30 октомври 1999 година… ЦСКА побеждава Левски с 1:0, а дербито влиза в историята с най-бързия гол, реализиран в 36-ата секунда от нападателя на червените Димитър Иванов.

Героят от онзи ден е част и от отбора, който две години по-рано печели последния златен дубъл за армейците. Той се съгласи да говори пред “Тема Спорт”, като се върна назад в спомените си и сподели мнението си за настоящето на ЦСКА.

Г-н Иванов, предполагам, че в повечето случаи интервютата започват с онази 36-а секунда. Омръзнало ли ви е, или сам осъзнавате, че това е част от историята. Момент, който ще се помни винаги и ще бъде вечно във фолклора на червените… – Докато някой не го подобри, то моят гол ще бъде на първа страница в историята и е нормално хората да говорят за него. Това е прекрасен момент и уникален спомен, към който наистина обичам да се връщам. Тогава Левски изпълниха център, ние отнехме топката, стана тъч за нас. Бербатов я хвърли на Мето Деянов, който я центрира, мина над всички и отиде в Румен Христов. Той я центрира обратно, а тя придоби парабола и дойде в мен. Нанесох удар с глава, Иванков я закачи с пръстите, удари се в гредата, но понеже следвах топката, я довкарах за победното 1:0. В края на мача изпуснахме и дузпа (б.а. – Милен Петков пропуска). Тогава не ни даваха големи шансове, защото при нас имаше неуредици, а в Левски се изливаха огромни пари, но победихме и донесохме голяма радост на червена България.

Тогава карате вашия втори престой на “Армията”. Преди това сте шампион през сезон 1996/1997, когато също имате гол срещу сините. Привлечен сте от В група от отбора на Чирпан. Сега звучи като фантастика ЦСКА да вземе играч от третото ниво и да му даде шанс. Какво се промени в българския футбол? – И тогава беше много трудно, но в Чирпан бяхме направили много силен отбор и след това цели 9 човека играхме в А група. Аз бях направил много силен сезон и ме искаха отборите от първо до 12-о място в елита.

Това включва ли Левски?

– Да. Сините също ме искаха, но отказах на Левски, за да дойда на “Армията”.

 Защо избрахте ЦСКА?

– Защото аз от малък бях цесекар. Такъв ме бе направил онзи отбор, в който играеха Стойчо Младенов, Джони Велинов, Спас Джевизов, Георги Димитров-Джеки, брат му Динко, Пламен Марков, Цецо Йончев… Бях дете и гледах един мач, в който победиха с 3:2 Левски. Тогава станах фен на червените и след това сбъднах мечтата си. Президентът на Чирпан Таньо Вълев също беше цесекар. Той ме извика един ден и ми каза, че има предложения за мен, но той ще се радва, ако аз избера ЦСКА.

Гледайки качеството и нивото на футболисти, които пристигат от трета френска и четвърта бразилска дивизия, не мислите ли, че у нас също може да се намери някой млад играч, който притежава дори по-добри качества?

– Вярвам, че може, но за съжаление у нас започна изключително много да се обезценява трудът на младите футболисти и треньорите в детско-юношеските школи. Гледайки политиката на клубовете, тези хора не виждат смисъл да работят и не получават отплата за труда си. Те се стремят да подготвят играчи, които обаче, ставайки на 18 години, започват да си търсят работа, защото не получават шанс да продължат да се занимават професионално с футбол. Отборите се напълниха с чужденци, които не искам да обиждам, но много голяма част от тях нямат никаква класа. Лошото е, че в долните групи наблюдаваме подобна тенденция, а резултатът виждаме нагледно в националния отбор.

Вие сте част от отбора на ЦСКА, който печели и последния дубъл. Какво не достига след това на армейците, за да повторят този успех?

– Според мен голямата бройка чужденци, които биват привличани, оказва негативно влияние. Когато взехме купата и станахме шампиони, в ЦСКА чужденци бяха Ристе Милославов и Жаир, но той играеше предимно за купата и Георги Василев го пусна в последния шампионатен мач срещу Раковски, когато победихме с 9:0. Тогава Мартин Петров вкара първия си гол. Сега обаче няма кой да обясни на тези чужденци къде са дошли. Те не осъзнават какво означава ЦСКА. Когато аз пристигнах в София, ме посрещна Христо Маринчев. Седнахме в градината на хотел “Плиска”. Той един час ми е говорил за клуба, за успехите, за победите, за публиката, за изискванията… Ние не говорихме за това какви пари ще получавам, а какво трябва да дам на ЦСКА.

Има ли сега човек, който може да свърши работата на Маринчев?

– Да, категорично. Това е Филип Филипов.

С него сте съотборници в ЦСКА. След това в Корея сте заедно, а и ти си негов помощник във Вихрен Сандански…

– Той е човек, който е пролял кръв и пот за ЦСКА. Той трябва да посреща новите играчи и ако трябва с шамар зад врата, но да им обяснява къде са и какво трябва да оставят. За мен обаче на първо място в отбора трябва да се изгради едно ядро от 6-7 българи, а чужденците да са по-малка бройка, но много висока класа. Нали помните, когато в тима бяха Мурад Хидиуед и Тиаго Силва. Те са друга бира. Такива трябват.

Какво не ви харесва в играта на ЦСКА в момента?

– Не си спомням ЦСКА да е играл без крила, но тази година това се случи. Мисля, че трябва да се наблегне на това и да се потърсят силни крила. Събирането на двама централни нападатели също е проблем. При Гочето 97-а ние играехме 3-5-2. Толята Нанков беше десен халф-бек, а Милен Петков ляв. Отпред Ивайло Андонов и аз или Жабов с него, но задължително единият нападател отваряше на крилото. Сега са статични. Стремят се да добутат топката до позиция за центриране и да я изсипят в наказателното поле. Няма изненада. Няма импровизация. Не ми харесва движението без топка. Един футболист по време на мач играе с топката 2-3 минути, а през останалото време трябва да се движи, но в ЦСКА не го правят добре. Не искам да обидя Саша Илич и Нестор Ел Маестро, но според мен налаганият от тях стил и начин на игра не подхождат на ЦСКА.

Как приехте завръщането на Каранга?

– При предишния му престой той се справи отлично и показа, че е класен футболист. Дано сега успее да допринесе също толкова.

Има ли играч, на когото симпатизирате?

– Християн Петров ми прави най-силно впечатление. Той е примерът, че български футболист може да се развие и да бъде много полезен, ако получи шанс и доверие.

ЦСКА влиза в пролетния дял от трета позиция. Има ли шанс тимът за титла?

– Шанс винаги има, но червените трябва да променят много неща. Често чувам да се казва, че миналата година сме били много близо. Не, не бяхме. Бяхме далеч, защото не можахме да победим Лудогорец и Левски. Ако искаш да ставаш шампион и не можеш да победиш разградчани, то поне не губи от тях. За жалост сега завършихме есенния дял с нова загуба. Това трябва да се промени.

Лудогорец ли е основният фаворит, или очаквате Черно море да продължи с постоянството?

– Черно море е много интересен отбор. Нали виждате колко разнообразно играят в атака. Илиан е направил много силен отбор и вярвам, че ще продължат да играят на високо ниво, а няма да допуснат срив. За мен титлата ще се реши между тези три отбора и не изключвам изненада и моряците да свалят Лудогорец от трона.

Внукът ви Денис вече е на 5. Ще става ли футболист?

– Много е бърз и казва, че иска да бъде дясно крило, но ще видим след 2-3 години. Сега е много рано да вярвам на обещанията му (смее се).

Явор Пиргов, Тема Спорт