ЦСКА спечели с 2:1 като домакин срещу Черно море в полуфинала-реванш от турнира за Купата на България и със същия общ резултат продължи напред към финала, където чака победителя от двойката Лудогорец – Ботев Враца. Тодор Шабански направи анализ на представянето на червените в своя подкаст „Добавено време“.
„Всяка победа, особено в такъв мач, е повод за радост. Отново търсим причините и отговорите на въпросите „Как?“ и „Защо?“.
Александър Томаш днес взе първия си изпит, но сега предстои и вторият – от него зависи сезонът.
Страхотна атмосфера, стадионът се понапълни. Въпреки всички лъкатушения и че ЦСКА остана извън топ 4, и конфузната загуба от Крумовград, очевидно червеният клуб е на сърцето на хората. И макар и в работен ден, хората подкрепиха отбора и си тръгнаха радостни от видяното.
Мачът се явяваше като Рубикон за Александър Томаш и неговия престой в Борисовата градина. Много е неприятно, когато всичко е концентрирано в един мач. Преди време заявих, че ЦСКА и Томаш имат да изиграят 2 мача до края на сезона. Беше ясно, че с тези залитания в първенството – срещу Славия, Левски, Ботев Вр, Крумовград – ЦСКА няма как да претендира за нещо повече от 5-о място, което е огромен провал. Ако ЦСКА си беше взел изпуснатите точки от тези мачове, вече щеше да е в Европа и дори можеше да спори за второто място. И всичко се стовари в турнира за Купата на България, колкото и да говорим, че е второстепенен. Да, преди години поне беше такъв.
Първата от въпросните 2 победи вече е взета – елиминиране на Черно море след биткаджийско 0:0 във Варна и сега 2:1 в мач, в който ЦСКА доминираше, игра хубаво, отбеляза, поведе. Но след като Черно море вкара първия си гол, имаше възможност да отбележи и втори. И треперенето пак беше до края. Трудно е, обигран състав, треньорът Илиан Илиев – стара лисица, но той днес бе обезличен.
Стартовият състав на Томаш беше без българи. Акцентирам на това, че той беше заложил на биткаджии. Тези футболисти, които са „по-деликатни“, „по-нежни“, не бяха в състава – без „дежурния“ Илиан Илиев-младши, Шопов, Турицов, Фаетон. Изборът на Томаш се оказа правилен. Връщането на Ето’о и Кареасо, и запазването на първия срещу Крумовград се оказаха правилен ход. С Ето’о ЦСКА е друг. Имаше и изненада в състава – Линдсет бе оставен като единствен опорен полузащитник, докато Кареасо и Ето’о, особено Джеймс, бяха изнесени много напред. И двамата имат афинитет към такъв тип игра, и това изненада Илиан Илиев. Ето’о не само изнасяше, но се яви и като много добър подавач.
Отново подчертавам колко е необходим добрият подавач. Имаше 10-15 разкошни паса в дълбочина, по крилото, в центъра, които раздаде Ето’о. През първата част ЦСКА създаде 4-5 добри положения, първото беше от Локило. Искам да изтъкна ролята на едно типично крило. Локило не е най-доброто, което сме виждали в ЦСКА, но той е типичен остър нападател. Сами направете разликата между това, което показва Илиан Илиев-мл. и Локило – влизания, шутове, центрирания, въобще страшно много хубави неща се случиха по атаката на ЦСКА с Локило. Дори вляво Скаршем не бе толкова активен, но комбинацията Вион-Локило е съвсем друга и няма сравнение между Локило и Илиан Илиев. Като доказателство ще изтъкна това – в края влязоха и Панайотов, и Шопов, и Илиев-младши, и Кордоба. И тази твърдост в отбора изчезна. Това се усети от Илиан Илиев-старши и Черно море, и те натиснаха.
И трите гола в мача станаха след грешки. Първият – една топка между защитниците на Черно море беше изпусната, вторият – „вратарски“, под плонжа на Пламен Илиев, а третият – след една детинска грешка на Панайотов.
