20 легенди, които създадоха епохи

Английското списание FOUR FOUR TWO върна лентата назад, за да селектира 20 от най-емблематичните герои, които се превърнаха в неуморни лидери и незабравими легенди, извеждайки своите клубове на пътя на вечната слава.

ПАОЛО МАЛДИНИ
Период: 1985-2009; Мачове: 902; Клуб: Милан

Да следваш стъпките на баща си никога не е лесно, но в случая младият Паоло дори надминава успехите на своя именит баща Чезаре. Той е надарен защитник - елегантен, универсален, добър с топката в крака и изкусен четец на играта. Дебютира на 16 при 1:1 с Удинезе (януари 1985-а). "Той беше много млад, но дори нямаше нужда от съвет", споделя колегата му Франко Барези. През следващия сезон е промотиран в първия състав, а заедно с Барези, Тасоти и Костакурта образуват може би най-известната защитна линия в цялата история.

Особени похвали Малдини получава за представянето си на финала в ШЛ през 1994-та - 4:0 над Барса. По-късно извежда росонерите с капитанската лента до още две титли в ШЛ през 2003 и 2007 г., завършвайки с общо 5 отличия от най-авторитетния турнир (на второ място след Хенто във вечната ранглиста).
За 24 години Малдини записва над 900 изяви в червено и черно, а номер 3 бе оттеглен завинаги в негова чест. Уважаваха го дори феновете на Интер, опъвайки транспарант преди последното му Дерби дела Мадонина: "20 години наш съперник, но в живота винаги лоялен".

Най-добър момент: Онова властно изпълнение в центъра на защитата срещу Барса на Куман, Стоичков, Ромарио и Гуардиола във финала през 1994-та.

БОБИ ЧАРЛТЪН
Период: 1956-1973; Мачове: 758; Клуб: Манчестър Юнайтед

"Сигурен съм, че Манчестър Ю щеше да спечели КЕШ през 1958-а, ако не бе самолетната трагедия в Мюнхен", признава сър Боби Чарлтън, визирайки катастрофата, която убива 8 играчи и 15 други пътници. Самият Чарлтън е в самолета, но оцелява, след като вратарят Хари Грег го измъква от останките. Последваха месеци и години, в които клубът, градът и целият английски футбол скърбяха, а на Юнайтед му отне известно време да се възстанови. Самият Чарлтън бе загубил увереността си, но прерасна в човек, на когото Бъзби разчиташе да води отбора с примера си. Да го сравним с днешните играчи не е лесно. Той е силен с двата крака, грациозен, трудолюбив и умеещ да вкарва. Стана голмайстор №1 на националния отбор и червените дяволи, преди да го изпревари Уейн Рууни.

Юнайтед на Чарлтън печели Купата на ФА през 1963-та - катализатор за прераждането на клуба. През 1968-а манчестърци печелят и КЕШ, а емблематичният №9 е най-добрият на терена. "Невероятно е как той остана завинаги здраво стъпил на земята. Запази смирение през целия си живот, дори когато бе на върха на света", коментира Алекс Фъргюсън за своя колега рицар.

Най-добър момент: Вкарва два гола срещу Бенфика, с които става първият английския капитан, който вдига КЕШ - само 2 години след световната му титла с екипа на Англия.

СЕРХИО АГУЕРО
Период: От 2011; Мачове: 370; Клуб: Манчестър Сити

Сити не бе печелил титла в елита на Англия от 1968 г. Новите богати собственици от Абу Даби бяха афиширали огромни амбиции, но все още бяха вдигали само Купата на ФА. Агуеро бързо показа, че може да бъде лицето на промяната. В него Сити намери безпощаден реализатор, какъвто никога не бе имал в модерната ера. Още в първата си кампания аржентинецът заби 30 гола, включително този срещу КПР в паметния обрат за титлата в последния кръг. Само веднъж в първите му 8 кампании падна под 28 попадения. През ноември 2017-а вече бе голмайстор №1 на Сити. Незаменим е за всеки мениджър, защото бе класен и постоянен по време на цялата еволюция на Ман Сити. Истинска легенда!

Най-добър момент: Може да бъде само един. Това е голът в самия край срещу КПР, с който открадна титлата от Юнайтед през 2012-а.

ЕУЗЕБИО
Период: 1961-1975; Мачове: 440; Клуб: Бенфика

Когато е на 18 години, Еузебио предизвиква война между Спортинг Лисабон и Бенфика. Лъвовете вярват, че имат договорка да вземат родения в Мозамбик младок, но Бела Гутман (треньор на Бенфика) разбира за качествата му и лично отива при неговото семейство, за да направи оферта, която те не могат да откажат. Следва съдебна битка, в която и двата клуба претендират за правата. От Бенфика дори се страхуват Спортинг да не го отвлече, затова го пращат в тайна къща в Алгарве.

