Легендата Джанлуиджи Буфон написа трогателно обръщение към италианския хегемон Ювентус, след като вчера изигра последния си мач за шампионите след 17 години вярна служба.
Съобщението е насочено към ръководството на клуба, съотборници и фенове, към цялото семейство Ювентус. Трогателният текст е озаглавен 6111, ето и пълният му текст.
6111 дни. 6111 момента на истинска страст, на радост, на сълзи, на поражения и победи. Благодаря Ви! Благодаря на всеки един от вас, защото всеки един има заслуга всеки миг от живота ми, носейки фланелката на „бианконерите”, да е специален. Живот, който се срасна с мен като втора кожа, която носих, обичах и уважавах, която ценях и браних с цялата си душа, със сетните си сили, но и с цялата ми страст, която винаги ме е изпълвала.
Приключи едно пътешествие. Затваря се книга, която написахме заедно. Витае много емоция. Прекалено много. Неизбежно ще започна нов път. Трябва да започне написването на нова книга. Ювентус винаги ще надживее, който и да е играч и ще продължи да пише важни страници в собствената си книга, която си мисля, че ще е безкрайна. Този клуб има уникално ДНК, което не може да бъде сравнено, с ничие друго. Не може да бъде повторено и е великолепно. Юве е семейство. Моето семейство. И аз никога няма да престана да го обичам, да му благодаря и да го наричам „дом”, защото ми даде толкова много. Всичко. Със сигурност повече, от колкото аз съм му дал.
Неизбежно ще започна нов път. Трябва да започне написването на нова книга за мен като ще трябва да се науча да гледам бъдещето с други очи, да улавям новите предизвикателства, които живота ще ми предостави, с любопитството на човек, който не иска да спре да усеща „играта”. И който ще усеща полезния страх на човек, който е преживял много предизвикателства, на моменти спечелени, много загубени, но, който е наясно, че всяко едно е различно от предходните и затова е по-трудно.
Пристигнах на стадиона на моето колело. Бях много млад. И утре искам метафорично да напусна това място, за да мога да се насладя на всеки миг, да усетя болката от раздялата и радостта от поздравите. Да се разчуствам. И да разбера, че никога няма да бъда прекалено далеч, от това място, което наричам „дом” – завинаги! И да поздравя съотборниците и приятели, които никога няма да спра да наричам БРАТЯ.
Fino alla fine! Винаги ваш,
Джанлуиджи Буфон.