Ювентус загуби финала за Купата на Италия след дузпи с Наполи.
Това едва ли е голяма новина, защото възпитаниците на Дженаро Гатузо не са случаен отбор, въпреки колебанията през сезона в Серия "А". Но въпросът е друг: Какъв е проблемът на Юве?
За сетен път през шампионата "бианконерите" се представиха крайно неефективно в атаката при наличието на звезди от ранга на Пауло Дибала, Дъглас Коста, разбира се и на Кристиано Роналдо. Всички, които гледат внимателно представянето на португалската звезда, са забелязали, че той е изгубил голяма част от скоростта си. Но това не го прави по-слаб, защото се е адаптирал в абсолютен голов хищник, стига да получава възможности, което не се случва.
Още преди принудителното спиране на спорта заради пандемията от коронавирус, се виждаха много слабости в играта на Юве. Най-ярките примери са мачовете с Лацио, с Милан на "Сан Сиро" за Купата и гостуването на Олимпик Лион в Шампионска лига. В тези срещи торинци играха много под нивото си във всяка фаза. И снощи положението не беше по-различно.
Най-силното оръжие при Макс Алегри – защитата, куца. Това се дължи на няколко фактора. Титулярната позиция на Хуан Куадрадо е крило и играта му в дефанзивен план не отговаря на нивото на "старата госпожа". Колумбиецът се раздава, но просто силата му е пред другата врата. Заради него Юве допусна не един или два гола.
На Матайс де Лихт му отне време да се адаптира. Младият нидерландец играе все по-добре, но през есента беше една от дупките на отбора. Роналдо е освободен от защитни функции, Пауло Дибала не е особено впечатляващ, когато става въпрос за отбрана. През миналия сезон тези дупки бяха запълвани от Марио Манджукич, който покриваше целия ляв фланг, често го виждахме и в ролята на защитник.
Именно заради това през 2018 г. Алегри предпочете него пред Игуаин, но Сари има различни виждания за играта. Липсата на хърватина сега се усеща, а при Маурицио така или иначе се залага на по-атакуващ футбол, което отваря още пробойни в отбранителния вал. След 70 м на терена той е оставил нападателите сами да взимат решения. Т.е., тактика липсва, което се отразява и на атакуващата мощ на Юве.
Друг проблем е небалансираната селекция. Реално, Юве разполага само с трима крайни бранители и Алекс Сандро трябва сам да изнася целия сезон. Данило и Матия де Шилио винаги са били по-скоро за широчина в състава, което налага използването на Куадрадо на непривичната за него позиция.
За сметка на това Ювентус разполага със седем халфове при схема с трима. В това число включваме и Федерико Бернардески, който, неясно защо, е използван от Сари на тази позиции. И вече многократно се видя, че Берна грам не се чувства комфортно на нея. И за капак "бианконерите" имат само един централен нападател – Гонсало Игуаин, който коренно промени стила си, за да може да действа рамо до рамо с Роналдо.
Пипита подчини играта си в името на отбора и често може да бъде забелязан да се опитва да организира атаките, когато е на терена. А това определено не е силата му, често бърка и се губи головият му инстинкт, който е сред най-добрите в Европа.
Или казано накратко: Сари, небалансирана селекция и липсата на истински войн като Манджукич, могат да провалят сезона на Юве. Но пък това може да подейства отрезвително за "старата госпожа". Знае ли човек...
Веселин Коларов, Gol.bg