Агент 007 и един "връзкар": Как трите М-та възродиха Милан

Спечелването на Скудетото от Милан е не само треньорско чудо, но и изключително постижение на ръководните фактори в клуба. Докато останалите грандове основаваха работата си на приятелства, скъпи агенти и импулсивни решения, "червено-черните" комбинираха лимитирания бюджет с големите амбиции.

Милан отправи сериозно предизвикателство към Ювентус, Интер и остатъка от Серия "А". Единственият друг отбор в Италия с абсолютно изчистена трансферна стратегия е Аталанта. Съставът на "росонерите" е така окомплектован, че всеки футболист да дава нужното на дадената позиция. И от всичко това да печели системата на игра на Стефано Пиоли - без значение дали изпълнителят е звезда, или не.

Абсолютно същото важи и за човека на треньорската позиция - той пък трябва да следва посоката на развитие на клуба. Всичко това заедно донесе и заветната титла - първа за Милан от 11 години насам.

В основата на всички успехи в последните години на клуба стоят трите "М"-та: Малдини, Масара и Монкада.

Възходът на Милан започна преди пет години, когато през пролетта на 2017-а Йонхон Ли купи клуба. Още в първия трансферен прозорец "росонерите" пръснаха 200 милиона евро за нови играчи. Но резултати не последваха. Новопривлечените пасваха на различни стилове на игра и бе невъзможно да играят заедно на терена.

Изводът от краткия период на Ли начело на клуба бе, че бляскавите попълнения не гарантират успехи. Вместо в нови безразборни покупки, "Елиът" инвестира умно. Американските собственици доведоха Иван Газидис и Джеймс Мъри от Арсенал, привлякоха Джофри Монкада - скаута открил Килиан Мбапе, и успяха да убедят вече бившия директор на Рома - Фредерик Масара, в плана си. Те се превърнаха в основата на новия Милан.

Но най-важният пост бе зает от Паоло Малдини. За да върнат легендата в клуба шефовете създадоха чисто нова позиция за него - шеф по стратегическото развитие на клуба. И всичко това започна да дава успехи. Именно Малдини бе натоварен с работата за преструктуриране на клуба.

Още в началото бяха въведени някои основни правила. Милан трябваше да осъзнае, че вече не е финансовият суперхищник от миналото, а отборът трябва да се гради върху сериозни трансферни правила:

1. Да не се харчат пари за играчи над 26 г.

2. Да не раздува перото "Работна заплата"

3. Да се печели от развиването на футболисти и последващата им продажба

4. Да се използва доминиращата позиция, която Милан все още има на някои пазари

Следващата стъпка бе да се създаде нова идентичност. "Росонерите" направиха всичко възможно да покажат, че са едно с Милано и да рекламират клуба си, благодарение на благините, които градът предлага.

"Когато се конкурираш с други клубове за даден спонсор или играчи, е важно да покажеш, че си уникален. Тук вече говорим да продадеш история, която надхвърля границите на футбола", обяснява един от шефовете - Джеймс Мъри. - Решихме да асоциираме клуба и марката Милан с Милано и всичко, свързано с мода, изкуство и забавления. Един такъв бранд тежи много повече, отколкото само във футболното си естествено."

От другата страна, е Агент 007 - Джофри Монкада. Французинът не говори много, но е изключително ефективен в работата си. Все още не бе навършил 30 г., когато откри Килиан Мбапе и го предложи на Монако. Пристигна в Италия през декември 2018-а със славата на един от най-добрите т.нар. "лаптоп скаути" в Европа.

Монкада оглави скаутското звено в Милан и започна да налага нов стил на работа. Подчинените му оглеждат футболисти не само за първия отбор, но и за Примаверата, като критериите за това се припокриват: атлетичност и способност да пресират противниците си и способност да практикуват футбол на висока скорост.

Как работи всичко това, Монкада обясни в подкаста "Prolongation": "Създадохме две поделения, които си взаимодействат всеки ден. Когато скаутите открият интересен играч, започваме да оглеждаме статистиките му. Ако и анализът каже, че този футболист е добър, тогава изпращам моите хора да го следят отблизо."

Скаутите оценяват играча не толкова според представянето му в дадения мач, но според възможността за развитие на таланта му. "Медиите ни наричат Агенти 007. Честно казано, работата ни е доста подобна - споделя Монкада пред "The Athletic". - Ако едно 20-годишно момче изиграе лош мач, но има показва сериозен потенциал, се концентрираме над второто. Обичам, когато някой скаут ми каже, че даден футболист е изиграл посредствен мач, но и че е пълен с талант. Защото след това идва нашата работа - да създадем пълен анализ за него."

