Той е спряган за къде ли не - пращат го ту в "Ливърпул" (отказал), ту в "Байерн" (от идното лято), ту в "Манчестър Юнайтед". Карло Анчелоти обаче е много далеч от данданията и живота на скорост в съвременния футбол - чак на тихоокеанското крайбрежие на Канада във вълшебния Ванкувър. Там той за пръв път от години насам може да се наслади на пълното спокойствие в този край. И е благодарен на съпругата си Мариан, която му разкри красотата на канадския югозапад. 

Там в постоянен контакт с майката природа той се зарежда за следващото си футболно приключение. За което сам даде заявка - клуб от Висшата лига. И докато офертите и поканите към него валят, Карлето се бори с упоритата канадска сьомга, която идва в местните реки за последното си пътешествие в своя живот - нагоре по течението, където хвърля хайвера и загива. По трасето на сьомгата тази година е Анчелоти със своята въдица. 

Но и във Ванкувър неговият спортен дух няма мира - Карлето усъвършенства уменията си в риболова, а уловът му е все по-богат и голям. Освен с въдицата той отмаря с дълги разходки в канадската гора. Всяко зло за добро - така мъдрият Карлето прие уволнението си от "Реал" (Мадрид) през лятото. Вече свободен, той насрочи най-сетне ден за лека хирургическа операция на гърба. Заклетият пушач вече окончателно изрита цигарите от живота си, а за да не напълнее, започна редовни физически упражнения. И в момента е в идеална форма, по-добре отвсякога, благодарение на риболова, разходките и спортуването в Канада. От Ванкувър Анчелоти изпълнява редовно и задълженията си към китайската медийна групировка "Сина" - по една статия всяка седмица. Почивката му дава възможност да се върне и назад във времето - в своето детство, при родителите си в родното село. 

Италианецът: Израснах с тортелини, свинско и вино 

"Роден съм в селско семейство и много добре помня нашите неделни обеди - припомни наскоро Карлето. - Те бяха класика в жанра. Тортелини (италианско ястие от прясно тесто с месо, сирене или зеленчуци) беше коронното блюдо - единствено и изключително! Свещено време, прекарано сред кръг от роднини в атмосферата на родния дом. Бяхме бедни, но благовъзпитани. Аз, сестра ми Анджела, татко Джузепе и мама Чечилия, чичо Ерминьо, когото наричахме Карлино, и баба Мария - сядахме около масата с купата тортелини. Тортелини, вино и свинско беше неизменното меню. По онова време свинското беше най-разпространената храна. Ядяхме го 365 дни в годината и никой никога нямаше проблеми с холестерола. Дори мисля, че холестеролът бе изобретен по-късно!

Помня как "Ювентус" ме назначи за треньор и как феновете на Старата госпожа ме посрещнаха с транспарант "Една свиня не може да тренира": Посрещнаха ме като враг - зад тях стоеше радикалната фанатична групировка "Курва Ширеа". Най-интересното е, че когато идвах в Торино като треньор на "Милан", те пак размахваха плакати с прасета към мен, което бе неуважение не само към хората, но и към свинете.

Оказа се обаче, че една свиня все пак може да тренира! Че и да побеждава! След победата с "Милан" над бианконерите на финала на ШЛ на "Олд Трафорд" аз купих два салама, опаковах ги красиво и ги изпратих на онези тифози с бележка: "За вас - салами, за мен - купа!" 

"Ако не бяха мама и татко и техният титаничен труд, аз щях да си остана един посредствен човек"

Мен ме възпитаваха двама превъзходни треньори! В онези далечни времена за обработката на земята се изискваха колосални усилия и време, като всички операции се извършваха на ръка. Продуктът, който носеше някакви доходи, беше млякото, но парите за него получавахме едва след като мандрата продадеше готовото сирене. Това ставаше след година, дори година и половина. През това време трябваше да търпя и да се контролирам. Изкуството да запазя спокойствие е основното нещо, което научих от родителите си, и то ми помогна като играч в случай на контузии, а като треньор ме спасяваше безброй пъти. Помагаше на самообладанието ми и не позволяваше на гнева да замъгли разума, когато бях под напрежение заради поведението на някой футболист, критиките на тифози или общественост, или пък медиите." Като футболист Карло Анчелоти е знаменит халф, стартира футболната си кариера през 1976 г. в "Парма", през 1979 г. отива в "Рома", с чийто състав печели скудетото и 4 пъти Купата на Италия.

