Нападателят на Милан Оливие Жиру не скри огромното си щастие, след като помогна на клуба да грабне първа титла от 2011 година насам. Таранът говори пред френския вестник "Екип".
Оливие, как минаха празненствата? – Всичко беше изключително след края на мача със Сасуоло (3:0). Дори на техния стадион имахме повече от 18 000 фенове, все едно играхме у дома. Миланистите чакаха този трофей 11 години.
Разкажете ни повече отвътре? – Вдигнахме страхотно парти още в съблекалнята, всички запалихме пури! После само Златан излезе навън с пурата за награждаването. Единствено той можеше да направи това. Очевидно беше толкова щастлив, колкото и при първата си титла. На следващия ден дефилирахме с двуетажен автобус в продължение на 4 часа пред десетки хиляди хора. Дори Силвио Берлускони дойде, а много от феновете плакаха от радост.
В края успяхте да удържите Интер и да го лишите от неговата титла… – Сценарият с Интер беше невероятен. Всеки уикенд играхме финал. Постоянно спирахме дишането! Тази битка увеличи още повече значението на титлата, защото оставихме зад нас нашите големи съперници.
Вие на практика решихте всичко с два гола в последния кръг срещу Сасуоло. – Исках да завърша добре, защото излизах от период, в който не бележех толкова много. Това скудето е успех на група, която никога не се предаде. Бяхме обединени, винаги се подкрепяхме един друг. От Леао, който бе коронован за най-добър играч на сезона, до Майк Менян на вратата, минавайки през Тонали или Калюлю, който направи страхотна втора половина на сезона. Добавяйки към Менян и Калюлю страхотните изяви на Тео Ернандес отляво, скудетото ни има приятен френски акцент.
Завършихте заедно с Леао като голмайстор №1 на отбора, това сигурно е още едно лично удовлетворение? – В началото на есента имах деликатен период заради коронавируса. След това изпитвах болки в гърба, но стиснах зъби и бях решаващ в ключови мачове като този с Интер (2 гола). Също така се разписах в гостуванията на Наполи и Лацио и накрая всичко свърши с попаденията в Сасуоло. Беше напрегнато, но си заслужаваше. Общо във всички турнири вкарах 14 гола.
Представяхте ли си този щастлив край, когато подписахте с Милан през юли 2021-ва? – Тази титла и този сезон доказват моя избор. Малко по малко махнах етиката на дубльор на Златан, за да си заслужа моето място. В главата на треньора никога не съм бил резервата на Ибра. Ротацията между нас винаги беше балансирана, когато сме били на линия. Свършихме си работата. Ибрахимович вкара 8 гола и все още върши работа на 40 години. Аз пък на 35 показах, че мога да изкарам още няколко сезона.
Спечелихте шампионска титла точно 10 години след триумфа ви с Монпелие във Франция. Могат ли да се сравняват двата успеха като емоция? – За Монпелие това беше първа титла в историята на клуба и нещо абсолютно неочаквано. За Милан пък скудетото е 19-о, но пък цяло едно поколение очакваше да изживее това! Треньорът Пиоли беше първият, с когото говорих, преди да дойда. Той успя да ме убеди за 2 минути. Напомня ми за Рене Жирар, защото ръководи със сърцето си. Пиоли е архитектът на тази титла, влагайки в нея много енергия.
Не попаднахте в националния отбор на Франция. Заболя ли ви от тази новина? – Не, изобщо. Когато излезе списъкът на националите, все още в главата ми беше само мисълта да помогна на Милан да стане шампион. Приемам всичко със спокойствие. Има малко разочарование, но не и горчивина. Знам, че все още ми остават хубави неща, които да направя. Ситуацията е ясна. Треньорът познава моята роля и манталитет. Направил е своя избор, но аз няма да се откажа. Оставам на разположение на националния отбор на Франция.
Превод на "Тема спорт"