера обаче е от огромно значение за отбора. Макар че засега се очертава да е трети избор след Матайс де Лихт и Леонардо Бонучи в центъра на отбраната.
Внимание и към Аарън Рамзи. Уелсецът се появява почти винаги като резерва и играе по 20-ина минути. Очаква се скоро да е в оптималното си състояние и да се доближи до титулярното място. Целта е да покаже формата си от март, когато бе на ниво и отлично се включваше от втора линия.
Средносрочен план: Игуаин
Гонсало Игуаин трябва да е под напрежение. По природа той страда, когато не е титуляр, но в момента няма условие да изиграе цял мач. Видя се и срещу Сасуоло, въпреки че се разписа. Сари обаче трябва да има предвид идеята да удължи максимално игровите му минути, защото присъствието му е важно за атаката на Старата госпожа. Деликатното в случая е, че трябва да се действа внимателно и без да се поставя под въпрос постоянството на Дибала.
Ето я и сериозната тема - контролирането на игровите минути. Когато са твърде много, рискът от контузии се увеличава драстично. Когато пък са малко, те понижават морала и влияят върху приноса на футболиста. За Дъглас Коста поне няма съмнение: ролята му на дванадесетия играч почти винаги му гарантира 20-30 минути на терена. И в момента това е оптималният вариант за бразилеца.
При Адриен Рабио тенденцията е обратна: той почти винаги е титуляр след рестарта. Играта му се подобри, представянето му е стабилно и следващите 5 мача са необходими на Сари, за да разбере доколко може да разчита на него в Европа.
Съперниците
COVID-19 превърна всички треньори на отборите, които все още участват в Шампионската лига, да изглеждат като алхимици: изучават схеми и ротации, за да постигнат целите си на местно ниво, но и да се подготвят за битките през август. Някои са на почивка - Байерн и РБ Лайпциг не са играли от две седмици.
Баварците бяха безапелационни след подновяването на Бундеслигата с 9 поредни победи, ката оформиха и дубъл след спечелването на Купата на Германия. Освен това съставът на Ханзи Флик демонстрира изключителен офанзивен потенциал, реализирайки 27 гола (средно по 3 на мач) за периода, което не бе по силите на нито един от останалите конкуренти. Предизвикателството за Байерн е да запази формата си, тъй като до август няма да се изправи в състезателна обстановка.
Подобна е ситуацията с ПСЖ и Лион, които се ограничиха до приятелски срещи, след като Лига 1 спря окончателно през април. И докато успехът на Олимпик, който е съперник в осминафинала на Юве, с 1:0 срещу Ница минава в графата рутинен, то това 9:0 на парижани срещу Льо Авар леко стряска...
Останалите, които още са в играта, са напълно сериозни. Манчестър Сити сдаде титлата, но вкарва средно по 3 гола на мач. Реал Мадрид, Барселона и Атлетико Мадрид са под пара в Ла Лига. Кралският клуб показва най-впечатляващ футбол. Реал е без грешка след рестарта с 10 от 10 по пътя към титлата. Тимът на Зинедин Зидан е потенциален съперник на Юве, ако Лион бъде отстранен. Стига, разбира се, да ликвидира на "Етихад" полученото 1:2 срещу Манчестър Сити на "Сантяго Бернабеу".
Барселона може да забрави разочароващия сезон единствено ако вдигне Шампионската лига. На "Ноу Камп" предстои осминафинален реванш срещу Наполи, а амплитудите, които показват каталунците, дават надежди на момчета на Дженаро Готузо след 1:1 в Неапол. Спечелената Купа на Италия осмисли сезона на партенопеите, тимът не преследва задължителна цел в Серия А и Европа в случая се явява бонус за Инсинье, Мертенс, Кайехон и компания.
Атлетико Мадрид също е отправил поглед към Лисабон. Преди 6 г. точно на "Луж" рохибланкос изживяха огромно разочарование, след като за броени секунди изпусна трофея, когато Серхио Рамос изравни, за да ликува Реал Мадрид в продълженията (1:4) с Десетата. Отборът на Диего Симеоне е труден и коварен съперник, а фактът, че детронира шампиона Ливърпул, го превръща в основен кандидат за трофея. Може би пък този път съдбата ще е с дюшекчиите.
Встрани от вниманието някак си остава Аталанта. Дебютантът в турнира демонстрира най-вълнуващият футбол в момента. Изглежда, че сякаш няма предел за хората на Джан Пиеро Гасперини, които истински се забавляват на терена. Дали това е така, ще покаже четвъртфиналът срещу ПСЖ.
След 40 дни, в нощта след финала в Лисабон, само един ще бъде щастлив. Останалите тъжни ще отдадат на почивка. Поне това, след този толкова дълъг и странен сезон, белязан от пандемия.
Материал на "Гадзета дело спорт" Превод на "Тема спорт"