Постоянната революция трайно се провали. Милан от години не намира покой, а през последните 4 години 467 милиона евро са били изразходвани и практически изгорени във вихъра на центрофугата от треньори, администратори, спортни директори, неплатежоспособни купувачи и собственици, които не са свикнали с неприятностите на света на футбола. 

Клубът, който със 7-те си европейски шампионски трофея е втори след Реал Мадрид (13), не участва в Шампионската лига от сезон 2013-14. Последният, който успя да го класира, беше Масимилиано Алегри, който въпреки заминаването на Златан Ибрахимович все още имаше на разположение качествен материал и монолитно ръководство зад гърба си.

Това е история, която не започва с пристигането на фонда "Елиът" през юли 2018 г., а дори и година по-рано, април 2017 г., със затварянето на дългите преговори и продажбата на Милан от Fininvest на китайския предприемач Йонхон Ли. Тя може би започна през януари 2012-а, когато Силвио Берлускони стопира Адриано Галиани, който е в Англия с на практика подписан договор с Карлос Тевес. Започна с включването на Барбара Берлускони в клубното ръководство, докато останалите деца на бившия премиер са все по-вторачени в сметките на "на червено" на Милан...

Започна, когато няколко месеца след стопираната сделка за Тевес клубът бе принуден да продаде Тиаго Силва и Ибрахимович на ПСЖ. Нещо, което изобщо не се хареса на Златан, който в момента е призван да даде тласък за възраждането на гранда.

Нито една империя не пада от един удар. Фазите са дълги, с пикове и спадове. След уволнението на Алегри и разбиване на отбора от последното скудето настъпиха и други промени. Колебанията се отразиха на борсата, но марката "Милан" винаги бе под предишното си ниво.

Да обърнем внимание на последните 5 сезона, в които постепенно изчезваше миналото величие с избора на две бивши звезди за треньори - Кларенс Зеедорф и Филипо Индзаги. През лятото на 2015-а бе назначен по-опитен наставник - Синиша Михайлович, а на летния пазар бяха похарчени 86 млн. евро за Бака, Бертолачи, Луис Адриано, Романьоли, Куцка и Балотели под наем. Освен Романьоли никой друг не остави своя отпечатък. През пролетта Михайлович бе уволнен и го замени друг бивш играч - Кристиан Броки, който се задържа кратко.

Следващото лято за треньор бе назначен Винченцо Монтела, като лятото бяха похарчени само 26 млн. евро, а на мода бяха наемите. През април на преден план излезе мистър Ли. Fininvest продаде клуба, който бе оценен за 740 млн. евро. Лятото на 2017 бе направена мащабна селекция за 228 млн. евро, в която перлите бяха Бонучи (40 млн.), Андре Силва (38 млн.), Кесие (26 млн.), Калинич (25 млн.) и Конти (23 млн.). Милан финишира 6-и, но в клуба нещата не бяха наред и в крайна сметка мистър Ли слезе от сцената, за да се появи фондът "Елиът". В хода на кампанията друг екс - Дженаро Гатузо, смени Монтела.

През сезон 2018-19 бяха похарчени общо 161 млн. евро (от тях 40 млн. за Калдара, 25 млн. за Кастийехо, 38 млн. за Пакета и 35 млн. за Пьонтек) през двата трансферни прозореца, което стигна само за 5-ото място.

Този росонерите започнаха пак с нов наставник - Марко Джампаоло, и "само" 78 млн. евро за попълнения (24 млн. за Леао, 20 млн. за Ернандес, 15 млн. за Бенасер). Бившият треньор на Самп се задържа само 7 кръга. При наследника му Стефано Пиоли изглеждаше, че тимът се завръща към практичния футбол, но 0:5 в Бергамо разби илюзиите.

От последвалите събития константата е, че пропадането не може да бъде овладяно. За четири години Милан загуби 30% от търговските приходи, клубът продава, преди да си осигури адекватни заместници. С подобно текучество и постоянни треньорски рокади грандът много трудно ще си върне старото величие.


КОЛКО ПОХАРЧИ МИЛАН ЗА ТРАНСФЕРИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 5 СЕЗОНА

Сезон Сума в евро Крайно класиране
2015/16 86 млн. 7
2016/17 26,75 млн. 6
2017/18 228 млн. 6
2018/19 161 млн. 5
2019/20 78 млн. 12*
Общо 467 млн.
Забележка: * след 18-ия кръг.

Материал на "Тема спорт"