12 години Ювентус не беше постигал голям успех на европейската сцена. Причините са различни – един път го отстрани Арсенал, един път Байерн Мюнхен, като и в двата случая „бианконерите” не успяха да окажат голяма съпротива на съперниците си.

Но сега отборът е на полуфинал в Шампионска лига за първи път от 2003 година. Но имали общо между този състав и онзи, на Марчело Липи, който игра финал? Championat.com реши да даде отговорите на този въпрос.

Тактическо разнообразие

Ювентус-2003 – Тимът на Липи имаше невероятна скамейка – Песото, Конте, Ди Вайо, Салайета, а много от играчите можеха да играят на различни позиции, като Дзамброта. В Шампионска лига Липи използваше схема 4-2-2-2, с двама опорни халфа и две крила, а в решаващите мачове в Серия „А” залагаше на 3-5-2, често използваше и схема с един нападател – 4-2-3-1 и 4-5-1. И това при наличието на куп класни остриета!

Ювентус-2015 – Много хора не вярваха, че Макс Алегри и „старата госпожа” ще започнат любовна връзка, след като спецът смени Антонио Конте. Но бившият наставник на Милан не се изплаши да променя тактиката на Конте – от 3-5-2 с любимата му 4-2-3-1, като върти двете схеми. Той разумно реши да използва централните халфове – Пирло, Погба, Видал, Маркизио и Перерейра, колкото се може повече. За това залага на любимата си схема, но снощи излезе с трима бранители.

Това дава много по-голяма сигурност на Юве в тези мачове, защото през сезона Бонучи и Киелини допуснаха някои грешки. Като тази при гола на Ройс в Торино – Киелини се подхлъзна, а Бонучи не успя да го покрие. Но с Бардзали до тях рискът от подобни неточности намалява значително. Тогава Бонучи играе като либеро и подсигурява защитниците пред него. Това се видя ясно през 90-те минути срещу Монако – Юве беше перфектен в отбрана.

Но в същото време това налага на Евра и Лихтщайнер да се включват напред, което оголва крилата на торинци. Тактическата гъвкавост на отбора обаче е ключ към успеха, така както през 2003 година.

Звездата

Юве-2003 – името му е Павел. През този сезон Недвед накара цяла Европа да му се възхити и правеше магически неща в атака. В същото време чехът помагаше и в защита, но най-важното – вкарваше големите голове в Шампионска лига. Наказа Барселона на „Ноу Камп”, прониза Икер Касияс с воле – най-красивият гол за сезона в турнира, но пропусна финала заради глупав жълт картон при резултат 3:0 срещу Реал. Недвед не игра с Милан, а Юве загуби след дузпи.

Юве-2015 – Тевес! В Юве той играе най-добрия футбол в кариерата си. Животът в Италия и стила на отбора явно са идеални за него и е безспорният лидер на тима през този сезон. Да, едва ли играта му на „Луи II” ще се запомни с нещо, но в Монако се подчини в името на отбора и се връщаше дълбоко в собствената си половина. С изявите си през цялата кампания показа – той е много ярък играч, способен да блесне в точния момент. Но и много полезен, ако ситуацията го изисква.

Късметът

Юве-2003 – Във втората групова фаза Юве игра мини финал с Депортиво Ла Коруня. Игор Тудор вкара за крайното 3:2 в добавеното време, което прати отбора напред. Иначе всичко приключваше безславно. След това „бианконерите” елиминираха Барса с човек по-малко, благодарение на магически пробив на Бириндели и гол на Салайета. И в първия мач с Реал на полуфиналите италианците се измъкнаха, тъй като паднаха с 1:2, но „белият балет” можеше да вкара поне 3 или 4 гола. Съвпадение? Едва ли. Магията приключи само на финала...

Юве-2015 – Очевидно в Торино са измислили нов магически еликсир. Как иначе да си обясним някои неща, които се случиха до момента в Шампионска лига? Например – лесната група с Атлетико, Олимпиакос и Малмьо, кризата в Дортмунд – при цялото ми уважение, клиенти на „старата госпожа”, без един мач. Да, и Монако с цялата си разрушителна сила, но все пак това не е Реал, Байерн или Барса. Даже и необичайната грешка на Буфон през второто полувреме във Франция приключи благоприятно за Юве. Виждахме как топката влиза във вратата му, но в този момент се намеси Патрис Евра.

Буфон

Ювентус-2003 – Значителна роля за успеха изиграха Недвед и Дел Пиеро, но без Буфон те бяха за никъде. Той направи всичко по силите си Юве да играе финал. В решаващите мачове в Шампионска лига, Джиджи изглеждаше като чудовище от компютърна игра, спаси дузпа на Луиш Фиго на „Деле Алпи”, във финала отрази неспасяем удар на Индзаги с котешки рефлекс... А дузпите след това бяха лотария.

Ювентус-2015 – В следващите 12 години Буфон стана шампион на Италия няколко пъти, триумфира на световното първенство през 2006 година, игра в Серия „Б”, за да се върне отново на върха с Юве. Отчая Дортмунд и Монако със сигурните си намеси, а когато трябваше излизаше и на границата на наказателното поле – пример при ситуацията с Бербатов, когато покри Бонучи. На това е способен само вратар от най-висока класа.

Стилът

Юве-2003 – на четвъртфиналите през 2003 година срещу Барса Юве се изпоти много заради червения картон на Едгар Давидс, но успя да вкара с човек по-малко в продълженията на мача. Отборът игра перфектно в защита и се възползва от една от малкото си контраатаки. Ювентус на Липи игра типичен италиански футбол – не много зрелищно, огромен обем на работа и фокусиране само върху резултата от мача. И ако в атака всички бяха решителни личности, защитата беше силна като отбор.

Юве-2015 – На „Луи II” „черно-белите” показаха страхотен модел на италианския футбол. Пределна концентрация, желание да убиват атаките на съперника в зародиш и огромен обем на работа от всички – това е тайната на факта, че Монако не успя да вкара гол. Никой не твърди, че домакините не се опитаха да натиснат. Но този натиск не беше опасен.

Сега ще бъде интересно да видим Юве срещу някой от големите фаворити. Мнозина виждат състава на Макс Алегри като аутсайдер, но интересното е как защитата на отбора, която работи като швейцарски часовник, ще се справи.