Алесандро Костакурта бе част от Милан в продължение на 20 г. Той обаче остана встрани от медийния шум и цялата слава отиде у други. Абсолютно несправедливо – Костакурта, който днес става на 55, бе незаменима част от една от най-великите защитни линии в световния футбол.
За него не можем да кажем, че беше скучен играч, „носач на пианото“. Напротив, той бе отличен защитник, покрай когото трудно се минаваше. Упорит, умерено корав, дисциплиниран. Без да е гигант – 183 см, Костакурта беше изключително подвижен. Баскетболното минало бе оставило своя печат. Вярно, понякога в младостта си не знаеше какво да прави с ръцете си. Твърдяха, че Ариго Саки дори искал да ги залепи с тиксо за тялото му по време на тренировки. Още се помни неотсъдената дузпа за България в световния полуфинал срещу Италия (1:2) на Мондиал’94, когато центрираната от Емо Костадинов топка срещна ръката му, а французинът Жоел Киню си замълча. Защитникът дължи прякора си на баскетбола – Олимпия Милано беше спонсориран от Били, чието лого - човек, който скача, бешe върху екипите.
Юношата на Милан като ученик мечтаеше да играе с Барези. И благодарение на Франко баскетболистът стана футболист. Мечтата на Били се сбъдна, когато навърши 21 години. Костакурта се присъединява към първия тим на Милан през 1986 г., но прекарва първия си сезон в сателита Монца. И не бе ясно колко време би чакал реда си - партньорът на Барези Филипо Гали съвсем не бе стар. Саки обаче забеляза, че Костакурта се справя по-добре. А Филипо, усещайки конкуренцията, започна да греши, докато нервите на Били бяха железни. През сезон 1986/87 Гали игра, но следващият Саки извърши рокадата. Така се роди легендарната четворка в отбраната - Мауро Тасоти, Алесандро Костакурта, Франко Барези и Паоло Малдини.
Четиримата се отличаваха с невероятна работа в екип и взаимозаменяемост. Като мускетарите - един за всички и всички за един. Взаимодействието с вратаря Себастиано Роси, който не беше силен в хващането на топката, беше прецизно настроено. Впоследствие стражът призна, че неговата суха серия (929 минути), която дълго време беше рекордна, е заслуга на цялата отбранителна линия, а не само на негова.
Двадесет години безупречно служба с над 600 мача за Милан. Били спечели 5 европейски клубни корони – два пъти в стария формат на КЕШ и три като Шампионска лига. Към трофеите трябва да се добавят още 4 Суперкупи на Европа, 2 Междуконтинентални купи, 7 титли и сребро от Мондиал’94. На подобна колекция може само да се възхищава. Вкара само 5 гола – 3 за росонерите (на Интер, Рома и Удинезе) и 2 за скуадрата (на Ейре и Словения). Разбира се, това не му беше работата, а в Милан винаги имаше кой да бележи. За Костакурта редките голове бяха като празник. Особено този срещу Удинезе в прощалния му мач за росонерите.
В същото време Костакурта никога не се забърка в скандали, не говори глупости и не е попадал в жълтите хроники. Били беше модел за подражание. Идваше на тренировка първи и напускаше последен. Никога не си е позволявал да кръшка. Дори на 40 играеше със страстта на новобранец. А трудолюбието и професионализмът му позволиха да постигне спортно дълголетие. На 40 години и 116 дни игра за последно в ШЛ, което е рекорд за полеви играч. В Серия А Костакурта спря на 40 години, шест месеца и девет дни. В по-напреднала възраст на терена са били само вратари - Марко Балота (44), Буфон (43, още играе), Франческо Антониоли (42), Алберто Фонтана (41), Роберто Коломбо (41) и Дино Дзоф (41).
Разбира се, великолепната четворка не можеше да е вечна. През 1997-ма Барези и Тасоти си тръгнаха. Костакурта остана още 10 години, а Малдини – 12. Треньорите се сменяха, партньорите също, но с всичките Били намираше общ език. Накрая бе позагубил от скоростта, но интелигентността, способността да отнема топката и да печели въздушните двубоя бяха налице. „Добре, че сме в един отбор и се сблъскваме само на тренировки“, споделя Андрей Шевченко, признавайки, че Костакурта е един от най-неудобните му защитници.
Подобно на повечето футболисти и Алесандро мечтаеше да стане треньор. Но първото преживяване в Мантова се оказа и последно. След няколко месеца Били осъзна, че не се получава, за да се превърне в добър експерт.
ТОВА Е ТОЙ
Име: Алесандро Костакурта Роден на: 24 април 1966 г. в Йераго кон Ораго (Варезе) Ръст: 183 см Пост: централен защитник
КАРИЕРА КАТО ИГРАЧ Сезони Отбори М Г 1986 Милан 2 0 1986-87 Монца 31 0 1987-07 Милан 661 3 Общо 694 3 Забележка: в Статистиката са включени всики турнири. В НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР НА ИТАЛИЯ Период М Г 1991-98 59 2
УСПЕХИ КАТО ИГРАЧ Шампион на Италия – 7 пъти (1988, 1992, 1993, 1994, 1996, 1999, 2004) Купа на Италия – 2 пъти (2003) Суперкупа на Италия – 5 пъти (1988, 1992, 1993, 1994, 2004) КЕШ/ШЛ – 5 пъти (1989, 1990, 1994, 2003, 2007) Суперкупа на Европа – 4 пъти (1989, 1990, 1994, 2003) Междуконтинентална купа – 2 пъти (1989, 1990)
КАРИЕРА КАТО ТРЕНЬОР Сезон Отбор 2008-09 Мантова