От 2010 г. агитката от „Курва Норд” отмени персоналните скандирания за играчи. Но в неделя вечерта, когато 77-те хиляди запяха „Диего Милито, вкарай им гол” е свидетелство за безсмъртието на Принца. 38-годишният аржентинец се появи на „Сан Сиро”, а Интер с 2:1 се завърна към успеха срещу Ювентус, който липсваше в Милано точно от 2010-а. Ето какво каза той пред медиите на Апенините, цитиран от "Тема спорт".

Милито, тифозите на Интер ви искат на стадиона и за мачовете срещу другите грандове?
- Но така съпругата ми ще ме убие... Победата е заслуга само на един голям Интeр. Вдъхновен от голям Икарди. Какъв невероятен мач! Всички познаваха Икарди като убиец пред вратата, но срещу Ювентус той се показа като играчът отбор. Демонстрира го с битката си срещу Бонучи и Киелини, с ударите, които получи и с безграничната си вяра. Първо изравни, а когато изглеждаше, че топката е загубена намери начин да я центрира за Перишич при победния гол. А е само на 23 г.!

Той ли е новият Милито?
-  Не обичам сравненията. Подобно на мен задачата му е да финализира действията на отбора. Мауро е като хищник в наказателното поле и аз много го харесвам. В неделя се видяхме с Киелини, прегърнахме се и той ми каза –„Икарди никога не се спира, винаги напира. От двубоите с него съм като разглобен”.

Ако бяхте собственик бихте ли продали Икарди за 70 млн. евро на Наполи?
- За щастие не съм шеф. Но ако искаш  да отвориш нов цикъл не трябва да продаваш толкова силен и млад футболист.

Имаме чувството, че в Аржентина се вълнуват повече от личния живот на Икарди, отколкото какво прави на терена?
- Със сигурност клюките са доста, но какво е мнението на селекционера Бауса никой не знае. Истинският проблем е в конкуренцията. Аз самият съм се сблъсквал с него, когато трябваше да си проправям път, а срещу мен бяха Меси, Тевес, Агуеро, Креспо, Савиола. В момента Икарди заслужава повиквателна за Аржентина.

Където ще трябва да се конкурира още с Игуаин и Дибала.
- Много са добри! Алегри си има своите причини, но аз се изненадах се, че остави Игуаин на пейката. Икарди е на нивото на Гонсало, може би му липсва малко опит, защото Пипита е играл на високо ниво и в Реал М. Двамата ги виждам в битката за голмайсторската титла.

Може ли това да е от ключово значение за скудетото?
- Интер е длъжен винаги да се цели високо. Победата срещу шампиона показва колко и силен отборът. Това, което ми хареса и в Пескара (2:1) е характерът да се бориш докрай. А срещу Юве отборът показа и игра. Интер трябва да се завърне в Шампионската лига, а битката ще е с Ювентус, Наполи и Рома. Това са най-силните отбори, другите отстъпват.

Какво е мнението ви за треньора Де Бур?
- Отлично! С него е на път да се завърне магията, защото винаги държи на стила си и търси вратата на съперника. Треньорската смяна в средата на август крие големи рискове, но отвън аз не мога да коментирам нищо. Освен това съм наясно със скептицизма в една страна, където много се държи на тактиката. Де Бур има нужда само от време.

Понякога изглежда, че на Интер му трябва повече психолог, отколкото треньор.
- Така е, в Лига Европа (б.р. 0:2 срещу Апоел Беер Шева на „Сан Сиро”) се получи грозна картинка, играчи без ритъм. Но футболисти, чиято дума може да се чуе в съблекалната не липсват. Това са Мауро, Миранда, Ханданович и Медел, който с Чили спечели 2 пъти Копа Америка.

За да имаш стръв срещу отбори, като Апоел или Емполи има нужда от лидер като Мауриньо или е въпрос на индивидуална отговорност?
- Необходимо е време, за да се създаде истинско ядро. Въпреки, че не обичам сравненията, защото всеки отбор и треньор си има своите собствени характеристики, през 2010 г. ни обединяваше страстта, макар да говорехме на различни езици. Тогава ние, аржентинците, като най-голямата група съумяхме да подтиснем различията си в името на колектива.

А Мауриньо ви възложи мисия.
- Жозе е уникален! Кой друг би убедил Ето’о да играе като бек? Сега той и Ибра страдат с Манчестър Юнайтед, но аз съм сигурен, че ще се борят за титлата.

Един съвет към Брозович?
- Сгреши и трябва добре да помисли, защото не знае какво може да загуби...

Оценката ви за вашите сънародници Банега и Ансалди?
- Евер е фантастичен, той вече е лидер на отбора. Такъв, който прави разликата. В средата на терена може да играе на всяка позиция. Може би по-малко трябва да е пред защитата, където започна кариерата му в Аржентина. Когато се възстанови Ансалди ще даде своя важен принос на бека.

На „Сан Сиро” се срещнахте с президента Ерик Тохир и новите китайски собственици.
- Направиха ми добро впечатление, „Сунин” е сериозна компания и съм сигурен, че ще изведе Интер сред най-добрите в света. Тохир винаги е бил много внимателен с мен. Използвам възможността да опровергая слуховете, че аз, Самуел и Камбиасо сме се почувствали зле, когато той реши да затвори страницата и не удължи договорите ни. Лично за мен бе дошло времето да се прибера у дома.

Но Санети остана и прави кариера като ръководител?
- Никой не е дал повече на Интер от Хавиер. Би било прекрасно да стане президент (б.р. в момента е вицепрезидент).

Поздравихте се сърдечно и с бившия собственик Морати.
- Той е Интер. Беше ми странно да не се обръщам към него с „президенте”. Поканих го на прощалния ми мач на 11 ноември в Буенос Айрес. Не съм във физическото състояние на Санети и за да не се изложа тогава съм си наел физиотерапевт.

Със спечелването на Шампионската лига влязохте в историята?
- Когато жребият ни изпрати на 1/8-финал срещу Челси, който заедно с Барселона бе сочен за фаворит за трофея, се усети някакъв песимизъм. Елиминирането на лондончани (2:1 на „Сан Сиро“ и 1:0 на „Стамфорд Бридж”) обаче бе повратната точка към успеха.