ЦСКА влезе във видима игрова криза след абдикацията на Гриша Ганчев като фактор №1 в червения клуб. През лятото новите колективни органи имаха възможност да решат проблемите, но сезонът започна и се видя, че кризата остава все така силна и неразрешима.

Точно в затишието преди буря се чу вопъла от ръководството, че ще са им необходими три прозореца или първенство и половина за да се получи проектът им. Сега ще разберат, че не три прозореца и не три загуби, а три гола на чужд от терен от Спартак Варна са им изчерпили лимита от доверие. ЦСКА във вида, в който се представи на „Коритото“, бе една пробита гемия, която логично и безапелационно потъна на дъното.

Както казват треньорите, след мач дълбоки анализи не се правят, но все пак ще нахвърлям няколко основни тезиса.

На първо място, новото начало не разполага с никакъв кадрови потенциал на терена, а май скоро ще се разбере, че няма и треньор, с който да се тръгне в правилна посока. Селекцията, доколкото я имаше, през периода без мачове бе хаотична, закъсняла и неясна откъм съдържание. В крайна сметка в първите мачове от сезона виждаме долу-горе стария състав плюс един нов в лицето на косовара в защитата и двама юноши.

Не забравям и вратаря Дюлгеров, който с изявите си в своя роден град постави сериозни въпросителни относно привличането му в София. Несериозно е да се твърди, че това ще е подходът към изграждането на конкурентен за титлата отбор. Като стана дума за титлата, ЦСКА изгуби шест пункта в първите си три мача, а на края на сезона ще изостава на не по-малко от 20 точки спрямо Лудогорец. И на базата на този факт, новото начало ще иска отсрочка, но трудно ще я получи.

За капак остава впечатление, че важните хора в управлението на ЦСКА месеци наред се занимават само с опити да прекратят договорите на непотребните състезатели в клуба. И видимо удрят на камък и си губят времето, вместо да работят наистина по привличане на качествени нови играчи. И въобще да вършат някаква смислена работа в поверените им ресори на управлението.

Разгромът от Спартак Варна всъщност бе тест за пригодност, защото соколите са типичен отбор от средата на таблицата, който трябва да бъде побеждаван у дома и навън без усложнения. Стигна се обаче дотам, че Александър Томаш като треньор получи най-големия си мач в цялата си досегашна кариера. Резултат 3:0 срещу ЦСКА винаги се записва в историята с главни букви! А тестът беше позитивен за всички възможни слабости.

Поставих в основата на текста думата „криза“. Доста необосновано се смята, че както след дъжда изгрява слънце, така и кризата все някога свършва и се тръгва неудържимо нагоре. В това състояние, в което се намира ЦСКА, очертаващата се криза изглежда като безкрайност. Или без край на хоризонта. Лошото е, че вече се създава впечатлението, че новият собственик и цялото му оперативно ново и старо ръководство, са се оплели като пилета в кълчища.

Изобщо не личи тези хора да са наясно със сериозността на проблема, който те самите създават със своето безхаберие. И няма как да не намирисва на барут и скорошен взрив. Защото едно е сигурно – в ЦСКА некадърниците не могат да бъдат търпени за постоянно. А ако бъдат изтърпени без никаква реакция, такива загуби като днешната във Варна значат – ЦСКА вече не е ЦСКА. Тогава анализите, коментарите и съжденията ще бъдат съвсем различни.

Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"