Сред многото сигурни неща, които победата с пет гола в Монца дава на Симоне Индзаги, има едно, което със сигурност не оставя противниците спокойни: машината за голове на "нерадзурите" се завръща в целия си блясък, оставяйки зад себе си спад, който продължи само няколко дни. Огромният успех на стадион "U-Power" затвърждава лидерската позиция в първенството на отбора на Интер, който, според статистиката, просто вкарва голове по всякакъв начин и с много по-голямо темпо от всеки друг съперник. Нерадзурите имат на сметката си общо 49 гола, с 20 повече от втория Ювентус и с 14 повече от втората атака (тази на Милан, 35), което прави средно почти 2,5 гола на мач.
Това са само най-ярките цифри, най-видимата рамка на философията и отпечатъка на играта, които Симоне Индзаги е дал на своя Интер, усъвършенствайки неговите механизми ден след ден, мач след мач. Голяма част от офанзивния потенциал на нерадзурите се крие в таланта на Лаутаро Мартинес, който вече е от световна класа. Вкараните досега от Бика 20 гола, от които 18 от 18 мача в първенството, показват това. Но отвъд таланта на Лаутаро има цял оркестър, способен да го подкрепи и, често и с желание, да му акомпанира със също толкова ефективни сола. За това свидетелства фактът, че от началото на сезона общо 13 играчи са отбелязали гол, като двама от тях са достигнали двуцифрен брой (Лаутаро и Чалханоглу), а трети е на път да го направи (Тюрам с 9 във всички състезания).
Разнообразието от голмайстори е придружено от това на така наречените асистенти, които вече са единадесет от началото на сезона, като се започне от специалиста Тюрам, който е подал за седем гола на своите съотборници. От статистиката, регистрирана от Opta след 20 мача в лигата, става ясно също така как в сравнение с миналия сезон средният брой на опитите за дрибъл и успешните такива се е увеличил значително - от 3,80 на 5,95, както и количеството на центриранията (7 на мач), което е доказателство за по-непредсказуема и разнообразна игра.
Данните, събрани от Opta, рисуват един отбор подреден много нагъсто, средно на по-малко от 34 метра и използващ играта в ширина, покриваща целия периметър на терена, при това с висока прецизност в подаването на топката. Всъщност 62% от общия брой разигравания, произведени от нерадзурите, са разработени по крилата, а ефективността до момента е 83%.
Играта на Индзаги е такава, която се развива във високо темпо, която налага интензивност и постоянно движение и която включва участието на т.нар. защитни ръце във фазата на атаката. Техните включвания се добавят към тези на крилата, които също са систематични, а цифрите, отнасящи се до позитивните включвания на бранителите, показват как те заемат централно място в изграждането на много офанзивни действия. Начело на списъка, заедно с генератора на играта и мотор на тима Чалханоглу, всъщност е Бастони, с 80 позитивни включвания точно като турския национал, докато Дармиан е практически на същото ниво като Барела и Мхитарян с 38.
Центриранията от фланговете, породени от настъплението на Димарко и Дъмфрис, са сред най-утъпканите пътища, но най-ценните (и опасни) оръжия на този отбор на Интер явно са две: първото, най-очевидното, е ТюЛа, способен да се разпише само в първенството с красотата на 26 гола и 14 асистенции за 20 мача, тоест с по два решаващи приноса на мач; второто, по-малко забележимо, но също толкова фундаментално, е усещането и участието на триото в средата на терена. Почти всички офанзивни сюжети минават през Барела, Чалханоглу и Мхитарян, а е достатъчно да си помислим, че по отношение на създадените действия тримата изпреварват и Лаутаро, и Тюрам. На първо място, излишно е да споменаваме, е Чалханоглу, който, след като пое поста от Брозович, се превърна в перфектния диригент: първи по отношение на създадените шансове (33), успешните пасове (1155) и трети по отношение на ударите след двамата титулярни нападатели.