През юли, в разгара на подготовката, би било глупаво да имаме кой знае какви очаквания. Горещото време и подновяването на дейностите не са в полза на качеството, Интер обаче показа на моменти отличен футбол при побезата с 2:1 над Перголетезе. Симоне Индзаги прегърна Тареми, който отново вкара, този път след асистенция от Мхитарян. На финала се получи задочна битка: Салседо вкара за 2:0, а Капофери съкрати резултата до 2:1. Но това не беше достатъчно за Перголетезе, които се считат за победители с този резултат.
Индзаги избра обичайното 3-5-2 с Бисек, Агуме и Фонтанароса пред Мартинес. Камате и Карлос Аугусто са халфбековете, в средата на терена за първи път се появяви Желински, с Аслани и Мхитарян. В предни позиции е двойката Тареми - Кореа. Първият половин час е всичко друго, но не и вълнуващ. Единствените удари на Интер са далеч от целта: Бисек на два пъти опитва с глава, Аслани пробва добре от границата на наказателното поле на четвърт час, но стреля встрани. Същата съдба сполетя и Фонтанароса в 32-ата минута, но това беше прелюдия към гола. Възхитителен филтриращ пас на Мхитарян изведе Тареми пред вратата, който, останал един на един с Раймонди, вкара с прецизен диагонален шут. В 41-ата минута Желински направи прекрасен личен пробив, стигна до границата на шестнайсетина метра, но ударът му с левия крак не попадна в целта. Това беше последният проблясък на поляка, който на полувремето беше заменен от Беренбрух.
Второто полувреме беше логично продължение на първото. Карлос Аугусто бе близо до удвояване на преднината в 52-ата минута, когато удари гредата. Похвален беше и опитът на Аслани (58'), който стреля от воле, след като овладя добре в наказателното поле; ударът завърши встрани. Нерадзурите обаче атакуваха по-убедително, създавайки впечатлението, че могат да бъдат опасни на всяка крачка. Отклонен удар на Мхитарян притесни вратаря, който в 62-ата минута изгледа как топката се измъква в корнер. В 70-ата минута Индзаги направи две смени: от игра излязоха Камате и Аслани, а влязоха Кието и Топалович. Интересен шанс се откри в краката на Салседо (влязъл на мястото на Тареми), след слизане на Мхитарян отляво, но Раймонди реагира и отрази (78 минута). Вторият гол, който поддържаше високия морал, беше отбелязан от бившия нападател на Верона, който беше изработен от Коки отляво в 88-ата минута. На финала съперника си подари момент на слава: със когато Капофери преодоля Ди Дженаро за крайното 2:1.