В ЦСКА няма вълшебна пръчка, но има много ентусиазъм

Петър Витанов-Патрика е част от онзи велик ЦСКА в края на 80-те и началото на 90-те, който достигна до полуфинал за КНК и бе безапелационен по родните терени, като през сезон 1988-1989 спечели 4 купи – шампионската титла, Купа България, Купата на Съветската армия и Суперкупата на страната. Основите на този непобедим тим бяха поставени в трудни, преходни времена няколко години по-рано, когато ЦСКА и Левски бяха разформировани и преименувани. Витанов ще остане в червената история с четирите гола срещу Левски, които отбелязва в два мача. Първите му попадения са красиви и по-старите червени фенове няма да ги забравят. На 11 май 1988 година Патрика се развихря във финала за Купата на България срещу Левски. ЦСКА печели с 4:1 и ликува с трофея, а той вкарва третия и четвъртия гол с далечни удари. Витанов се съгласи да говори пред „Тема Спорт”, за да сподели гледната си точка около състоянието на червените.

Г-н Витанов, преди няколко седмици, когато гостувахте на Ники Кънчев по Дарик радио казахте, че ръководството на ЦСКА заслужава доверие, подкрепа и търпение. След 2 загуби в първите 3 кръга държите ли на тези думи?

– О, да абсолютно. Категоричен съм. Нали не очаквате, че една къща може да се построи за един месец. За да бъде здрав покривът, трябва да има здрави основи. В ЦСКА няма вълшебна пръчка, но има много ентусиазъм, професионализъм и отдаденост. Напоследък долавям едно пораждащо се недоволство и вече започвам да се убеждавам в думите на Гриша Ганчев (б.а. – първи този израз използва Георги Василев-Гочето), че в Борисовата градина змиите излизат бързо. Нали до скоро се обвиняваха предишните собственици, че не били цесекари, че довели хора, които не са свързани с клуба. Ето сега имаме двама интелигентни и можещи директори, които са потомствени армейци. Техните фамилии са записали имената си със златни букви в историята на клуба. На тях изключително много им помага и Лъчо Танев, който е корифей в своята област. Аз вярвам, че те ще успеят и че са на прав път, но трябва време.  Харесва ми това, което казаха Филип Филипов и Стоян Орманджиев, а именно че те ще задават пътя. Когато дойде треньор, те ще му казват по какъв начин да играе ЦСКА, а не той да решава. В този клуб ДНК-то казва, че трябва да се играе доминиращо и нападателно.

В тази връзка вече се чуха думи и то от сериозни фактори, че Стипич не оправдава доверието и назначението му е грешка. Кога реално можем да дадем категорична оценка на хърватина?

– Тук отново показахме, че бързаме и че сме царе в това да издаваме присъди. Нали доскоро имаше обвинения, че не се дава достатъчно шанс и време на треньорите? Да, мачът със Спартак Варна не трябва да се коментира. Отвратителен, но всеки отбор изиграва един такъв двубой годишно. Сега е лесно да критикуваме Стипич, че нямал план, нямал идея… Но в същото време отборът му показа съвсем друго лице през първото полувреме срещу Лудогорец. Това без идея ли става? Да, аз също винаги съм предпочитал български треньор. Ако трябва да е българин, то изборът е само един – Любо Пенев с неговия испански професионализъм, с визията му, с идеите му и въпреки тежкия му характер. Томаш също го харесвам, но ще го изгорим много бързо, ако сега бъде назначен. Аз мисля, че трябва да се даде време на Стипич. Много хора се възмутиха, но аз харесах изказването му, с което опита да приземи хората с големи очаквания. Да, всички ние искаме ЦСКА час по-скоро да стане шампион и да се сложи край на мъчителното чакане, но ще се наложи да потърпим. Плюс това аз смятам, че отсъствието на публиката също оказва влияние. Феновете на ЦСКА са уникални и придават заряд във всеки един мач. Едно е да играеш пред “мълчанието на агнетата”, а съвсем друго е 10 хиляди да ти ревнат на главата.

Но не можете да отречете, че селекцията се бави…

– Важна е призмата, през която ще погледнем. По-добре ли е да се вземат бързо футболисти, да се похарчат сериозни средства, да се натовари клубът и малко след това да започнем да питаме кой доведе този, кой доведе онзи. Ето го примерът с Фаетон. Това момче не става нито за ЦСКА, но то не става и за професионален футбол като цяло. Да не говорим за онези, които сега са в дублиращия отбор. Аз тях ги разбирам. И аз не бих се отказал от една таква заплата и ще си искам всичко до края на договора, но вината е в този, който ги е довел и им е дал тези пари.