В така стеклите се обстоятелства виждаме, че добрият футбол във водещите отбори става когато на терена са повече чужденци. Това говори за работата на българските треньори с родните футболисти. Видя се, че когато накрая за ЦСКА влязоха българите, всичко се наруши. Приветствам влизането на Кордоба, беше някак на „пожар“, наложително – имаше 2-3 положения след гола на Бейхан, които можеха да доведат до равенство. А Кордоба е най-високият в състава на ЦСКА.
Тимът тотално бе отписал борбата за първа топка. Там ЦСКА има големи дефицити. Борбата беше за втора – там ситуацията бе 50:50. А това е много важно – всяка изритана, диагонална топка, през линиите, която е висока, на практика я губиш.
Беше изненадващо, че Черно море „не паркира“ автобуса като в първия мач във Варна, където чак през втората част дръпна напред. Сега Черно море започна мача по вкуса на Томаш. Пресата, която ЦСКА осъществяваше в наказателното поле на съперника, принуждаваше футболистите на варненския тим да бъркат. Много отворен Черно море, дори неприсъщо за този отбор.
ЦСКА не се възползва добре от статичните положения. През първата част имаше 3 фала, все отдясно, но и трите пъти, макар и изпълнени от различни футболисти, топката „бягаше“ от вратаря, както се казва – центриране с десен крак, от което не произлиза нищо. Отделно искам да изтъкна липсата на прецизност и се получаваха т.нар. непридизвикани грешки. В началото на няколко пъти дори сигурният Лапухов аха-аха да сбърка. В такъв мач една грешка може да доведе до фатални последици, в щаба на ЦСКА могат да поработят в тази насока.
Имаше двубой между Вион и Димитър Тонев, спечелен изцяло от французина. Безценен футболист, раздава се, с доста качества, мултифункционален. А Тонев, един от острите футболисти, отбелязал два гола на „Герена“, бе обезличен. Доста по-стабилен в изявите си днес бе Мика Пинто.
Стилът на Томаш предполага топката да мине със страшно много пасове през почти всички футболисти. Мисля си, че не е задължително това да се случва, за да се осъществи атака. Това отнема от скоростта и блокира всяка възможност за бърз преход. Днес имаше само една скоростна атака, между Локило и Вион, която доведе до корнер. Нищо повече от това. Не може да не се използват бързите преходи – едно от най-ефективните оръжия в съвременния футбол, а ЦСКА почти не залага на тях – отнема топката и започва безкрайно подаване.
Искам да изтъкна, че бе честван Георги Денев. Един разкошен футболист, по-възрастните като мен го помнят – един от най-силните халфове в историята. Дано повече от младите футболисти от ЦСКА да се запалят по подобни легенди. Кого обаче ще честваме в бъдеще, когато всички тези легионери минат и си заминат?
Та, обобщаваме – ЦСКА е на финал, това е първата стъпка, задължителната. Лудогорец вероятно ще елиминира Ботев Враца – да, може да стане някакво чудо, Христо Янев е майстор в турнирните битки и няма да се даде лесно. Но мога да кажа, че това е най-слабият Лудогорец, който сме гледали по време на шампонския им рейд. Лудогорец направи прибързан ход, а може би и не предвиди точния преход между участието си в Европа, което продължи до края на януари и влизането си в пролетния дял от първенството. Влязоха много разконцентрирани, лишени от най-добрите си нападатели – трима бяха продадени, а в същото време имаше контузени офанзивни футболисти. До средата на април Лудогорец се мъчеше. Върна се Квадво Дуа, Тепкетей скоро и той ще се върне, взеха един-двама остри нападатели и нещата ще станат различни. Та всичко в ЦСКА трябва да се концентрира във финала за Купата. Не казвам, че 5-ото място трябва да се губи, но големият мач е финалът на „Васил Левски“. Ще се види докъде е стигнал Александър Томаш след 9 месеца работа. Стадионът ще се напълни. Срещу Черно море се видя, че хората си обичат отбора. Един мач е, Лудогорец не е тази сила отпреди десетина години и ЦСКА трябва да се възползва максимално“, отчете Шабански.