Има един показателен случай от треньорската кариера на бившия защитник на ЦСКА и носител на приза Футболист на годината Иван Иванов. Преди около година, когато все още бе наставник на една от юношеските формации на Славия, той прекъсна мач, за да каже на съдията, че е отсъдил несъществуваща дузпа в полза на неговия отбор срещу Левски Раковски. Винаги откровен и честен с футбола, Иванов, който в момента е старши треньор на Чавдар Етрополе, е интересен събеседник, който никога не спестява истината. Потърсихме го, за да сподели мнението си най-вече за мача между ЦСКА и Лудогорец (0:1), но в разговора се родиха още теми. Ето какво каза той специално за “Тема Спорт”.
Иване, ЦСКА отново не успя да прескочи летвата “Лудогорец” пред пълен стадион. Какво не достигна на армейците?
Събитието в този мач не бяха играта и резултатът, а нещо много по-значимо, а именно, че това бе последното събитие на стадион “Българска армия” в този му вид. В нашия футбол като цяло най-големият проблем са базите и поради тази причина е супер, че ЦСКА ще започнат изграждането на модерно съоръжение. Убеден съм, че скоро клубът ще разполага с бижу, с което всички ще се гордеят и ще привлича още повече публика, а това неминуемо ще вдигне класата. Относно самия двубой – за пореден път червените изиграха мача прекалено нервно и подвластни на емоцията, а това им попречи да покажат нещо интересно и запомнящо се в спортно-технически план.
Със сигурност ще се помни радостта на Спас Делев след победното попадение. Вие сте бивши съотборници в ЦСКА. Оправдаваш ли постъпката му?
– Има много злобни футболисти, които преди мач се настройват за такъв момент и се чудят как точно да ядосат още повече съперника. Спас не е такъв. Той носи много добрина в себе си, но и много емоция. Именно тази емоция го накара да реагира така. Убеден съм, че го направи без задни мисли. Аз никога нямаше да се зарадвам на гол във вратата на ЦСКА, но аз съм друг тип. По-уравновесен и спокоен съм. Той гори повече в играта, но не го прави с лоши чувства. Вярвам, че не е искал да обиди привържениците на ЦСКА.
Без точен удар във вратата на разградчани – това не казва ли всичко за шампионските амбиции на армейците?
– Прекалено рано е да вадим изводи за шампионски амбиции. Има много мачове до края. Да, ЦСКА не показа много във фаза атака, но има достатъчно време да реагира и да изчисти грешките.
Лудогорец също не показа нещо кой знае колко стойностно – това ли е добрата новина за ЦСКА?
Лудогорец игра в този мач, за да не загуби, а голът им дойде като бонус. При тях отстъплението е явно в последните години и съм сигурен, че наближава времето да бъдат свалени от трона. Борбата за титлата ще върви точка за точка почти до последния кръг, а ЦСКА и Черно море ще имат своя шанс.
Къде виждаш най-големия спортно-технически проблем на ЦСКА?
В последните години ЦСКА винаги е разполагал с много силни нападатели, както е и сега, а много хора виждаха проблема в халфовата линия. За мен обаче тези, които не отговарят на високите амбиции на армейците, са централните защитници. Те са много далеч от това да могат да започват организацията на атаките, да бъдат качени високо, за да доминира отбора. В съвременния футбол атаките започват да се градят точно по този начин, а армейците нямат подходящите изпълнители. Единственото изключение е Християн Петров, който притежава всички качества, за да направи една солидна кариера. Все още не е готов за някое от Топ 5 първенствата, но има голям потенциал и е много хубаво, че получи шанс и вече е основният стълб в отбраната на ЦСКА.
Вече 8 години гледаме един и същ филм и явно се допуска някъде сериозна грешка. Къде е тя – в селекцията или в треньорите?
– Може да прозвучи пристрастно, но според мен в ЦСКА сгрешиха при раздялата с Любослав Пенев. При него отборът играеше атакуващо, агресивно и така, както приляга на името на клуба. Той трябваше да бъде оставен да развива отбора, така както го вижда, и съм убеден, че до 2 години армейците щяха да са шампиони. На ЦСКА му отива да играе офанзивно и да доминира.
