Никога не сме виждали такъв Интер. Повтарят го не само младите тифози и по-старите, но и професионалисти, които следват отбора от много години. Симоне Индзаги успя в тази много трудна задача: да направи отбора си красив и монолитен, какъвто никога не е бил, отличителен знак, който обикновено пише история за състави, които в миналото са печелили, като са играли добър футбол.
Срещу Аталанта (4:0) Симоне Индзаги наруши друго табу, това на втората звезда, което беше смущаващо. През сезон 2021/22 отложеният мач срещу Болоня (б.р. – домакините спечелиха след обрат с 2:1 след попадения на Марко Арнаутович) струва шампионска титла, а сега направи разликата срещу Ювентус 12 точки и 16 срещу Милан. Това също демонстрира ясното израстване на Индзаги и неговия отбор, който сега играе тотален футбол.
Полето е като шахматна дъска, върху която нерадзурите се движат наизуст, наясно със следващите ходове. Всеки знае какво ще последва, всеки върви напред с мисъл за атака. За четвърти пореден път в първенството Интер вкарва 4 гола, това се е случвало само през 1930 г. Тогава бе спечелено скудето №3, а сега на хоризонта е №20. От началото на годината 11 победи от 11 мача. Най-резултатната атака (67), най-непропускливата защита (12) в Серия А, общо 23 (!) сухи мрежи. Нерадзурите превключиха в режим 4х4, което е плашещо да съперниците. В неделя същият този Аталанта завърши 1:1 срещу Милан на „Меаца“, а сега…
Победата срещу бергамаските повече от други изглежда изстрелва Интер на друго ниво, макар тимът да постигна и по-престижни триумфи преди това. Изоставането в календара бе наваксано и с 12 оставащи мача до края на Серия А нерадзурите спечелиха предимство, което изглежда непреодолимо. Така че до звездата може да се освободи място за друга, тази, която Интер жадува от началото на сезона, без да се крие пред микрофони и камери. Това също е голяма разлика между Индзаги и колегите му.
Паскуале ГУАРО, Калчомеркато, превод на в-к Тема спорт
Снимка: БГНЕС