ЦСКА и Европа често вървят в едно изречение – армейците правят популярно името си зад граница с паметни мачове в клубните турнири на Стария континент, а неучастието им в тях е по-скоро сензация, а не правило. Случва се в сезони на големи кризи и силни турбуленции. 2024/25 г. е фаталният 13-и път, в който тимът от Борисовата градина ще гледа евротурнирите през кривия макарон на самосъжалението.

Какво направиха в тези „нулеви“ евросезони червените, ви припомня „Тема Спорт“. В два от тях те не само вдигнаха шампионската титла, но и направиха дубъл със спечелването на националната купа – през 1968/69 и 1996/97 г., когато капитан бе настоящият изпълнителен директор Филип Филипов. В добавка станаха първенци и през 2015/16 г., но във В група, когато тимът бе изпратен там на заточение, а тогава прибавиха и Купата на България в богатата клубна витрина. През 1964/65 г. пък спечелиха купата и направиха първото си завръщане в Европа.

През 1956 г. ЦСКА е тимът, поставил началото на българското евроучастие, и е единственият представител на родната А група в първите 5 сезона. След 7 поредни кампании по континенталните терени идва и първата пауза, продължила два поредни сезона. През 1963/64 г. те за първи път остават без евроизлаз, след като подир 9-годишна хегемония са завършили трети в първенството. Червените сменят мъчително златното поколение и неочаквано регистрират най-срамното и досега класиране в историята си  – остават едва 11-и, изпреварени от отбори като Дунав, Марек и Спартак Пл, само на 3 точки от изпадащите.

Отива си предводителят Крум Милев, който 8 кръга преди края е заменен от неговия възпитаник Манол Манолов-Симолията. Сезонът е последен и за „фалшивата деветка” на вундертима на ЦДНА Панайот Панайотов, за когото Георги Аспарухов признава: „Учил съм се на футбол от Гацо”. Отива си дори абревиатурата ЦДНА, заменена от нова – ЦСКА с добавка Червено знаме, заради поредното сливане, този път с едноименния клуб от Четвърти километър. От което армейците получават порутена база и… нито един футболист.  Сезонът е чудноват – тимът взима само една точка в шестте си мача срещу отборите от челната тройка и печели едва веднъж извън София, но срещу шампиона Спартак Пд. Въпреки незавидното класиране отборът е с най-резултатното нападение, а Никола Цанев става голмайстор №1 с 26 попадения, две от които в последния 30-и кръг при „планирана” загуба с 4:5 в Стара Загора, която спасява Берое от изпадане. Не по-радостна е картинката и в турнира за купата, където неочаквано крушение с 0:4 под тепетата в мач реванш срещу Ботев Пд слага край на пътя на столичани още на четвъртфиналите.

През следващия сезон 1964/65 г. „евродиетата“ на ЦСКА продължава, а в клуба решават да заложат на чуждестранен треньор, който заменя Манол Манолов. При първата си поява в съблекалнята руснакът Григорий Пинайчев втрещява всички със съветския си патос: „Здравствуйте, будущие чемпионы”. Оказва се, че това не е толкова проста работа. Особено когато тимът е лишен през целия пролетен полусезон от звездата си Иван Колев, който в продължение на дълги месеци гние в зандана заради контрабандна афера. Оставането на армейците извън челната тройка обаче е подсладено от триумф във финала за купата срещу вечния съперник Левски с драматично 3:2, запомнено с фамозния рейд на Никола Цанев между няколко сини „колчета“. Така участието в несъществуващия вече турнир за КНК е осигурено.

През 1966/67 г. ЦСКА става част от голямата четворка за КЕШ, но финишира чак пети на вътрешната сцена и пропуска следващото издание на евротурнирите. В първенството червените са принудени да се утешават с „калъфката“ на трофея, спечелен от Левски, а и отпадат рано-рано за купата още в четвъртфиналните групи по странния регламент с четворки, в които се играе всеки срещу всеки.

През 1968/69 г. Европа също не вижда ЦСКА, но у дома тимът стига до дубъл. Сезонът е белязан от култовото 7:2 за Левски във вечното дерби, но най-добре се смее този, който го прави последен. И в историята остава забележителната фраза на тогавашния червен предводител Стоян Орманджиев-Пашата: Загубих битката, но спечелих войната. В добавка България се радва и на първата си „Златна обувка“ – Петър Жеков бележи 36 гола в първенството и е недостижим на европейския връх. Шампионското 3:1 над Левски идва с две попадения на Жеката, който наказва сините и с решителен късен гол във финала за купата, а не пропуска да се разпише и при есенното унижение с 2:7.

Следват рекордните за клуба 16 поредни сезона в Европа, чак докато малоумно партийно решение гилотинира българския клубен футбол, като разформирова ЦСКА и Левски след злополучен финал за националната купа. От руините се раждат Средец и Витоша, а за УЕФА това са нови клубове и няма как да фигурират в заявката ни за поредното издание на евротурнирите. Административната хрумка слага край на серията от участия, но и дава ход на подмладяване в ЦСКА, сиреч Средец, което скоро след това изтиква на авансцената дрийм тима на Ицо Стоичков, Любо Пенев и Емо Костадинов. В края на 80-те тази генерация на армейците ще стигне до нов полуфинал в евротурнир, уви, за последно заради променените исторически условия след падането на Берлинската стена. Под натрапеното име ЦСКА изживява втората в историята си криза на идентичността и финишира на четвъртото място в първенството, гарнирано с финал за купата, загубен от Витоша, пардон Левски.

