Титла? Проклятието "Верона" още стряска Милан

Някои го наричат фаталния мач, други предпочитат да не говорят за него от суеверие. Когато става въпрос за Верона, феновете на Милан се сещат за кошмарните събития от 70-те и 90-те и се надяват този път ужасът да не се повтори.

Когато нещо се случи веднъж, можеш да го отдадеш на случайността, но когато се повтори, започваш да се замисляш. И да го наричаш с всякакви имена. За "росонерите" от 90-те години насам Верона е "фатален" отбор.

Три кръга преди края на сезон 2021/22 Милан продължава да е лидер в Серия "А", с две точки аванс пред градския съперник Интер, и продължава да мечтае за първа титла от 11 години насам.

По подобие на "нерадзурите", които миналата кампания сложиха край на десетгодишната си суша, сега същото може да направи и Милан, но първо трябва да прескочи "фаталната Верона".

Какво означава това проклятие и откъде идва?

Всичко започва през 1973 година. В последния ден от сезон 1972/73 Милан има 44 точки (тогава все още се печелят по две за победа), с една повече от Лацио и Ювентус. В последния кръг "росонерите" гостуват на Верона, докато "орлите" се изправят срещу Наполи, а Юве приема Рома в Торино.

"Росонерите" водят през почти целия сезон и влизат в последния мач в ролята на огромен фаворит. Милан тъкмо е спечелил трофея от КНК след минимален успех с 1:0 над Лийдс на финала, но сблъсъкът с англичаните осакатява състава. Старши-треньорът Нерео Роко иска от Серия "А" да отложи мача с 24 часа, което е позволено тогава, но не успява в искането си. И не заради шефовете на италианското първенство, а заради ръководните фактори в Милан. Шефовете на "Сан Сиро" смятат, че подобна постъпка е неспортсменска и се страхуват, че би донесла лош късмет на отбора. Затова "росонерите" трябва да гостуват във Верона с каквото разполагат.

Известен като Ел Парон (което може да се преведе като "любим шеф" - б.а.), Роко забранява на играчите на Милан да празнуват победата над Лийдс. "Росонерите" изиграват много тежък мач срещу английския тим, само четири дни преди гостуването на Верона.

Като наставник на Милан след две шампионски титли (1962 г. и 1968 г.), два трофея от КЕШ (1963 г. и 1969 г.) и спечелена Интерконтинентална купа (1969 г.) Роко има във витрината си и златен медал от КНК. Но работата не е свършена - в последния ден всички очакват дублиране на европейската купа с ново Скудето.

Милан обаче се сгромолясва и губи тежко - с 3:5. Лацио също се проваля и губи с 1:2 от Наполи. Големият победител от всичко това е Ювентус, който след победа с 2:1 над "вълците" триумфира с 15-ото Скудето в историята си.

Още от първия съдийски сигнал "росонерите" са като вцепенени на игрището. След по-малко от половин час Милан вече изостава с 0:3, но преди почивката успява да върне едно попадение. Кошмарът се допълва от факта, че Роко не може да води тима си от тъч линията, тъй като е наказан. Негов заместник във финалния ден е младият тогава Джовани Трапатони, който по онова време е наставник на младежкия отбор.

След почивката Милан изглежда по-добре и вкарва нови два гола, но те се оказват напълно недостатъчни. В крайна сметка "росонерите" губят с 3:5 и остават с 44 точки, изпреварени от Юве с една.

В съблекалнята Роко беснее: "Знаех, че ще се случи точно така. Затова поисках отлагане! Но тези аматьори не ми повярваха." Към кого е било насочено това "аматьори", Ел Парон така и не разкрива и отнася със себе си в гроба на 20 февруари 1979 г.

17 години по-късно историята се повтаря.

През май 1990-а Милан е най-силният отбор в света. "Росонерите" печелят два поредни КЕШ-а, но титлата им се изплъзва. В последния ден от сезона Милан и Наполи са с равни точки на върха - по 47. Милан на Ариго Саки гостува на Верона, а Наполи приема Болоня на "Сан Паоло".

Разгромът с 4:0 над Бари в предпоследния кръг не върши никаква работа на "росонерите". Милан си осигурява по-добра голова разлика от Наполи, но отново се срива в последния кръг. Грандът губи гостуването си на Верона с 1:2, докато Наполи бие Болоня с 2:0, за да може "Сан Паоло" да провъзгласи Диего Марадона за истински Бог.

"Червено-черните" завършват мача с девет души, след като големите звезди Марко ван Бастен и Франк Рийкард са изгонени. Още преди тях червен картон си заслужава и Саки, който побеснява, след като съдията не отсъжда дузпа за нарушение срещу Ван Бастен. Минути по-рано Верона е открил резултата също от дузпа.

В 82-рата минута е изгонен Рийкард. Холандецът получава втори жълт картон, а години по-късно реферът Росарио Ло Бело разкрива причината - Рийкард на два пъти плюе по него, като при втория успява да го наплюе по обувката. Няколко месеца по-късно целият свят стана свидетел на плювателните способности на Рийкард - в мача срещу Германия на Световното първенство, когато потърпевш се оказа Руди Фьолер.

Три минути преди края мечтите на Милан за титлата се изпаряват напълно. При един обикновен фаул срещу себе си Ван Бастен избеснява, започва да крещи към съдията, съблича фланелката си и я хвърля на земята. В последните секунди контра на домакините завършва с красиво изпълнение на Пелегрини, който прехвърля вратаря на Милан Падзали за крайното 2:1.

Въпреки победата Верона не успява да се спаси, но за втори път се превръща в черна котка за Милан.

32 години отново е май и за Милан отново предстои мач с Верона. "Росонерите" гостуват в града на Ромео и Жулиета на 8-и, неделя, с единствената цел да сложат край на проклятието. А това ще им е нужно, ако искат да продължат похода си към титлата.

Този път мачът няма да е в последния ден от сезона, а след него ще има още два - срещу Аталанта и Сасуоло. Но трите точки са задължителни в похода към Скудетото и връщането на Милан, където му е мястото.

Любомир Найденов, за webcafe.bg