Впоследствие в Милан проучват абсолютно за дадения футболист - от хранителните му навици до това дали обича домашни любимци. "Не ме интересуват скаути, за които са важни само мачовете - казва Монкада. - Наемам хора, които да следят не само мачовете и тренировките, но и да говорят с родителите и треньорския щаб. Няма нищо по-лесно от това да изгледаш един мач, да напишеш доклада си и да забравиш за това. Можеш да правиш всичко това и от офиса. Но ние се нуждаем от повече информация - условия по договора, взаимоотношенията със семейството и т.н. Детайлите са важни. А най-важен е човешкият подход."

Така се избират трансферните цели. След това идва работата по привличането и убеждаването им във философията на Милан.

От лятото на 2019-а "росонерите" не са плащали повече от 30 млн. евро за играч. Въпреки това успяха да привлекат футболисти като Тео Ернандес, Рафаел Леао, Исмаил Бенесар, Фикайо Томори, Сандро Тонали, Анте Ребич, Пиер Калулу, Майк Менян, Оливие Жиру, Златан Ибрахимович, Брахим Диас и др.

Само шест месеца по-рано клубът плати общо 74 млн. евро за Кшищоф Пьонтек и Лукас Пакета. Това доказва, че само със скаутинг не става - трябва и човек, който да взема правилните решения. В Милан това спортният директор Рики Масара.

Изграден под ръководството на Валтер Сабатини в Палермо, Масара комбинира новите технологии със знания от старата школа. В разгара на сезона денят му започва в 5 сутринта. В 6 Рики вече е на базата в Миланело, за да говори с играчите и треньорите. По време на трансферните прозорци работи 24/7. Често спи само по два часа и работи в 4 сутринта - когато конкуренцията спи.

Инстинктът му е легендарен. Той довежда Маркиньос, Йосип Иличич, Хавиер Пасторе, Ерик Ламела и Костас Манолас в Италия. Той е единственият от шефовете в Милан, който категорично е бил за привличането на Калулу.

Масара е човекът, който казва последното "да". Скаутите събират информация за целите, а той, като спортен директор, избира най-подходящите. Малдини и Монкада също участват в процеса на селекция, но Рики има последната дума.

Ролята на Малдини е да съблюдава дали всички процеси в клуба вървят гладко. Той е и основният преговарящ с нови играчи и треньори човек. В преговорите с Бенасер, когато агентът се опита да проточи преговорите, очаквайки оферта от други отбори, Малдини тропна по масата: "Или се съгласяваш сега, или трансферът пропада." Още по-твърд бе в позицията си с Ралф Рангник, който бе спряган за треньорския пост. Германецът искаше да концентрира цялата власт в ръцете си, но Паоло го отпрати в Москва.

"Знам отлично какво да кажа и какво - не, как да модерирам тона на разговора, с кого да бъда по-дипломатичен и с кого - по-твърд - казва Малдини сам за себе си. - Ако си прекарал целия си живот в този свят и ако си поне малко умен, всичко се случва автоматично."

Показателно е какво се случи при трансфера на Тео Ернандес. Милан следеше французина още от академията на Атлетико Мадрид, но чакаше точния момент, в който да посегне към него - когато ще има реален шанс за трансфер и на не много висока цена. Когато стана ясно, че Реал Мадрид има интерес към Ферлан Менди, италианците го разбраха може би и преди агента му, тъй като Масара е син на спортния директор на Льо Авър, който има огромни връзки в цяла Франция. Понякога са нужни и малко връзки.

Затова е важно да се действа бързо - още преди всички да разберат, че Реал е готов да продаде Тео, Малдини го посещава във вилата му в Ибиса. Открива го на плажа, а Ернандес до такава степен е шокиран от интереса на Милан към него и отдадеността на "росонерите" да го привлекат, че веднага се съгласява.

Думите на Иван Газидис са показателни защо работата на Милан изпъква толкова много на фона на останалите италиански отбори: "Трябва да започнем да възприемаме италианския футбол като бизнес. Това е изключително важно за развитието на индустрията ни. Италианският футбол не може да излезе от пределите на страната, не се модернизира и няма модерни стадиони. А притежава огромен потенциал."

Бившият шеф в Арсенал бе прав, все пак бе работил в най-голямата футболна фабрика за пари - Висшата лига, в продължение на цели десет години. Изказването му не породи сериозна реакция на Ботуша, но след постигнатото от Милан, и то с минимални ресурси, поне някои ще се замислят.

А "росонерите" вече мечтаят за подобаващо завръщане и в Европа, като не са вдигали купата с големите уши вече цели 15 години.

Материал на webcafe.bg