Смятате ли, че за тях няма обратен път към първия отбор?

– Юга е силен физически, има поглед, но той не става за настоящите изисквания и начин на игра. Той е бавен и тромав, а ни трябват бързи, агресивни състезатели. Де Нойер го харесвах и възлагах надежди на него, но се оказа, че в главата има само бръмбари.

ЦСКА завърши по меко казано негативен, а според мнозина правилната дума е срамен начин миналия сезон. В момента обаче в стартовия състав има 8-9 от онези играчи. Вярвате ли, че те ще успеят да сменят настройката или вече са достатъчно обременени?

– Според мен Скаршем и Кареасо категорично имат място в отбора, могат да дадат много и да надградят. Хубаво е, че Турицов остана, но той трябва да излезе от тази дупка, в която попадна след изпуснатата дузпа. Линдсет, може би, достигна тавана си, както и Вион, но те могат да вършат работа. Хайнц обаче все още ми е енигма…

За него лидерът на сектор Г Иван Велчев – Кюстендилеца на няколко пъти алармира, че в малките часове може да бъде открит в казината…

– Нека не говорим за режим, защото бързо ще оборя Кюстендилеца (смее се). Да споменавам ли Гибона, Кокала, великия Джеки, Бог да го прости… Джеки ме караше да го взимам за тренировки. Идваше направо от някой купон. Без да е спал, цяла нощ напитки, но обличаше грейката и беше най-добрият. Димитър Пенев имаше една приказка “Който не може на масата, не може и на терена”…

В първите мачове тимът страдаше от липса на изявен централен нападател. Ще успее ли новопривлеченият французин да реши проблемите или вие виждате пропуски и в други зони?

– Със сигурност трябва още един централен нападател, за да се свали напрежението от Чорбаджийски, но той трябва да получава шанс, както това да се случва и с Петко Панайотов, Иван Тасев, Борносузов, който се нуждае от малко време. Аз харесвах Саша Илич, защото успяваше да ротира състава и всички имаха своя шанс за изява, но впоследствие явно съблекалнята го предаде и се стигна до раздялата с него, а тя бе прибързана. Но тези млади момчета трябва да получат шанс, но и да знаят, че ЦСКА не са две татуировки и дискотеките… Хубаво е, че беше привлечен Дюлгеров, но трябва още един централен защитник и такъв, който да играе на позицията опорен халф. Кордоба мен специално ме разочарова, а Делова е добър футболист, но се нуждае от още малко мачове. Прочетох, че е постигната договорка с ляв бек от Боливия. За там играч е нужен, защото Санянг няма класата за ЦСКА. Взехме го, защото уж добре центрира, но аз и центриране не видях от него. Сега не бива да бързаме да се радваме на боливиеца, защото все пак добре знаем, че тези играчи са по-специфични и ще видим дали ще се аклиматизира, какъв темперамент е, какъв характер. ЦСКА се нуждае задължително и от един плеймейкър, но много класен, който да гради играта…

Много класен трудно ще дойде…

– Да, така е. Нека сме реалисти. От една страна българското първенство не е особено атрактивно. От друга, когато се появи интерес към някой и той влезе в интернет, за да провери откъде го искат и види кадрите как фенове гонят футболисти и ще се замисли дали да дойде. От трета страна – липсата на евротурнири тази година също е фактор, а и не на последно място – агентите разбирайки, че собственик на клуба е фонд свързан с мощен букмейкър започват да извиват ръцете. Така се случи с този нападател от Германия. Три милиона, 2 милиона, милион и половина… накрая ще дойде за 500 хиляди…

Смятате ли, че отлагането на мача с ЦСКА 1948 ще се отрази позитивно на армейците и какво очаквате от мача със Славия?

– Аз по принцип съм против това отлагане, което го има само в България и те вади от игрови ритъм, но в случая времето работи в полза на ЦСКА и ще помогне най-вече новите попълнения да свикнат с обстановката. Лошото е, че после, в студените месеци срещу този съперник, който за мен не съществува, а и догодина може да го няма ще се играе на сняг и студ, а от това страда футболът. От мача със Славия очаквам победа и искам да видя сработване с новите играчи, те да са започнали да навлизат във форма и повече бързина и агресия.

Интервю на Явор Пиргов