Във футболен клуб ЦСКА до понеделник го караха на принципа на час по лъжичка, но видимо се взеха в ръце и напълниха чашата до половина. Вече имаме база да съдим за съдържанието на течността и това определено е някакво развитие в правилна посока, що се отнася до общуването с феновете. Но многото информации и новини в долната част на съда, за съжаление, създават песимизъм с какво ще се напълни чашата догоре. И усещането е, че крехкото доверие бързо може да се изпари.
Новите кадрови назначения в администрацията няма как да бъдат коментирани, защото назначените са почти напълно непознати за обществеността и това донякъде е добре, защото не носят със себе си някакви негативни натрупвания и наслоени зависимости от миналото. Михаил Александров едва ли ще е с някаква фундаментална функция, за да се занимаваме с неговите способности.
И най-интересен в информационния поток е новият треньор Томислав Стипич. Признавам и оценявам, че енигматичният нов собственик, който според запознати е Валтер Папазки ни сюрпризира и изненада с този избор. Два месеца се спрягаха всевъзможни имена, разчитаха се знаци, съпоставяха се минуси и плюсове на добре познати специалисти и накрая ни се сервира пълен анонимник. И добавям, че бе анонимен за българската аудитория, иначе си е имал някаква не чак дотам успешна кариера в различни части на света.
Във визитката на хърватина има доста интересни дестинации, но нищо, което да го направи чак такъв фаворит за най-важния пост във велик европейски клуб, какъвто безспорно е ЦСКА София. Все пак ФК Рига от Латвия е много ниска топка, съпоставен с клуб, който през 1989 година бе 9-и във вечната ранглиста на КЕШ.
ПРОЧЕТЕТЕ ЦЕЛИЯТ АНАЛИЗ НА ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ В УТРЕШНИЯ БРОЙ НА „ТЕМА СПОРТ“!