Роберто Баджо днес става на 50. Божествената опашница, или Будиста, както бе известен като футболист, чуква половин век. Италианецът бе от една рядка порода играчи, заради които хората отиват на стадиона, а резултатът е от второстепенно значение. Елегантно движение, галещо докосване на топката, техника, финт, поглед, удар - цялата задължителна палитра на гениите можеше да се открие у него. Типична "десетка" като за учебник! Роби е вкарал 32 гола в евротурнирите, половината са били решаващи за крайния резултат. Второто си континентално попадение заби от дузпа при визитата на Ювентус срещу Сливен (2:0) за КНК през 1990 г., а на реванша добави още 2 при разгромното 6:1. За Италия има 27 гола (17 решаващи), с които дели четвъртото място 8 листата с Дел Пиеро, след Джиджи Рива (35), Джузепе Меаца (33) и Силвио Пиола (30). Най-много -4, е вкарал на България, като клиенти поравно са му Илия Вълов (4:0) и Борислав Михайлов (2:1). Привилегия бе да гледам на живо негови мачове на клубно и национално ниво, а шанс и късмет - личната ми среща през късната есен на 1998 г. На 26 ноември, четвъртък, имам уговорка с тогавашния пресаташе на Интер Сандро Сабатини. От клубното седалище на "Дурини" 24 дo базата "Апиано Джентиле" черният баварец глътва разстоянието за около 45 минути. Там пресконференция дават треньорът Луиджи Симони и Баджо. След нейния край Роберто е на мое разположение. Невероятно е колко телевизията изкривява представата за футболистите, а и не само за тях, разбира се. На малкия екран Роберто излъчва сила и мощ, а срещу мен човекът е почти с крехка физика. Едно отклонение - последният подобен шок изживях с Кристиано Роналдо - пръскащият тестостерон с плочка до плочка на корема португалец е с матова и нежна кожа като на момиче. Но да се върнем на Баджо. Предишния ден той изнесе поредния си спектакъл, донасяйки победата на Интер с 3:1 срещу действащия шампион Реал М, подпечатвайки визата за 1/4-финала в ШЛ. Фокусът в Италия обаче бе дали контузеният Роналдо ще играе, Феномена се появи, но друг му открадна шоуто.
Иван Саморано (50) откри за домакините, а Кларенс Зеедорф (59) изравни. В 68-ата минута Баджо се появи вместо чилиеца и музиката се смени. След 2 асистенции на Диего Симеоне Роберто (85, 90) преодоля Бодо Илгнер и хвърли в екстаз 78 829 на "Сан Сиро". "Нощта на Божествента опашчица", бе лайтмотивът в медиите. На следващия ден без капка грандомания, медиатичен и сдържан, Баджо чинно отговори на всичките ми въпроси.
Ето и най-интересното от разговора ни. - Помня контролата срещу България в Чезена (б.р. -4:0 на 20.09.1989), защото за първи път вкарах 2 гола за Италия. Беше чудесно, в началото на кариерата ми и мечтаех за успехи, които в крайна сметка надхвърлиха очакванията ми. - С Юве съм играл срещу Сливен за КНК. Еуфорията там бе голяма, хората ни посрещнаха все едно сме богове. Това не се забравя, а за Сливен играеше един от най-добрите ви играчи - Лечков. - България винаги е имала добри футболисти, но бих отличил специално Стоичков. Мисля, че е българинът с най-голям принос за световния футбол. - Какво значи "лошо момче"? Това са квалификации, които журналистите обичат да измислят, а хората uckam да четат, футболът е игра и е важно какво правиш на терена, а не дали си "лош" или "добър". В голямата си част скандалите са мит, който е изгоден за медиите. Избор на самия човек е как ще го възприемат и ще се отнасят с него останалите. - Не съм се замислял, че в националния отбор най-много голове съм вкарал срещу България. Не си водя статистика на попаденията, защото те са крайният резултат от усилията на целия отбор. Имах шанса да отбележа за 2:1 в 1/2-финала на Мондиал '94, но това не означава, че Баджо е победил България. Имам обаче и загуба срещу вас в контрола (1:2 в София през 1991 г.). - Винаги съм бил коректен с тифозите. Защото, ако ги нямаше, няма да я има и играта. Радвам се, че сега съм в Интер, защото симпатизирам на този отбор, а и цялото ми семейство са нерадзури. Баща ми фиориндо преживя тежко, че през 1995 г. преминах в Милан. - С двата ми гола победихме Реал (3:1), но не се чувствам герой. Веднъж късметът се усмихва на един, следващия път - на друг. Важното е отборът да върви напред. Съдбата винаги си намира избраник и чрез него общите усилия се материализират. - Зидан заслужено спечели "Златната топка" за 1998 г. Игра силно на световното, вкара 2 гола във финала срещу Бразилия (3:0). Но той направи много силен сезон и с Ювентус, ставайки шампион, така че за мен изборът е напълно справедлив. - Коя е най-ценната ми победа? Нищо не може да се сравни с великото тайнство, когато даваш нов живот. Затова моята най-ценна победа са децата ми Валентина, Матия и Леонардо. Семейството е опората, която ми дава сили да бъда добър човек и футболист. Юлиян Димитров, "Тема спорт"