Любослав Пенев се сблъска със сериозни проблеми в Хебър след местните избори. Ти работиш в Чавдар Етрополе, където клубът също зависи от финансирането, идващо от общината. Какво е положението при вас?
– След местните избори ние изпаднахме в същото положение като много други отбори. В момента мога да обрисувам ситуацията с две думи – неяснота и несигурност. Не знаем какво ще е бъдещето на клуба, като има опасност всичко да бъде разрушено. В последните години в Етрополе благодарение на предишния кмет г-н Димитров бе изградена прекрасна за българските стандарти база, като с такава не могат да се похвалят много отбори дори от А група, а Христо Стоичков даде името си на местната академия. Започнахме един проект, като заложихме на много млади футболисти. Ще ви кажа само, че при гостуването на Банско излязохме със 7 момчета на възраст между 17 и 19 години, а общата им бройка е 12, разполагаме с 6-7 момчета, които са набор 98-99, и имаме само един-двама опитни играчи. След третия отбор на ЦСКА 1948 ние сме най-младият състав. Опитваме се да изграждаме качествени състезатели. Налагаме атрактивен стил с високо изнесена линия на защитата, опитваме се да пресираме дълбоко в половината на съперника, искаме да доминираме. Но всичко това е заложено на карта.
Срещна ли се с новия кмет? Какво каза той?
Имахме три срещи, а на третата дори сподели, че няма какво повече да ми каже. Той е категоричен, че общината не може да издържа клуба и ще намали бюджета повече от 50 процента, тъй като според него подобна инвестиция е безсмислена. При това положение няма как да се опитваме да правим нещо. Трудно ще поддържаме дори базата. За съжаление същото е положението и с другите традиционни за града спортове – волейбола и борбата. Финансирането за тях също почти спира, доколкото знам. При това положение спортът и в частност футболът вървят към разпад. Проблемът е, че за този месец и половина от смяната на местната власт в съблекалнята не влезе нито един човек, който да каже на тези момчета какво се случва и какво ще е тяхното бъдеще. За мен, ако искаш да бъдеш лидер на даден град и общност, трябва да поемеш отговорност, а не да се оправдаваш с предшествениците. В крайна сметка вчера проведохме четвърти разговор, който все пак ми дава някакъв повод за оптимизъм. Общината не е променила намерението си да съкрати бюджета, но, доколкото разбирам, кметът е в процес на преговори със спонсор, който може да гарантира нормалния процес и поставянето на по-високи цели.
Нека да припомним, че в Етрополе бяха изградени като играчи сегашните национали Ивайло Чочев и Димитър Митов, Антон Недялков също в един етап се развива там, вратарят на ЦСКА Митко Евтимов, капитанът на Хебър Георги Вълчев, Георги Пашов… И сега се твърди, че това са пари на вятъра и ще бъдат спрени?
– Не изцяло спрени, но по първоначален план ще бъдат отпускани толкова, колкото да живуркаме. Грехота е, защото макар да звучи арогантно и самонадеяно, но ние играем най-нападателния и комбинативен футбол, с бързо отнемане на топката. Футболистите израстват, развиват се, а сега ще бъдат принудени да си търсят нови отбори и това, защото не можем да им дадем 800-1000 лева заплата, а дори 3 момчета са на по 200 лева на месец. Вместо да си поставим за цел влизане в по-горна група, ние сме готови да съсипем всичко. Кметът заяви, че в общината пари за спорт нямало, а в същото време има належащи плащания, тъй като футболистите не са получили заплати, премии и прочие. Надявам се да се стигне до разумно решение и футболът в Етрополе да бъде спасен.
Каква ще бъде твоята съдба?
– Поставих условието до 20-и да бъдат изплатени дължимите суми на играчите. В противен случай няма да имам моралното право да изисквам от тях да останат. При положение че се предлага живуркане, а не градене, аз не виждам смисъл да оставам и просто да си взимам заплатата. Няма как да остана и да залъгвам играчите и себе си. Желанието ми е в клуба да има спокойствие и сигурност. Ок, ако се наложи да се забавят плащания, то някой да дойде, да го каже на момчетата, да им гарантира дата, за да не тънат в неведение. Тогава ще има смисъл да работим.
Интервю на Явор Пиргов