"Рим е луд град, столица на моето сърце - споделя Карлето. - Аз не зная нищо за Милано, но за Рим зная всичко

Там се научих да побеждавам, макар че вече трудно помня прекрасните мигове. Скудетото през 1983 г. е първата ми победа, но споменът за нея е като светкавица. "Рома" стана шампион на Италия 40 г. по-късно и това събитие до ден днешен ми носи дивиденти - има места, където към мен все още се обръщат като към крал."

От 1987 до 1992 г. Карло Анчелоти е играч на легендарния отбор на "Милан", спечелил два пъти подред КЕШ през 1989 и 1990 г. "Треньорът Саки откри за мен един нов свят. Благодарение на натоварванията и съвместните ни занятия започнах да се превръщам в същата откачалка, както и той. За мен тренировките вече не бяха каторга. Много пъти след края на мач се вбесявахме и крещяхме на рефера, който според нас свиреше по-рано края, защото не се бяхме наиграли." През 2001 г. Анчелоти оглавява "Милан". "Бях много успешен като играч и като треньор. Имах щастието да ритам в "Милан" на Саки, като извадих късмет и с треньорската кариера."

"Анчелоти промени целия футбол, когато ме върна в опорната зона - разказва Андреа Пирло. - Преди мен на тези позиции играеха само разрушители, но той доказа, че могат да се добиват резултати и с комбинационен футбол. Имах късмет, че треньор в "Милан" бе Анчелоти. Той рестартира кариерата ми, когато ме направи плеймейкър. Карло е моят футболен баща." През 2009 г. Анчелоти оглави лондонския "Челси", там не се задържа дълго на треньорския стол. И през 2012 г. застана начело на ПСЖ, с който спечели титлата "шампион на Франция". През 2013 г. Карлето пое юздите на "Реал" (Мадрид). 

"Ако "Реал" бе пожелал, Карло би продължил да работи. Но това не се случи и сега Карло почива, за да презареди батериите си", сподели съпругата на италианеца в интервю за сп. "Венити феър". През юли 2014 г. Анчелоти се ожени за Мариан Барена. "Всичко между нас се случи много бързо, защото отношенията между нашите деца бяха чудесни - разкрива Анчелоти. - В нея ми харесаха три неща: първо, тя е красива, второ - умна, и трето - спокойна, като мен. Обикновено жените са склонни да оказват натиск върху мъжете, но когато се прибирам у дома, тя ми осигурява спокойствие." Мариан разказва: "Бях на среща, вечерях с един човек и преди да си тръгна, Карло ми каза на италиански, за да не разбере моя приятел: "Един ден ти ще станеш моя жена!" Започнах да се смея и му отвърнах също на италиански: "Разбира се, следващия път ще донеса пръстените". Още от първия миг на нашето запознанство имах усещането, че от него не мога да очаквам неприятни сюрпризи - знаех що за човек е: честен и със собствени ценности. Той е най-добрият чо
век, когото познавам." 

С Галиани ни взеха за педа*и

Когато работех с "Парма", нас буквално ни изритаха от борбата за скудетото в мача срещу "Ювентус". Водехме с 1:0, когато реферът Пиерлуиджи Колина свири дузпа срещу нас. Аз извиках саркастично от място: "Какво класно решение!". Той ми отговори с червен картон. След мача отидох при него за обяснение и той ми каза: "Прочетох по устните ти, че ме нарече идиот". Отвърнах: "Лъжеш се, така помислих наистина, но не го изрекох". В този момент разбрах защо е толкова велик Колина - защото умее да чете мисли.

През 1987 г. в "Милан" пристига младият треньор Ариго Саки, който на всяка цена иска да ме има в отбора си. Трябваше да се явя в "Палацо Велабро" - хотел в историческия център на града. Влязох вътре и портиерът, без да отрони и дума, ми даде ключ и ми намигна. В апартамента заварих шампанско и огромно блюдо с мезета. Изневиделица в стаята се появи човек без никакво косъмче по главата. Това беше Адриано Галиани - изпълнителният директор на "Милан", който бе направил поръчката. Веднага разбрах защо портиерът ми намигна: просто решил, че сме пе*али...

Имах и шанс да се запозная с английската кралица, но го изпуснах: на финала за Купата на Англия дойде принц Уилям и ни пожела успех. Исках да го помоля да ме запознае с баба си, но не набрах смелост. Честно казано, не можех да си представя и ситуацията, когато звъня в Бъкингам: "Ало, аз съм Анчелоти. Може ли да извикате Елисавета".

Материал на вестник "7 дни спорт"