С решаващия си гол срещу Верона, който изпрати Интер далеч пред Рома и Ювентус, обявеният преди време за безполезен бразилец Фелипе Мело окончателно спечели обичта на тифозите на нерадзурите.
Носител на черен колан по бразилско жиу-жицу, Мело бе считан за недодялано и неспасяемо футболно ренде. "Хлебарка" е само едно от многото обидни названия за него, лепнати му от феновете. Напук на всичко обаче Мело показа пълна промяна пред италианската публика.
Той вече не е грубата и грозна балтия. А хубав, макар че от влизанията му още боли (Пацини от Верона го разбра на свой гръб), и идеален за халфовата линия на треньора Манчини. А не онзи символ на позорните сезони на Ювентус след скандала Калчополи: привлечен за огромна сума (почти €25 млн.) от Фиорентина, за бианконерите той записва серия от гафове и грешки между 2009 и 2011 г.
В Торино го помнят добре, отречен завинаги като безнадеждна издънка. През 2010 г. приключи и кариерата му в Селесао на Мондиала в ЮАР. Мело първо асистира на Робиньо на 1/4-финала срещу Холандия, след това първо изравнява с автогол, после изпуска Снайдер при 1:2, а накрая за капак е изгонен и оставя бразилците с човек по-малко.
Селесао е елиминиран, а полицията вкъщи трябва да се намеси, за да го спаси от гнева на торсидата. Година по-късно "Юве" се отървава от него, като първо го дава под наем на Галатасарай, а после го продава на турците. Но именно в Турция, където се засича с Манчини, той прави пълна трансформация.
Времето минава, той е нов човек. Вече на 32 г., натрупал голям опит от толкова грешки, отговорността изобщо не го плаши. Идеалният водач за Интер, отбор, който през последните 5 г. редовно рухва заради своята крехкост. Не цепи басма на журналистите.
"Критиките? Изобщо не ми пука!" А здравите му шпагати този сезон станаха повод за култовото му изказване пред телевизията, превърнало се в хит сред агитката на Интер: "Футболът е игра на сблъсъци, който не иска контакт, да ходи да играе тенис!"
От главен виновник за тифозите на Юве до герой на агитката на нерадзурите - Мело е символът на този нов Интер, който не е печелил първите си 5 мача в Серия А от епохата на Ерера, сезон 1966/1967...