Силвио (Велики) Берлускони

Когато говорим за значими футболни президенти, първата личност, която се появя в съзнанието ни, е Силвио Берлускони. Днес името му се асоциира по-скоро с „бунга бунга“ партитата и непремерените изрази, които не подобават на политик от неговия калибър, но за тифозите на Милан това е човекът, под чието ръководство любимият им тим докарваше конкуренцията до отчаяния.

Син на служителя на Банка „Разина“ Луиджи Берлускони и домакинята Роза Босси, в детските си години малкият Силвио трябва да преживее ужасите на Втората световна война както и живота в работническия квартал „Изола“, намиращ се между днешната централна гара на Милано и „Порта Гарибалди“.

Противно на събитията от по-нататъшното му битие, образованието си той получава в пансиона на монашеската конгрегация „Силезианите на Дон Боско”. По време на периода си като студент в Юридическия факултет на Миланския университет Берлускони показва своята комбинативност. Той продава прахосмукачки, организира концерти на круизни кораби, където свири на контрабас и забавлява гостите с песни, а всичко това се явява продължение на навика му да пише домашните на своите съученици срещу заплащане.

Той показва своята самостоятелност, отказвайки предложението на баща си да започне работа в неговата банка и заедно със съдружника си Пиетро Канали се впуска в дебрите на строителния бизнес. Първата му сериозна компания „Едилнорд“ има грандиозен успех с изграждането на цял жилищен район на Милано – името му е „Милано 2“ и е разположен на север в местността Сеграте.

За да се сдобие с необходимите разрешения, Силвио вкарва в употреба всичките си връзки, а на всеки етап в проекта негови роднини, съученици и познати ще получат ключови постове – метод на работа, който ще се превърне в запазена марка за него.

В края на 70-те години Берлускони прави пробив на медийния пазар, който тогава е монополизиран от националните телевизии. Първият му канал „Телемилано“ е първообраз на това, което ще стане портфолио на неговата компания „Фининвест“ – акцент върху развлекателните предавания и хитови американски филмови продукции.

Закупуването на телевизионните права на турнира Мундиалито през 1980 г. е първият му сблъсък с футбола и му показва големите възможности, които дават спортните програми. В края на 80-те години той закупува канала на италианското малцинство в Копер (тогавашна Югославия) и за кратко ТВ Копер-Каподистрия се превръща в спортен канал, показващ най-големите събития и предизвикващ интерес в целия регион.

На 21 февруари 1986 г. Силвио Берлускони взима решението на живота си и купува затъналия във финансовото блато Милан, а на 8 юни същата година прави истинско шоу. Близо 10 000 тифози на росонерите идват на легендарния „Арена Чивика“, намиращ се до двореца Сфорцеско, в очакване на техните любимци. Те обаче не са представени по обичайния начин, а излизат от три хеликоптера „Агуста“ под звуците на „Марша на Валкириите“ от Рихард Вагнер.

Еуфорията по новия президент се изразява със закупуването на близо 60 000 сезонни карти, но клубът се нуждае от 2 сезона, за да се завърне на върха в Серия А. Решителна се оказва победата с 3:2 като гост над шампиона Наполи, дошла след 2 гола на Пиетро Вирдис и един на Марко Ван Бастен.

Холандецът, заедно със сънародниците си Рууд Гулит и Франк Рийкард, както и направилия добро впечатление в Парма, но сравнително неизвестен треньор Ариго Саки, превръщат Милан в истинско страшилище. Началото на европейската епопея, довела до 2 поредни КЕШ-а, е в София срещу Левски (тогава носещ името Витоша) – 2:0 с попадения на Гулит и Вирдис, последвана от разгромното 5:2 на „Сан Сиро“.

Успехите срещу Стяуа и Бенфика показват кой е водещият отбор в Европа по това време, макар че не липсват и трудни моменти – спусналата се над „Мала Маракана“ мъгла прекъсва двубоя с Цървена звезда, а през сезон 1989/90 са необходими продължения, за да бъдат елиминирани Мехелен и Байерн.

Влизайки в 90-те години, Берлускони все повече започва да показва активност на трансферния пазар, чупейки световния трансферен рекорд за привличането на Жан-Пиер Папен и Джанлуиджи Лентини, които, общо взето, не оправдават предварителните очаквания. По това време дон Силвио вече се насочва към политиката, създавайки през януари 1994 г. партията „Форца Италия“.

Той ще бъде премиер на Италия общо за 3 мандата, което поражда сред противниковите фенове т.нар. ефект на Мандела. Точно както болшинството хора остават с погрешното впечатление, че Нелсън Мандела е умрял в затвора, така и мнозина приписват успехите на Милан на футболния терен на политическата кариера на Берлускони. За отбелязване е, че докато той е на власт, росонерите печелят два КЕШ-а, две титли, една купа, три Суперкупи на Италия и една Суперкупа на Европа, което е само малка част от общия му актив.

Може би най-бляскавият мач в ерата „Берлускони“ е разгромният успех с 4:0 срещу дрийм тима на Барселона на финала в Шампионската лига през 1994 г., когато играчите на Фабио Капело не оставят никакви съмнения в превъзходството си.

Единствено бъдещият селекционер на Англия и Карло Анчелоти се радват на достатъчно голям кредит на доверие, докато при останалите треньори е налице и вмешателство от самия Берлускони. Президентът на Милан изпада и в деликатна ситуация, когато заемащата ръководен пост в клуба негова дъщеря Барбара започва връзка с един от футболистите му – Алешандре Пато.

Заникът на Берлускони започва през 2013 г., когато той бива погнат от италианския съд заради укриване на данъци и във връзка с аферата с използването на малолетни проститутки.

Във футболен аспект Милан просто не е в състояние да се конкурира с финансовата мощ на английските клубове, Барселона, Реал Мадрид и ПСЖ, поради което той решава да се оттегли, след като намира подходящите според него купувачи. Днес привържениците на росонерите с носталгия си спомнят за хубавите времена, когато тимът им командваше парада в света на футбола, и могат само да се надяват под ръководството на „Елиът“ да дочакат отново славни дни.

Теодор Борисов, "Тема:Спорт"