Нещата се успокояват през 1961-ва, а Еузебио помага на орлите да достигнат неподозирани висини. Разполага с бомбен шут и може да спринтира 100 метра за под 11 секунди (с футболни обувки). С него в състава Бенфика стига до втори пореден финал за КЕШ и разбива с 5:3 хегемона Реал М в Амстердам. Отсреща са величия като Ди Стефано и Пушкаш, но Еузебио е над тях и вкарва последните 2 гола.

В крайна сметка голмайсторът на орлите ги извежда до още 3 финала в Европа, но отборът ги губи - срещу Милан, Интер и Манчестър Ю. За 15 години в Бенфика печели 11 титли в Португалия и 5 домашни купи. Вкарва 473 гола в 440 мача - рекорд, който е активен и до днес.Освен това е голмайстор на Мондиал 1966 с 9 гола. Вкарва на полуфинала срещу Англия, но това не е достатъчно да спре Трите лъва.

Най-добър момент: Спечелването на "Златната топка" през 1965-а за сметка на Джачинто Факети и Луис Суарес, въпреки че губи финала за КЕШ от Интер.

ФРАНЦ БЕКЕНБАУЕР
Период: 1964-1977; Мачове: 584; Клуб: Байерн Мюнхен

Когато младият Бекенбауер за първи път се появява в първия състав на Байерн (1964/65), тимът дори не е част от Бундеслигата. Червените печелят южната Регионална лига в дебютния сезон на Кайзера, а 19-годишният футболист играе във всяка минута. Започва като халф, но заради своята интелигентност и лидерски качества е преместен в центъра на защитата от треньора Златко Чайковски - гениално решение. Превръща се в еталон за либеро и вече е капитан, когато Байерн вдига първата си титла през 1969-а. Има и две "Златни топки", запазвайки най-доброто от себе си за европейската сцена - Байерн печели 3 пъти поред КЕШ между 1974 и 1976 г.

Най-добър момент: Да спечели световната титла с ФРГ, КЕШ с Байерн и "Златната топка". Само в рамките на една година - 1974.

АЛЕКС ДЕЛ ПИЕРО
Период: 1993-2012; Мачове: 705; Клуб: Ювентус

През 1993 г. Ювентус е в дупка, като не е печелил титлата в Серия А в продължение на 7 години, въпреки че разполага с играчи като Баджо, Виали, Конте, Паоло ди Канио и компания. Триумф за Купата на УЕФА дава повод за оптимизъм, но тифозите имат нужда от нещо повече. А това повече го дава Алекс дел Пиеро. На 19 г. той е взет от Падова през януари 1993-та за 2,5 милиона евро. Треньорът Трапатони умува да го прати под наем, но това се оказва невъзможно, защото представянето му е невероятно. Още с юношите на Юве Алекс печели златен дубъл, затова и шансът му в първия състав не закъснява. В своя пълен дебют за мъжкия тим бележи хеттрик срещу Парма (при 4:0 у дома през 1994).

Постепенно трофеите започват да валят. През 1995 г. Юве става шампион за сефте от 1986-а, а през 1996-а печели и Шампионската лига. Тогава Алекс вече е взел емблематичния номер 10, освободен от Роберто Баджо (заминал в Милан). Дел Пиеро остана верен на клуба и в Серия Б през 2006-07. Този жест никога няма да бъде забравен.

Най-добър момент: Лудото изпълнение за обрата от 0:2 срещу Фиорентина през декември 1994-та, което открива пътя на Юве към първото скудето след дълга суша.

ХАВИЕР САНЕТИ
Период: 1995-2014; Мачове: 858; Клуб: Интер

За разлика от повечето, посочени в списъка, Хавиер Санети не печели много трофеи в първите си години. "Но бях сигурен, че и нашият момент ще дойде", убеден е десният бек (по-късно халф). Прави колосални 19 кампании на "Меаца", с които се превръща в играча с най-много мачове за нерадзурите. Ключова фигура е при големите успехи в периода 2004-2011 г. Когато успешният цикъл стартира, Хавиер вече е на 31, но дори на 36 е достатъчно свеж, за да играе в почти всички мачове при спечелването на златния требъл под ръководството на Мауриньо. В момента е вицепрезидент на клуба.

Най-добър момент: Пълното неутрализиране на Лео Меси в полуфинала на ШЛ през 2010-а.

