Интер – отличникът на Европа

Тиери Анри го каза много ясно: „Следях Симоне Индзаги от дълго време, откакто беше в Лацио. Истината е, че ако срещнете Интер в турнирен мач, вие сте в беда.“ Това е огромен комплимент, който Симоне много се надява да затвърди следваща седмица в Мадрид. Междувременно можете да проверите класирането на Серия А и да се впечатлите от аванса от 15 т. на върха, което означава първенство отвъд всяко суеверие и страх. И което автоматично проектира треньора в друго измерение, това на най-великите в Италия и най-желаните на европейския пазар.

Това не е доминация като на Ред Бул във Формула 1, а въпрос на обективни числа и други, които трябва да бъдат интерпретирани. Има победи и победи. Не става въпрос само за скудетото, а за доминиран шампионат, с противници, които дори не сте виждали в огледалото за обратно виждане от няколко седмици. Малкото щитче с №20 и втората звезда е освещаването на Индзаги.

Това е и следващата стъпка след финала в Шампионската лига през миналия сезон, който направи треньора известен в международен план. Сега ще го има онзи успех, загубен преди две години, който беше източникът на всички злини и критики. Критики, от които Индзаги излезе със стил. Ако не се използваше прекалено много като термин, може да се каже, че треньорът ще бъде споменат в енциклопедиите под определението „устойчивост“. Но още по-важното бе, че в критичните моменти клубът не се поддаде на изкушението да свали доверието си от него и това сега се отплаща.

Днес Симоне е топтреньор. Има топиграчи и след това има треньори, които добавят. Индзаги е от тях и мнозина разбраха това. В Англия например е повече от шушукане, че той е попаднал в списъка с треньори, набелязани след Клоп в Ливърпул. Това е логиката на пазара, Индзаги също го знае. Но той се чувства добре в Милано. А също така знае добре, че предимството, което е натрупал пред останалите в Италия, няма да бъде лесно преодоляно.

Клубът работи перфектно и по планирането за следващия сезон. С уредените от лятото попълнения в лицето на нападателя Мехди Тареми (Порто) и халфа Пьотър Желински (Наполи), трансферният пазар може да приключи, преди да е започнал. Да печелиш е хубаво, а да продължаваш да го правиш е още повече, защото няма много треньори, които са успели да започнат успешен цикъл при нерадзурите, продължил повече от два сезона. Говорим за Хеленио Херера, Еудженио Берселини, Джовани Трапатони и Роберто Манчини. Ръководството също го знае, тъй като не вижда проблеми с подновяването на договора след крайния срок 2025 г. Идеята е да се предложи на Симоне подновяване до 2026-а, може би с опция до 2027-а, със значителна корекция в сравнение с текущата заплата от 5,5 млн. евро.

Индзаги поддържа глада и настроението в група от 25-26 футболисти, което е признак на майсторство. Дори съвсем периферни играчи, които със сигурност си тръгват след края на сезона, като Стефано Сенси (общо 4 участия) и Дейви Клаасен (14), получават шансове. Куриозно най-използваният титуляр сред полевите играчи е най-възрастният – Хенрих Мхитарян (35 г.). Арменецът обаче кара втора младост и определено е най-стабилният.

„В края на сезона ще направим равносметка за тези три години заедно“, каза Индзаги след победата срещу Дженоа (2:1). В тези думи нямаше поза, а желание да остави настрана всяка дискусия, която би го отдалечила от терена. Индзаги знае, че е направил скок, той и целият му персонал, който не беше пощаден от яростни критики. Истанбул го накара да израсне, защото му показа пътя: всички участващи играчи, никой не е изключен, вдъхвайки увереност дори в големи мачове. Съблекалнята го оцени, а останалото бяха решаващи корекции: по-висок център на тежестта, притежание на топката, включването на Бенжамен Павар, изборът да се съсредоточи върху Маркъс Tюрам, практически перфектно управление на психофизичните енергии.

Всички вече го забелязаха, не само Анри. Защото Интер е отличникът на Европа. 12 поредни победи от новата година, най-резултатната атака с 69 гола (Арсенал е с 68) в първенствата от Топ 5 и съответно най-добрата защита, инкасирала 13 попадения (Леверкузен е с 16). Към това трябва да се прибавят и 23 сухи мрежи. Интер е и лидерът с най-голям аванс – 15 т., пред втория (Леверкузен е с 10).

Давиде Стопини, „Гадзета дело спорт”, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС