Най-после критиците и зложелателите на Филипо Индзаги замлъкнаха. След неуспехите в приятелските мачове мнозина се захванаха да копаят  предварително гроба на Милан, забравяйки, че лятото е време за експерименти, адаптация, изпробване на взаимодействия и тактически схеми. Пък и всичко това се случва на фона на сериозни физически натоварвания и изтощителни полети през Атлантическия океан.

Но веднага щом росонерите спечелиха първия си мач в Серия А, отношението към треньора се промени. Сега всички го обсипват с комплименти, а ако Милан вземе, че спечели пет мача поред, сигурно на Апенините ще обявят Индзаги за истински тактически гуру и ще го издигнат с хвалебствия поне до нивото на Ариго Саки. И тогава все някой ще си спомни онази статия в „Гадзета дело Спорт“, публикувана след трофея ТИМ, която предизвика неудържим смях в цялата страна – от Трентино-Алто Адидже, та чак до Сицилия.

В нея авторът, който, както се оказа впоследствие, е привърженик на Ювентус, сравни настоящия Милан с великия отбор от 80-те години, като илюстрира тезата си със схема със стрелкички. По думите му Поли, Де Йонг и Мунтари са новите Рийкард, Анчелоти и Донадони, Менез е Гулит, Пацини – Ван Бастен, а Армеро – Малдини.

Истината е, че в момента Милан е на светлинни години от онази славна епоха, а Филипо Индзаги далеч няма на разположение изпълнители от класата на Гулит и Анчелоти. Единственият играч, който поне като потенциал, можеше с мъка да си спечели правото да седи на резервната скамейка в онзи тим, беше продаден на Ливърпул.

Впрочем Адриано Галиани проведе блестяща трансферна кампания. Според рейтингите на Ботуша по-добре са се справили само Валтер Сабатини и Бепе Марота (макар че в Торино не всички са съгласни с подобна оценка, имайки предвид напускането на Антонио Конте).

Милан получи четирима готови играчи за стартовия състав – Диего Лопес, Алекс, Менез и Фернандо Торес. Никой от претендентите за скудетото не може да се похвали със същото.

Още трима – Бонавентура, Армеро и Ван Гинкел – ще трябва да си извоюват място в титулярната единайсеторка. За първи път в последните няколко години сумарната класа на състава се покачи, но на всички ще им трябва време, за да свикнат с новите изисквания, особено на онези, които не изкараха цялата предсезонна подготовка с червено-черните.

Мачът с Лацио не даде отговори на всички въпроси, но новобранците на росонерите получиха високи оценки. Алекс, макар че си вкара автогол, не позволи нито на Клозе, нито на Джорджевич да дишат спокойно и се отличи със солидни намеси в повечето епизоди. Жереми Менез игра така, сякаш никога не е напускал калчото, а Диего Лопес веднага стана любимец на „Сан Сиро“. В края на второто полувреме тифозите за първи път скандираха името му, а няколко минути по-късно вдъхновеният вратар спаси дузпа. С влизането на Пабло Армеро пък Индзаги промени постройката на своите от 4-3-3 на 3-5-2.

Дебютът на Фернандо Торес ще се състои едва във втория кръг. Скептиците задължително ще се позоват на печалния опит на испанците, слагали червено-черната фланелка. По традиция гастролиращите артисти от Пиренеите пристигат в „Миланело“ по двойки – Хосе Мари и Хави Морено, Дидак Вила и Боян Къркич, Диего Лопес и Фернандо Торес.

Но с това аналогиите се изчерпват напълно. Нивото на Ел Ниньо (макар и поостарял), не буди никакви съмнения, а щом е в добра физическа форма, таранът скоро трябва да започне да бележи. Първите тестове между другото показаха, че нападателят е в оптимална кондиция. А ако испанецът има някакви проблеми с мотивацията, треньорът би трябвало да успее да му помогне. Все пак в миналата година Индзаги при получаването на професионалния си лиценз защити работа със заглавие „Психология на победителите“.

Супер Пипо е способен да накара и жив труп да се затича и да започне да играе. Той вече го направи с Бонера. Можеше ли някой да си представи, че ветеранът е способен да противодейства на двойката Баста-Кандрева? Левият фланг на Милан трябваше да рухне, да се срине като къщичка от карти. И когато в самото начало на двубоя Антонио Кандрева стигна до самата аутлиния, изглеждаше, че така и ще стане.

Бонера обаче не само че устоя и започна комбинацията, довела до гола на Хонда, но впоследствие, благодарение на опита и на отличния избор на позиция, не загуби дуела с едно от най-силните крила в Серия А.

В неделя всички се убедиха, че Индзаги може да накара да се размърда не само Бонера. Инацио Абате се отличи с голов пас, Андреа Поли направи впечатление с големия обем свършена черна работа, а Стефан ел Шаарави се доближи до формата си от есента на 2012 г. Всичко това красноречиво доказва, че треньорът на Милан не разчита само на трансферите, а се стреми да използва максимално потенциала на футболистите, с които вече разполага.

На времето Карло Мацоне сравни треньорската професия с шивашкия занаят: „Шивачът прави костюма такъв, какъвто го иска клиентът, а не какъвто би предпочел самият той. Длъжни сме да избираме схемите, които най-добре прилягат на физическите и техническите характеристики на играчите, а не да се увличаме по някакви абстрактни идеи, представяйки си някакъв идеален футбол и отдалечавайки се от реалността“.

Последните седмици показаха, че Филипо Индзаги е съгласен напълно с тази гледна точка. Първо, за него играчите не са обвързани завинаги за някакъв конкретен пост (срещу Лацио особено впечатление предизвика ролята на Менез, когото вече започнаха да сравняват с Франческо Тоти заради функциите му на „фалшива деветка“ в Рома). И второ, елегантното преминаване към 3-5-2 във втората част би събудило завистта дори на Винченцо Монтела – един от малкото треньори в италианския елит, който практикува подобни промени по време на мач.

Процесът на възстановяване за Милан тепърва започва. Росонерите пропиляха твърде много време, за да бъдат способни на незабавно възраждане. Този сезон няма смисъл да се чакат чудеса от росонерите. Дори и място в Лига Европа ще е голямо постижение. Но виждайки как новият треньор на росонерите вдъхновява футболистите, как навърта километри, обикаляйки край тъчлинията, на човек му се иска да мечтае за нещо голямо.

Понякога във футбола се случва отличията да падат от небето. Историята на Милан вече помни подобни епизоди – през 1979 при Нилс Лидхолм и 20 години по-късно при Алберто Дзакерони. Кой знае, може и този сезон някой от фаворитите да изпадне в криза и да се срине с гръм и трясък към средата на таблицата. Тогава росонерите просто ще трябва да се възползват от открилата се ситуация. А Филипо Индзаги винаги се е славил с умението си да го прави. Алексей Логинов, „Спорт сегодня“