Сто и петнадесет години история и Индзаги се спъва с цялата торта в ръка. На следващия ден след тостовете „Алберто Пико“ е сцената, на която Интер решава окончателно да разголи всичките си слабости.
Това 1:2 срещу Специя показва непрекъснатото възраждане на една дестабилизираща криза. Индзаги окончателно е изпуснал съблекалнята и по никакъв начин не може да влияе. Интер е на автопилот във възможно най-неподходящия момент – във вторник е 1/8-финалния реванш срещу Порто, а в неделя на „Меаца“ идва Ювентус. Евентуалното отпадане от Шампионската лига пък може да доведе и до изпадане от Топ 4. Последното би било истинско бедствие за нерадзурите.
Dura lex, sed lex (от латински – Законът е суров, но е закон). Но кой управлява на „Апиано Джентиле“? Индзаги изглежда като треньор, уплашен да избира. В подобна ситуация се изисква силна ръка. Вместо това всичко е компромис, всеки елемент е претеглен на кантар, за да са доволни всички и да не е неприятно на никого. Под всички имаме предвид силните характери, защото такъв като Аслани може спокойно да изгние на пейката. В Интер няма ясни правила дори по отношение на изпълнителя на дузпите, като Симоне потвърди, че и в бъдеще Лаутаро и Лукаку ще решават сами кой да бие. Нищо че белгиецът е 17 от 17, а аржентинецът 11 от 17…
Мачовете срещу Порто и Юве решават настоящето, но и бъдещето. Интер сякаш събуди някои стари лоши навици. Няма повече време за губене за демократични избори, за да спасят сезона, нерадзурите се нуждаят от повече контрол. От страна на треньора, но и от клуба.
Паскуале ГУАРО
Калчомеркато
Превод: "Тема спорт"