В момента Станислав Шопов е един от харесваните футболисти от феновете на ЦСКА. Той е човекът във форма, играчът, който прави разликата, задава темпото, импровизира… Прави го с финес и настроение… И съвсем логично името му бе сред първите, които заяви наставникът Александър Томаш пред клубните шефове в желанието си да ги задържи в отбора. А историята можеше да бъде съвсем различна.

Юни, 2022-ра… По онова време Александър Томаш е треньор на Локо Пд, а негов приятел му се обажда с новината, че юношата на Ботев Пд Станислав Шопов е напуснал Хееренвеен и се завръща в България. Специалистът прави бърза справка за играча и харесва в него левия крак, погледа, техническите умения. Иска го на “Лаута”. В негово лице вижда идеалния партньор, а впоследствие и заместник на Митко Илиев. Свързва се с Шопов, разговаря и с баща му, но отговорът е категоричен “Разбрахме се с ЦСКА”…

Станислав подписва с армейците на 5 юни 2022-ра. Времето, прекарано в Борисовата градина, обаче не е безоблачно. Дори можем да стигнем по-далеч и да наречем първите две години с червената фланелка разочароващи. На “Армията” очакваха много от Станислав. Феновете бяха чували, че притежава страхотни качества, но те някак си раждаха асоциации с чудовището от Лох Нес. Знаехме, че ги има, но никой не ги бе виждал.

Единственото, което се предаваше от уста на уста, бяха легендите, че по време на тренировка е способен да направи с топката, каквото пожелае. Проблясъците на халфа в официалните мачове бяха епизодични. Той често бе обвиняван, че се придвижва със скоростта на пешеходец, а в играта му липсваше интензитет и агресия. Малцина обаче отчитаха факта, че и при Саша Илич, и при Нестор Ел Маестро червените играят футбол, при който футболист като Шопов е излишен. Целта бе с дълъг пас топката да стигне до крилото, за да се центрира към нападателя или да прехвърли линията на защитата… По онова време заповедта бе “без импровизации, без своеволия и без грешки”… Това сякаш сломи Слави и той се пусна по течението, като не успя да “захапе” и при Стамен Белчев, и при Томислав Стипич… И тогава съдбата го събра с Александър Томаш. Какви са били първите мисли в главата на Шопов при назначението на великотърновеца само можем да гадаем. Дали пък не си е казал: “Най-после дойде и моя час, защото този треньор ме харесваше и сега ще играя”… Ако е било така, то Шопов много бързо бе принуден да разбере, че е грешал.

През първите два месеца под ръководството на Томаш той почти не помириса терен в официален мач, а специалистът всячески се опита да го ядоса, да го извади от зоната му на комфорт, да го принуди да разкрие потенциала си. Последваха индивидуални разговори, в които на Шопов бе обяснено, че няма да получи нищо даром и че ще трябва да се подготви за момента, в който ще получи шанс, за да успее да го улови. Постепенно на Панчарево видяха метаморфозата. Станислав спря да обвинява всички за собствения си неуспех, потърси и откри вината в себе си, спря да мрънка, промени мисленето, а недоволството му от резервната скамейка се изрази в поведението и себераздаването по време на тренировките.

Той успя да победи себе си и направи това, което Хайнц не успя. Единият си взе поука, а другият реши, че утехата в рулетката и чашата са по-лесни и предпочете да каже на шефовете, че иска да си тръгне, защото се чувства изчерпан. Шопов обаче изкрещя на терена “Аз съм тук”. Той бе намерил отбора и стила с контрол на топката, които му прилягат, а ЦСКА намери своя офанзивен халф, който с докосванията си връща по-възрастните привърженици в романтичните времена на тяхното детство и напомня за кумирите им, които са ги накарали да се влюбят в тази игра. В последните по-малко от десет мача през есента той даде 7 асистенции, превърна се в човека, който задава темпото и съвсем логично получи предложение за нов договор. Но това не му гарантира “галене с перце” от Томаш. Специалистът ще продължи да го държи извън зоната му на комфорт, да го провокира, да изисква, да го ядосва, защото знае, че Шопов може още много повече, а и носи на гърба номер “осем”, който в ЦСКА задължава и означава много повече…

Материал на Явор Пиргов, в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС