Боби Робсън стана от скамейката, направи три-четири крачки напред, хвана се за главата и се обърна към Жозе Моуриньо, който гледаше към терена с отворена уста и широко зейнали очи. "Видя ли това!?". На следващия ден заглавието на в. "Ас" гласеше: "Пеле се завърна". В онази вечер в Компостела през октомври 1996-а номер 9 на Барселона направи на скорост такъв дрибъл между 5-6 съперници, които го дърпаха, бутаха, ритаха и опитваха дори да го оскубят, че сигурно и в Лапландия са аплодирали този гол.
Роналдо - наречен още в ранните му години O Fenomeno, вчера навърши 40 години. На 18 септември 1976-а Бог го прати на земята, за да ни покаже, че бразилското футболно изкуство е непреходно. Ако сте твърде млади, за да сте го гледали наживо, задължително вижте видеата с играта му. Безбройните финтове, станали основа на софтуерните платформи на всяка компютърна игра за футбол, повторени после от хора като Кристиано Роналдо, Неймар, Нани и т.н. И докато много от тях ги правят просто като фойерверки, за шоуто, Луиш Назарио да Лима си пробиваше с тях път към вратата.
Можеше да финтира с тяло всекиго, сменяше посоката на такава скорост, че камерите понякога закъсняваха да го проследят. А коленете му не издържаха...Роналдо стана световен шампион на 17 години, като с детската си усмивка и издадени напред зъби огряваше всяка радост от головете на бразилците на САЩ 94. Не влезе в игра, разбира се - не и при Ромарио и Бебето на терена. След това ПСВ Айндховен го представи на Европа, а той дебютира с 30 шампионатни гола в 33 мача от първия си сезон. Вторият донесе първата тежка контузия - коляното му не издържа при един рязък дрибъл, подпомогнато и от натиска на бранител, опитал да тушира Роналдо като в борбата.
След това Барса го привлече и светът падна в краката му. Най-добрият млад играч от Пеле насам, който на 19-20 години се подиграваше на най-силните защитници в света, побеждаваше сам съперниците със соловите си голове, смееше се като дете и бе някакъв коктейл от бързина, техника, взривност и удари, който бе забъркан сякаш от необикновени сили - извън човешките възможности. Роналдо от 1996-а, в дните около онзи гол срещу Компостела, за който покойният сър Боби не можеше да намери думи, бе най-добрият централен нападател в историята на играта. А бе на 19.
47 гола в 49 мача. Три трофея. И трансфер в Интер за умопомрачителните тогава 27 милиона долара. Когато купуваш най-доброто, парите си струват. Роналдо от 1996-а до 1999-а бе Феномен, като името му се роди след едно интервю на Паоло Малдини от онези години. "Феноменален. Един-единствен съперник ми е правил такова впечатление на терена - Диего Марадона." Бразилската преса това и чакаше. Появи се O Fenomeno, вече като заместител на името на деветката.
Още повече, че Бразилия се готвеше да защити титлата си на Мондиал 98, където основната роля пак бе на Феномена. Той закара тима до финал с четири гола и три асистенции, за да дойде големият ден, в който геният не заблестя. Какво точно се е случило в хотела на селесао в часовете преди мача, не е ясно. Роналдо бе изваден от състава по медицински причини, но върнат в него 72 минути преди началото. Но номер 9 не приличаше на себе си, бе подменен с някой двойник, а Франция с лекота взе световната купа с 3:0. Една от големите мистерии на световния футбол никога няма да бъде разгадана. На клубно ниво нещата вървяха гладко... Докато не удари травмата.
В 98 мача за Интер заби 60 гола, но пропусна година и половина, след като в онази проклета нощ в Рим се строполи на терена в агония, плачейки. Гледка, която никой не може да забрави. Играчите на Лацио дори не бяха близо до него, никой не го ритна, препъна или бутна. Роналдо тръгна на дрибъл, но рухна, крещейки от болка. Всички възможни връзки в коляното се скъсаха, а това бе и първата от трите му контузии, за които днес лекарите твърдят, че са заплашвали кариерата му. А бе на 21.
Възстанови се навреме за 2002-ра, когато пак имаше световно - фикс идеята на всеки бразилски футболист, мечтата, блянът. Роналдо бе готов, а английският в. "Гардиън" в превюто си за мондиала написа: "Няма съмнение кой е най-талантливият футболист в света. Франция има невероятния Зидан, но в пика на възможностите си, никой не може дори да се доближи до Роналдо." Деветката отново бе Феномен. 8 гола - във всеки кръг, освен в четвъртфинала, порази вратите на съперниците. Сам победи коравите турци на полуфинала, слаломирайки между тях и с най-простия (и най-сложен едновременно) удар във футбола с върха на обувката наказвайки единствената им грешка в мача - 1:0.
