Марселино Кареасо е сред основните футболисти в ЦСКА вече трети сезон, като е сред малкото футболисти от миналата кампания, които запазиха титулярните си места в „червения“ тим.

В навечерието на големия мач срещу Левски колумбиецът даде интервю пред Дарик радио, в което сподели очакванията си за дербито, в което вече е играл 5 пъти, като в тези срещи ЦСКА има 3 победи и 2 равенства, а самият Кареасо има гол срещу „сините“.

Освен за мача с Левски, Кареасо говори и по теми, свързани с неговото минало, настояще и бъдеще в ЦСКА.

– Здравей, да започнем оттам – как си обясняваш загубата от Септември преди паузата и отрази ли се тя на тренировките ви преди мача с Левски?

Здравейте. Да, мисля, че загубата срещу Септември беше много тежка. Както всички знаем, ние сме ЦСКА и винаги трябва да побеждаваме, разбирате ли? Но както знаете, това е футбол. Понякога печелиш, понякога губиш, понякога завършваш наравно. Тази загуба не се отрази на тренировките преди мача срещу Левски, защото и без това ние сме изключително съсредоточени да се подготвим добре.

– Вече си играл няколко пъти в дербито с Левски, успя ли вече да разбереш колко много означава то за футболна България и в частност червените фенове?

Да, разбира се, вече имах възможността да играя няколко пъти в дербито. Този мач е изключително важен за всички фенове на ЦСКА, както и останалото ни представяне. За мен също е важен, защото винаги искам да играя в дербитата, а дербитата се печелят, т.е. не можеш да си позволиш да завършиш наравно, камо ли да загубиш, винаги трябва да се бориш. Каквото и да става, трябва да победим, останалото е без значение, трябва да спечелим.

– Победата е най-важна в дербито, съгласен ли си?

Най-важното нещо е победата. С други думи, за мен не съществува нищо друго, освен победа.

– Може ли да ми кажеш за някое дерби от Южна Америка, което да прилича на това между ЦСКА и Левски?

Има много такива дербита в Южна Америка, например Онсе Калдас срещу Депортиво Перейра, в което аз също играх. Това е смъртоносен мач. Америка и Депортиво Кали също са мачове на живот и смърт.

– Как се чувстваш когато излизаш да играеш пред многобройната червена публика и колко липсваха те на отбора докато бяха наказани?

Да, това са двете страни на монетата, защото разликата когато има фенове и тогава, когато няма, е огромна. Мисля, че всеки футболист се вълнува, когато играе пред феновете на отбора си. Мисля, че те са най-важното нещо. За нас, единайсетте на терена, феновете са играч №12.

– Ти си един от малкото футболисти от миналия сезон, които са титуляри и сега, какви са впечатленията ти от Александър Томаш и какво мислиш за работата му?

Да, мисля, че треньорът ни е изключително добър специалист. Малко по малко добиваме представа за неговите изисквания, както и за всичко останало. Сменихме няколко треньори в последните няколко години, които имаха различни идеи и виждания и всеки от нас трябваше да се адаптира към тях.

свързани статии

– Какви са впечатленията ти от новите футболисти в отбора, особено от Джеймс Ето’о, с когото играете заедно в средата на терена?

Харесвам новите си съотборници. Всички те са много добри играчи. Те са от най-различни националности, някои говорят френски, някои говорят други езици, но въпреки езика, на терена има просто една топка и тя ни обединява. Що се отнася до Ето’о, казвам ти, когато той играеше за Ботев, Ботев Пловдив, ние се борихме и се удряхме един друг много здраво. А сега, когато той вече е тук, виждам, че е изключително добър човек и е много добър партньор в средата на терена.

– Има ли някой друг от твоите съотборници, с когото си най-близък и общувате най-често?

С Линц (б.р. Джонатан Линдсет) и Тоби (б.р. Тобиас Хайнц). Те са от Норвегия, говорят друг език, но аз се опитвам да ги разбера. Освен с тях, с всички останали също се разбирам много добре.

– На какъв език си комуникирате?

Е, понякога опитваме на испански, понякога ми казват някои думи на английски, за да мога да ги науча и да им говоря на английски.

– Кой ще научи първи езика на другия – първо ти английски или първо те испански? 

Със сигурност те първи ще научат испански, просто защото аз говоря непрекъснато на испански.

– Преди да дойдеш в ЦСКА, ти си играл по-напред по терена, докато тук си вътрешен халф, коя позиция ти е любима?

Да, точно така, в Онсе Калдас играх на друга позиция. Когато пристигнах в ЦСКА, аз играех като крило, било то отдясно или отляво. Но треньорът тогава – Саша Илич, един ден ми каза: „Не, ти се представяш по-добре като полузащитник“. Е, като футболист винаги искаш да играеш, дори и да съм централен защитник, полузащитник. или дори като вратар, като голмайстор, аз винаги искам да играя. Той ме постави на тази позиция в средата на терена, на която се чувствам добре, мога да кажа, че дори ми харесва повече от предишните.

– И така се приспособи към тази позиция?

Точно така, успях да свикна и да се приспособя към нея!

– Успя ли да израснеш във футболно отношение в ЦСКА и би ли останал в клуба, ако получиш предложение за нов договор?

Да, да, откакто съм в ЦСКА се развих много като човек, което е най-важното, но се развих и като футболист. Когато става въпрос за оставане, всичко е в Божиите ръце, дали ще остана тук, или не, аз оставям всичко в Божиите ръце и му позволявам да контролира всичко. Но аз бих искал да остана и бих се радвал, ако остана.

– Тук се роди твоята дъщеря ще остане ли България по-специално място за теб?

Да, разбира се, защото дъщеря ми е най-важното нещо за мен, разбирате ли, и това, че е родена тук, е най-хубавото нещо.