ХУАН РОМАН РИКЕЛМЕ
Период: 1996-2002, 2007-2014; Мачове: 388; Клуб: Бока Хуниорс

Бока Хуниорс се намира във финансова разруха и няма друг избор, освен да залага на момчета от собствената школа. Стъпка напред за една ярка звезда - Хуан Роман Рикелме. Атакуващият халф дебютира на 17 г. през 1996-а. Изглежда жилав и нетърпелив да впечатли. Тълпата на "Ла Бомбонера" бързо се влюбва в него. Той е бижуто в короната, свързващо играта с головата машина Мартин Палермо. Таранът е страстен и груб, а Рикелме е "просто велик артист, затворен в свят на атлети".

През 2000 г. Ривър Плейт взима превес с Пабло Аймар и Хавиер Савиола, но от Бока се смеят последни. Те отстраняват вечния враг в четвъртфиналите на Копа Либертадорес в истинско шоу на Рикелме. Легендарният му финт срещу Марио Йепес се тачи и до днес от феновете (вижте го в интернет).
После Бока печели финала на дузпи срещу Пайлмерас и вдига трофея, който дори Марадона не е успявал да покори за Бока. По време на втория си престой, който започна през 2007-а, Рикелме помогна на синьо-жълтите да спечелят още веднъж Копа Либертадорес (вкара 3 гола в двата финала срещу Гремио) и остана в паметта като най-великия играч в историята на клуба.

Най-добър момент: Рециталът при успеха 2:1 над Реал М във финала за Междуконтиненталната купа през 2000 г.

МИХАЕЛ ЛАУДРУП
Период: 1989-1994; Мачове: 288; Клуб: Барселона

Йохан Кройф печели КНК начело на Барса, но феновете са недоволни. Каталунците не са ставали шампиони на Испания от дълго време, Реал доминира тотално в Ла Лига през втората половина на 80-те. Нещата скоро се променят. Самият Кройф бе изключително надарен плеймейкър и новото му попълнение от Ювентус бе точно от същата порода - Михаел Лаудруп. Докато датчанинът дърпа конците, Барса най-после вдига титлата през 1990-а. После идва и Христо Стоичков, така отборът на Кройф вече е сбъдната мечта. Българинът процъфтяваше пред Лаудруп, вкарвайки 90 гола в четирите им кампании заедно.
Лаудруп тегли отбора към четири поредни титли и европейската слава (през 1992 г. с кулминацията на финала за КЕШ срещу Сампдория). Въпреки невероятните му пасове и хипнотизиращи двубои за блаугранас Кройф го описва така: "Михаел е един от най-трудните играчи, които съм имал. Рядко е на 100 процента, но дори на 80% е най-добрият".

Преди 1995-а правилата на УЕФА са да играят максимум по трима чужденци, затова след пристигането на Ромарио се налага Лаудруп по-често да остава на пейката. Датчанинът дори е пренебрегнат на финала в ШЛ през 1994-та. Чашата прелива и той бяга в Реал М със свободен трансфер. С неговото напускане приключва и доминацията на Барса.

Най-добър момент: Победата с 5:0 над Реал М през 1994-та. После отива в Белия балет и побеждава Барса със същия резултат. "В крайна сметка е 10:0 за мен", шегува се датчанинът.

ФРАНК ЛАМПАРД
Период: 2001-2014; Мачове: 648; Клуб: Челси
Казвам ви, Франк Лампард ще стигне до самия връх. Думите са на неговия чичо Хари Реднап по адрес на 18-годишния халф. Челси го купува през 2001-ва за 14 милиона паунда, които се оказват отлично инвестирани. Сините не бяха ставали шампиони от 1955-а, а Лампард върши много мръсна работа и наред с това може да се похвали с голов рекорд, на който биха завидели много централни нападатели.

Лондончанинът стига до двуцифрен брой попадения в 10 поредни компании в лигата (2003-2013). През 2009-2010 бележи невероятните 22 гола. Общо е точен 210 пъти за Челси, 177 във Висшата лига. Супер Франк е движещата сила в шампионските тимове на Челси, включително и при Мауриньо.

Най-добър момент: Да бъде капитан (в отсъствието на Тери) при спечелването на ШЛ през 2012-а срещу Байерн насред Мюнхен.

БИЛИ БРЕМНЪР
Период: 1960-1976; Мачове: 773; Клуб: Лийдс

Лийдс не бе печелил сериозен трофей по времето, когато нисичкият Били Бремнър прави своя дебют на 17 години през 1960-а. Само няколко месеца по-късно тимът изпада, но се завръща още по-силен. Бремнър пък е звездата и капитан на славния тим, който блести на домашната сцена под ръководството на Дон Реви. Общо Бремнър има 16 кампании за Лийдс, в които грабва две титли в старата Първа дивизия, Купата на панаирните градове и стига финал за КЕШ.

Бремнър е пред напускане през 1961-ва. Тогава влюбеният Били, който страда от любов към липсващата му приятелка, има оферта от Хибърниън, но Реви успява да убеди момичето да се установят в Йоркшър. Двамата с Джони Джайлс пък формират едно от най-легендарните партньорства в историята. Бремнър е неуморното куче пазач за артистизма на Джайлс. "Ако отида на война, Били ще бъде този, който искам до мен в окопите", хвали го Реви.
Шест сезона поред Лийдс завършва в Топ 3 на Англия, но не успява да бие Байерн на финала за КЕШ заради доста спорно съдийство.

Най-добър момент: Избран е за най-добър играч през 1970-а, когато Лийдс на косъм изпуска исторически требъл.

НЕВИЛ САУТОЛ
Период: 1981-1998; Мачове: 747; Клуб: Евертън

Култовият герой на "Гудисън парк" - Невил Саутол. Бившият събирач на кофи за боклук се превръща в един от най-добрите вратари през 80-те години. Големият Нев играе важна роля в златния период на карамелите. За 4 години те печелят ФА къп, титлата в Англия и КНК. После отново стават шампиони на Англия през 1987-а, а през 1988-а героизъмът на Саутол спира тогавашния рекорд на Ливърпул от 30 поредни мача без загуба (при знаменитото 1:0 в дербито на "Гудисън").

Големият минус е, че не може да играе за КЕШ заради "Хейзел", а и като уелсец не отива на голям форум с националния отбор. Затова не получава признанието, което заслужава.

Най-добър момент: Спасяването срещу Марк Фалко на "Уайт Харт лейн", с което прокарва пътя към титлата през 1985-а. Описват го като най-невероятната намеса, откакто Гордън Бенкс отчайва Пеле.

КЕЛИ СМИТ
Период: 1996-97, 2005-09, 2012-17; Мачове: 144; Клуб: Арсенал

Кели Смит е легенда на Арсенал, първата професионална футболистка на Англия. През 2005-а тя се завръща у дома и дава началото на истинска династия, след като контузии и алкохолна зависимост провалят нейния престой в САЩ. През 2006/07 топчиите нямат загуба, а Кели вкарва 30 гола в 34 участия. Специалистите посочват, че е изпреварила времето си, но в същото време е срамежлива и интровертна. Бори се с алкохолна зависимост. На женския турнир на УЕФА (2007) си изпуска нервите и получава наказание за финала. Това е един от малкото нейни провали в иначе безупречната й кариера.

Най-добър момент: На 37 г. диктува по перфектен начин халфовата линия на финала за Купата на ФА през 2016-а.

РАУЛ ГОНСАЛЕС
Период: 1994-2010; Мачове: 741; Клуб: Реал Мадрид
Раул е само на 17, когато Хорхе Валдано го вика в първия отбор. Никога не навежда глава и се превръща в герой на "Бернабеу". Лимитиран е технически, но разполага със страхотна увереност, която компенсира недостатъците. Допринася с 9 гола в дебютния си сезон, когато Реал спира доминацията на Барса. Раул изкачва стълбите на йерархията и остава незаменим дори в галактическия отбор на Флорентино Перес. Фланелката с №7 си остава негова до последно. Не я дава нито на Бекъм, нито на Кристиано Роналдо, защото просто е единствен по рода си.

Най-добър момент: Спринтът от собствената половина за гола при победата с 3:0 над Валенсия във финала на ШЛ през 2000-та.

ЙОХАН КРОЙФ
Период: 1964-73, 1981-83; Мачове: 369; Клуб: Аякс
Талисманът на Тоталния футбол е една от най-ярките суперзвезди в историята. Преди него Нидерландия не познава успех на мондиали, а като цяло играта в Ниската земя е доста далеч от европейските стандарти. Под ръководството на Ринус Микелс Кройф реализира пълния си потенциал - извежда Аякс до 6 титли в Ередивизие в рамките на 8 сезона. Той е генералът на Микелс на терена. Диктува играта, мотивира останалите и е безспорно най-надареният футболист.

Най-добър момент: В един от последните си мачове за Аякс той успява да изведе отбора до трети пореден триумф за КЕШ. Също като диригент на симфоничен оркестър.

ДЖЕКИ МИЛБЪРН
Период: 1943-1957; Мачове: 399; Клуб: Нюкасъл
Милбърн дълги години е голмайстор №1 в историята на Нюкасъл, докато Алан Шиърър не го измества от лидерската позиция 50 години по-късно (2006). Джеки като млад е работил като чирак механик в местната мина за въглища, а това го спасява от служба по време на смутните години на Втората световна война. Кандидатствал е в кралския флот, но е отхвърлен, защото е бил твърде нисък.

Като дете е бил привърженик на вечния враг Съндърланд, но се явява и впечатлява на проби в Нюкасъл. "Вярвате или не, вкарах 6 гола през второто полувреме. Нанизахме общо 9 на първия отбор", хвали се Джеки. Чака за официален дебют чак до 1946-а, а мениджърът Джордж Мартин го мести на върха на атаката. Наследството му включва три Купи на ФА, последната от които през 1955-а. Това е и най-скорошният голям трофей за свраките. Интересното е, че босът Ливингстоун вади Милбърн от състава, но вицепрезидентът на клуба налага волята си и го връща за финала.

Най-добър момент: Страхотният далечен гол на финала срещу Блекпул през 1951-ва. Тогава Нюкасъл печели, въпреки че свраките са аутсайдери срещу тима на Стенли Матюс.

БОБИ МУР
Период: 1958-1974; Мачове: 647; Клуб: Уест Хем

Уест Хем тъкмо започва първия си сезон в елита от 1932 г. насам, когато Боби Мур (централен защитник) дебютира за първия състав. Историята след това ще го изпрати като истинска икона за клуба и националния отбор. Вечният герой на чуковете извежда своите до триумф за Купата на ФА (1964) и КНК (1965). По същото време е диагностициран с рак на тестисите, но крие болестта от света. Лекува се три месеца, след което се завръща точно за триумфа над Мюнхен 1860 през 1965-а (КНК). Година по-късно става световен шампион с Англия.
Най-добър момент: През 1964 г. и е избран за Играч на годината, превръщайки се в най-младия футболист с приза на Острова.

КЕНИ ДАЛГЛИШ
Период: 1977-1990; Мачове: 502; Клуб: Ливърпул

Неукротимите червени на Боби Пейсли вече бяха шампиони на лигата и на Европа, преди да се появи Кени Далглиш, но и той прави достатъчно, за да се превърне в Краля. Още в първия му сезон Ливърпул печели отново КЕШ, а шотландецът се разписва във финала срещу Брюж с 31-вото си попадение за кампанията (на "Уембли"). Успехите на домашната сцена също не спират. Ливърпул е шампион на Англия в 5 от следващите 6 кампании, а освен това добавя във витрината си още два триумфа за КЕШ. В това време Пейсли предава щафетата на Джо Фейгън (1983), а партньорството на Далглиш и Ръш в предни позиции се превръща в еталон за ненадмината класа.

Дните на европейско господство приключват след трагедията на "Хейзел", а Далглиш сменя Фейгън като играещ мениджър. Още в първия му сезон начело Ливърпул печели златен дубъл, а по-късно достойният бос помага на семействата на загиналите в трагичния период след другата голяма драма на "Хилзбъро". Накрая той извежда клуба си до последната титла във ВЛ за следващите 30 години - през 1990-а.

Най-добър момент: Отбелязването на победен гол на финал за КЕШ още в дебютния му сезон.

ДЖОН РОБЪРТСЪН
Период: 1970-83, 1985-86; Мачове: 514; Клуб: Нотингам Форест

Беше дебел, необръснат, приличаше на батут и пушеше цигара след цигара. Безспорно най-бавният играч във Футболната лига. Така описваха в началото човека, който по-късно ще се превърне в най-великия в цялата история на Нотингам Форест. Първите му 5 години са колебливи, но после е ключова фигура в славния отбор на Брайън Клъф. Нотингам влиза в елита, печели титлата в Англия, а после триумфира два пъти поред за КЕШ.

Най-добър момент: Да вкара на финала на КЕШ при победата над Хамбургер през 1980-а.

АЛИ МАККОЙСТ
Период: 1983-1998; Мачове: 581; Клуб: Глазгоу Рейнджърс

Али Маккойст е човекът, който дърпа Рейнджърс към деветте поредни титли в шотландското първенство. В своето дебютно дерби срещу Селтик има нужда само от 33 секунди, за да се разпише, а в 8 от 10 кампании той е голмайстор на тима си. През 1992 и 1993-та печели "Златната обувка" на Европа. Той е един от едва тримата футболисти, които участват и в деветте титли за Рейнджърс в периода 1989-97. Блести най-ярко при Уолтър Смит, бележейки 88 гола в първите два сезона на мениджъра.

Най-добър момент: Хеттрикът на финала за Купата на лигата срещу Селтик през 1984-та.

Превод на "Тема спорт"