На финала два пъти прониза Оливер Кан и Германия - 2:0. Световна титла. Както и възвърната корона на най-добрия играч на планетата. Последва Галактически трансфер и години в Реал, където до Зидан, Фиго, Бекъм и Раул правеше магии. Това бе футболна поезия за ценители, а играта му върна лентата към онези години, в които Сантос с Пеле е обикалял света на турнета, просто за да зърнат хората играта на Краля.
Колко пъти сте виждали сър Алекс да успее да се усмихне, въпреки отпадането на неговия Юнайтед? Колко пъти сте чували стадион да стане на крака и да аплодира човека, който е пратил любимия им тим зад борда в изключително важен мач? Е, това бе денят, в който "Олд Трафорд" не се сдържа и изпрати с аплодисменти при смяната му Роналдо, вкарал хеттрик на Юнайтед. Вечери като тази през 2003-а оформят наследството на Феномена. Не като онази в Рим или друга години по-късно в Милан, когато пак скъса връзки и бе изнесен в агония и със сълзи на очи. Контузиите попречиха да гледаме поне още стотина мача на бразилското футболно чудо.
Но не спряха възхищението и на свои, и на съперници. "Той не е човек. Той е стадо коне", успя да каже Хорхе Валдано след дебюта на нападаталея за Реал. Гол, асистенция, финтове, от които стадионът се замая, а противниковите защитници ги заболяха главите. "Той беше като Джона Лому (най-великият в ръгбито) във футбола - казва за него Боби Робсън. - Невероятна мускулатура, сила като на ръгбист, а техниката му бе направо смайваща. Роналдо с топка в краката тичаше по-бързо от 90 процента от останалите футболисти без нея..."
Един от опонентите, останали в тежко психологическо състояние след срещата си с Феномена, е Алесандро Неста. През 1998-а той бе смятан от експертите в Италия за най-добрия централен защитник в Серия А. И когато Лацио срещна Интер на финала за Купата на УЕФА, това бе сблъсък на най-силния нападател и най-коравия бранител. Роналдо унищожи Неста в Париж, а Интер спечели с 3:0. Запитан какво не е направил както трябва лично той, а и отборът, след мача Неста каза просто: "Той не може да бъде спрян. Не знам какво трябваше да направим.".
Гари Невил, корав тип от Юнайтед и националния тим на Англия, има друга история. През 1997-а "трите лъва" спечелиха минисветовното първенство Льо Турноа, играно във Франция с домакините, Италия и Бразилия. Мачът със Селасао обаче бе загубен с 0:1, а Невил си спомня как след поредната си атака с финтове, отбита от английската отбрана, Роналдо се шегува с Ромарио и двамата се смеят искрено, докато играта продължава в другата половина на терена.
"Той се забавляваше на финтовете си, а и Ромарио му казваше нещо през смях, направо не можех да повярвам! Играта си вървеше, а те се майтапеха." Роналдо бе футбол за хората, за влюбените в играта. За удоволствието от това да идеш на мач. Един от онези, за които сър Алекс Фъргюсън казваше: "Малцината в модерния футбол, заради които си заслужава да платиш билет."
На 17 години стана световен шампион, макар и без да играе. Бе там, бе част от състава. На 21 взе "Златната топка", като все още е най-младият носител в историята. Пак на 21 счупи трансферния рекорд. Вкара 15 гола на световни първенства, вдигна още веднъж купата над главата си през 2002-ра. Донесе толкова радост на хората по света с играта си, че е вероятно единственият в новата история на футбола, за когото мненията не са разделени поне малко. Няма дори един фен, който да каже лоша дума за този Феномен.
Ако не бяха травмите му, Роналдо щеше да е редом до Пеле и Марадона в йерархията на играта. "Извънземен", каза за него Джиджи Буфон преди 15-ина години. На 40 години сега, отново с коремчето си, което личеше още на терена в късните му години, с детската усмивка и излъчване на щастлив човек, най-великият и завършен номер 9 в историята може да погледне назад със задоволство. Да, трябваше да играе повече мачове, вероятно да спечели и още купи. Но това, което ни даде за времето си на терена, не се заменя за никой трофей.
Материал на "SPORTINGLIFE"