Последното скудето на Интер беше преди 11 години и за да намерите такова, което не е свързано с Морати, трябва да се върнете до 1989 г. при Ернесто Пелегрини. От Гранде Интер на Анджело до требъла при Масимо, с името на фамилията са свързани 8 от 19-те титли на нерадзурите. 75-годишният бизнесмен преди 8 г. сдаде президентския пост, но връзката му с клуба остава силна.

Масимо Морати, за кого се сещате първо, след като дългоочакваното скудето е факт?
- За баща ми, за Факети и Приско, за Белуджи и Корсо, които не се сред нас и които щяха да празнуват като луди. Това първенство мина под мотото „Най-накрая!“. Много трогателни бяха съобщенията, които си разменихме с президента Стивън Жан.

Вие сте суеверен, как проследихте похода на отбора на Конте?
- Затворените стадиони са несправедливост, дори да е необходимо. Футболът е за хората. Гледах мачовете по телевизията с децата си. Коронавирусът до такава степен наруши навиците ни, че дори суеверието изчезна.

Какъв е споменът ви от 16 май 2010 г., последната титла през президентството ви?
- Прекрасната атмосфера в Сиена (1:0) след края на най-трудния мач от първенство. Успяхме да празнуваме въпреки мисълта за предстоящия финал в Шампионската лига (2:0 срещу Байерн).

Предполагахте ли тогава, че ще минат 11 години, преди Интер отново да стане шампион?
- Не, разбира се. В началото на всеки сезон винаги си мислиш, че нещата ще се оправят.

Може ли този Интер да отвори цикъл като вашия, който обаче се разпадна след требъла?
- Първата титла послужи за започване на уникален петгодишен период, завършил с триумфа в Мадрид. Този Интер има всичко, за да открие цикъл и да се справи добре в Шампионската лига.

Изненадан ли се от финансовите проблеми на собствениците?
- Да, защото „Сунин” е могъща компания. Но проблемите, свързани с COVID-19, и политиката на Пекин трудно можеха да се предвидят. Сега обаче вярвам, че спокойствието се е върнало.

Китайците също са запалени по Суперлигата...
- Интер се надяваше да влезе, без да бъде забелязан, и да излезе, без никой да обърне внимание. Не е толкова зле.

свързани статии

Как оценявате действията на Андреа Аниели?
- Съжалявам, защото всички го нападнаха, а той постигна 9 поредни титли с Юве. Аниели и Перес сътвориха голяма бъркотия, с грешна комуникация и не навреме. Сравненията с баскетбола и Формула 1 нямат смисъл. Футболът е страст и чувство. Спектакълът за хората идва по-късно.

Какво мислите за новия стадион?
- Пристрастен съм. За мен би било достатъчно да се модернизира „Меаца”. Без да забравяме, че новата икономическа ситуация не помага на много скъп проект като този.

До каква степен скудетото е заслуга на Конте?
- Приносът му е огромен. Той го преследва дълго време. И не беше лесно да се изолира отборът от всички клубни проблеми. Нова ситуация за него, а способността да контролира и държи във форма дори тези, които играеха малко, бе ключова.

Бихте ли му подновили договора?
- При мен сроковете на треньорите не бяха толкова важни... (смее се). Но трябва да продължим с него.

По какво си приличат Конте и Мауриньо (б.р. - интервюто е взето, преди да се разбере, че Жозе поема Рома от новия сезон), както и днешният отбор и този от требъла?
- Сравненията винаги са трудни. Двамата са суперпрофесионалисти, с огромна страст към футбола и работата им.

Смятате ли, че онзи скандал между Конте и Аниели за Купата на Италия е бил важен за Антонио?
- Онази вечер се роди Конте антиювентинецът. Какво удовлетворение!

Кой беше повратният момент в битката за титлата?
- Успехът в дербито (3:0) през февруари. Усетих, че ако победим Милан, по това време единствения реален конкурент, тогава никога няма да погледнем назад.

Конте обаче посочи победата над Юве…
- Тя също бе важна. Но това е странен сезон за Ювентус, който рискува да остане извън Шампионската лига. Аталанта ще завърши втори - те са отборът, който играе по-добре, и Наполи все още ми се струва в най-добрата форма. Милан също може да го направи, дори бианконерите на теория да са най-силни. Събирането на шампиони не винаги е гаранция за успех.

Има ли играч от днешните, който да ви напомня за някой от тези от требъла?
- Хакими е като Майкон. Двамата са добри в защита, непредсказуеми и смъртоносни в атака.

Кои бяха решаващите играчи за успеха?
- Когато Лукаку тръгне с топката от средата на терена, се чудите какво ще се случи и в 90% от случаите става това, което желаете! След това Барела. Вижда се, че Интер му е влязъл под кожата. Искам да спомена Ранокия, златно момче, което заслужава скудето преди всичко заради търпението си. Символ като Дармиан и тези, които са играли по-малко. След това Ериксен, който се превърна в решаващ. Той постави отбора в позиция да играе с по-голяма простота, мислех, че това е загубена кауза, но Конте успя да го накара да разбере от какво се нуждае тимът. А датчанинът се адаптира.

Лука Тайдели, „Гадзета дело спорт”
Превод на "Тема спорт"