свързани статии

Десетилетие по-късно идва и първият трус в клуба след демократичните промени. Петима треньори в рамките на един сезон – 1994/95 г., докарват ЦСКА до петото място в А група  – на горещия стол се изреждат Божил Колев, Цветан Йончев, Спас Джевизов, Христо Андонов-Пелето и Цветан Атанасов. Естествено при това положение Европа остава само блян. Положението не се подобрява през „нулевия“ сезон 1995/96 г., когато червените отново финишират пети. В следващата кампания 1996/97 г. обаче тимът преживява своето прераждане с 2 трофея наведнъж. Могъщата за времето си икономическа групировка „Мултигруп” поема съдбините на клуба през май 1994 г., а на третата година от управлението й титлата изглежда задължителна. От Кипър с тайна операция е привлечен най-конвертируемият в онзи период български треньор – Георги Василев-Гочето. Началото на сезона не предвещава светло бъдеще – ЦСКА губи на старта от провинциалния хит Нефтохимик, но след осмия кръг ЦСКА става лидер след пауза, продължила повече от 4 години, за да не изпусне полпозишъна до края. 3:1 на финала за купата срещу Левски има цената на 11-и (и последен засега) дубъл в историята на червения клуб.

Когато през април 2008 г. ЦСКА кове невиждания си аванс от 16 точки пред Левски в първенството, мнозина не обръщат особено внимание на пророчеството на тогавашния син собственик Тодор Батков, който подхвърля в медиите: „Може и да станат шампиони, но няма да участват в Шампионската лига”. Месец по-късно гръмва един от най-шумните скандали в историята на футбола ни – първенецът ЦСКА е лишен от лиценз за евротурнирите заради дълг от 800 000 лева към НАП. Дали Лицензгейт, след който се разбягва звездната селекция на червените и напуска наставникът Стойчо Младенов, е наистина шедьовър на адвоката, историята все още не е напълно категорична, но е факт, че Левски е големият печеливш от драматичните събития, защото служебно добива правото да играе в първия по сила турнир на Стария континент.

Шокиращо ранно отпадане от Пирин Бл за купата на „Армията” през март 2009 г. води и до първото управленско решение на новите тогава собственици от сметосъбиращата фирма „Титан” – Пената е заменен от племенника му Любослав Пенев и в играта на армейците веднага се усеща свеж полъх. Стартът на треньорската кариера на някогашния таран е зашеметяващ – 10 победи от 10 възможни в първите кръгове на пролетта. Любо пипа с твърда ръка и не си поплюва в усилията си да наложи дисциплина. Не търпи волности дори от звездите, но накрая сините триумфират с титлата след ювелирна операция в решителното вечно дерби – уж звездата им Георги Иванов е със скъсани влакна на прасеца плюс счупена скула, а сензационно се появява на терена на куц крак и с маска и Левски печели психологическата война.

В последните си дни на „Армията” през 2013 г. Титаните извършват предателство към изконните ценности на ЦСКА – доброволно се отказват от участие в Лига Европа по „финансови причини”. Сезон 2015/16 г. пък поставя началото на най-дългата поредица в клубната история без участие в евротурнирите – 3 последователни издания. Тимът е пратен при аматьорите, но сътворява чудо с уникалния си път до Купата на България, минал през пресявки срещу София 2010, Септември Сф, Сарая и Ботев Ихтиман и после през 5 тима от професионалните нива, което ще остане като една от най-чудните глави в историята на турнира. От Сарая чак до рая…

През юни 2017 г. обаче червените фенове преживяват нов потрес. В последния момент УЕФА прави рокада и разменя местата на българските участници в евротурнирите – класиралият се по спортен път ЦСКА е изместен от Дунав, въпреки че до последно в жребия за Лига Европа фигурира името на армейския клуб. Минути преди да бъде изтеглен, то е сменено с това на русенци, които по-рано през деня подават жалба. На домашната сцена червените обаче отново стават подгласници на Лудогорец и този път никой не може да ги спре от 6 последователни участия в евротурнирите. До фиаското срещу букмейкърски проект без фенска маса през миналия сезон…

 

ЦСКА В СЕЗОНИТЕ БЕЗ ЕВРОУЧАСТИЕ

Сезон         Първенство          Купа

1963/64      11 място     1/4-финалист

1964/65      4 място       носител

1967/68      2 място       1/4-финална група

1968/69      шампион    носител

1985/86      4 място       финалист

1995/96      5 място       полуфиналист

1996/97      шампион    носител

2008/09      2 място       1/4-финалист

2013/14      2 място       1/8-финалист

2015/16      1 В група      носител

2016/17      2 място       1/16-финалист

2017/18      2 място       полуфиналист

 

Материал на Любомир Серафимов

* заглавието е на Gol.bg