Легендарният треньор Георги Василев-Гочето даде интервю за „Тема Спорт“ в навечерието на празниците. Шампионът на България начело на 3 различни отбора коментира процесите в ЦСКА и обясни какво трябва да се случи в Борисовата градина.
Г-н Василев, изпраща ли ЦСКА една от най-срамните години в историята си?
– Не съм проследявал статистиката, но безспорно, когато ЦСКА не е играл в Европа и зимува на осмото място, годината е пълен провал. Смяната на собствеността даде надежди за бързи успехи, но лошите резултати веднага върнаха привържениците в реалността. Имам чувството, че дори и хората в клуба имаха някакво измамно спокойствие, че всичко ще се нареди от само себе си, щом парите са потекли.
Но за съжаление сътресенията от края на миналия сезон продължиха и през лятото, и есента. Взеха се доста грешни решения и те дадоха отражение. Избраният треньор (б.а. – Томислав Стипич) се оказа на много ниско ниво, имаше проблеми около селекцията… И чак тогава в ЦСКА разбраха, че са нужни по-смели решения и по-кардинални промени. Освободиха се някои хора, привлякоха се други, даде се доверие на Александър Томаш да изправи отбора на крака. Друг е въпросът, че и тогава някои очакваха, че нещата ще се случат с магическа пръчка. Но това изобщо не става толкова лесно. Защото да познаваш обстановката е едно, но съвсем друго е да имаш възможностите и футболистите отборът да играе по начина, по който искаш. Отборът продължава да криволичи в търсене на верния път и осмата позиция в класирането отразява цялото противоречие в ЦСКА през тази годината. Хубавото е, че есента беше завършена с доста отбелязани голове и хубава победа за купата във Варна. Това дава самочувствие и позитивизъм за пролетта.
Спечелването на купата ли трябва да е основната цел за ЦСКА през пролетта?
– Със сигурност. Това е и най-прекият път към класиране за Европа с оглед на сериозното изоставане в първенството. Защото в ЦСКА всяко пропускане на участие в турнирите е равно на трагедия. Донякъде извадиха късмет в жребия за 1/4-финалите с домакинство на Арда, но и кърджалийци са много сериозен съперник, а да не забравяме, че в играта са още Лудогорец, Левски, Ботев, Черно море. Така че за ЦСКА нищо няма да дойде даром и трябва да се направят много подобрения, за да се изпълнят целите през пролетта.
Как биха се приели евентуални продажби на Густаво Бусато и голмайстора Годуин Коялипу?
– Раздялата с вратар, сама по себе си, не е толкова страшна, но през последните сезони Бусато изгради много сериозен имидж и доверие от хората към него. Така че не съм сигурен как подобен трансфер би се отразил на атмосферата около отбора.
Коялипу също се превръща в любимец с головете си. Но в края на краищата в момента ЦСКА няма футболисти от такава класа, че да кажем, че са незаменими. Много важно ще бъде обаче каква ще е селекцията. И ако наистина се стигне до раздяла с тези двама футболисти, със сигурност ще се следи под лупа какви заместници ще им се доведат. Червените имат още малко време да направят своя избор, защото този път нямат право на грешки.
Оказа ли се грешка привличането на скъпоплатения Лиъм Купър?
– Купър безспорно е голямо име за България, авторитет, но истината е, че той не дойде на ниво Висша лига, а Чемпиъншип. И досега представянето му не е от нужната класа. Не искам да го отричам, надявам се, че се е нуждаел от време за адаптация и през пролетта ще покаже съвсем друга игра. Но ако и тогава е толкова несигурен в изявите си, определено привличането му ще се окаже провал.
ЦСКА беше воден от четирима различни треньори през годината. Направи ли Александър Томаш достатъчно, за да покаже, че заслужава въртележката на поста да завърши с него?
– Ситуацията е такава, че Томаш е на „огневата линия“ и цяла зима ще бъде следен под лупа. Но от него си зависи да подбере правилните футболисти, да проведе хубава подготовка и да затвърди през пролетта прогреса от последните мачове. За да си треньор на ЦСКА са нужни характер и резултати. Той преди е доказвал, че притежава характер. Трябва да го направи и сега, но е нужно и резултатите да го покрият.