Халфът на ЦСКА Станислав Шопов даде обширно интервю за Блиц преди старта на евроквалификациите за младежкия ни национален отбор.
21-годишният пловдивчанин този път не е с мъжкия тим, а е част от младежката селекция за двубоите с Естония (в четвъртък в Талин) и с Израел (на 12 септември на стадион „Александър Шаламанов“ в София). Шопов говори за националния отбор, ЦСКА, Христо Стоичков и по други теми:
– Какви са очакванията в лагера на младежкия ни национален отбор преди старта на евроквалификациите – гостуването на Естония и домакинството на Израел? – Добре съм, всичко е наред, очакванията са да играем за победа и да вземем максимално точки от двата мача.
– Изненада ли се, че този път си при младежите, а не в първия тим при Младен Кръстаич, където си викан по традиция? – Не съм изненадан. За мен е чест и достойнство да играя за България, така че, където съм повикан, там ще играя.
– Предстоящите първи два мача ли ще решат нещата по пътя към европейското първенство и много ли е важно да ги вземем? – Със сигурност е важно да тръгнем добре. Но не мисля, че тези два мача ще са решаващи. Да, Германия е в нашата група, но и Полша и Косово са много добри отбори. Надявам се да постигнем добри резултати.
– Кога България отново ще бъде на голям форум? Може ли да дадеш някакво обещание на феновете на футбола у нас? – Не искам да давам обещания, единственото, което мога да кажа е, че не се притесняваме от Германия и другите отбори. Вярваме в нашите качества и се надяваме най-после да донесем радост на феновете и България да играе на голям форум.
– Как те приеха в младежкия тим? – С някои момчета сега се запознах, приеха ме много добре. Много ми е приятно да съм сред тях. Говорим си за всичко, не само за българския футбол.
– Вече си на 21 години, което е лимитът при младежите. Чувстваш ли се най-опитен в състава на селекционера Александър Димитров? – Със сигурност се чувствам опитен и като лидер в този отбор, защото бях и с предния набор, и с по-предния.
– Загатваш, че ще си капитан… – Не знам кой ще е капитан, треньорът ще вземе решението. Най-важното е да вървим напред и да побеждаваме.
– С кои от момчетата си най-близък, с кого си в стая на лагера? – В стая съм с Асен Митков – футболист на Левски. Много близък съм с Християн Петров, който ми е съотборник в ЦСКА. С Никола Илиев също, познаваме се от много време – от Ботев Пловдив.
– Интересно е, че делиш стая с играч на големия противник на ЦСКА – Левски. С Митков от доста време ли се познавате? – Да, той също беше в школата на Ботев Пловдив. В националния отбор абсолютно всичко се забравя – ЦСКА или Левски. Със сигурност има закачки между нас, но тук сме, за да играем за България.
– Преди вечните дербита има ли закачки между вас? – Не си пишем, но когато сме на терена преди мача показваме уважение един към друг, което е много важно – като българи да даваме пример и да се подкрепяме. Да, преди мач има закачки и закани кой ще победи.
– Хващате ли се на бас? – Последният мач срещу Левски миналия сезон с някои от играчите им си говорихме преди двубоя и им казах, че днес на 100% ще победим и така стана – 2:0 за нас.
– Двама-трима българи играхте за ЦСКА. Темата за многото чужденци в родния футбол е широко дискутирана. Отстъпвате ли им вие – българите, и има ли класни чужденци у нас? – Със сигурност има класни чужденци в България, но не мисля, че им отстъпваме. Да, това е дълга и широка тема. Ние като българи трябва да се борим и подкрепяме взаимно. И да се опитаме колкото се може повече да играем.
– В ЦСКА има ли разделение на българи и чужденци? – Не, колективът е на изключително ниво. Никога не сме се делили на българи и чужденци. Има борба, конкуренция, това още повече ни изгражда като спортисти. И заради това нашият колектив е на такова ниво.
– Смяташ ли, че получаваш достатъчно шанс в ЦСКА и много ли е трудно да пробиеш в титулярния състав? – Да, трудно е да пробиеш в ЦСКА. Това е най-големият отбор в България за мен. За шанса – вярвам, че мога да получавам повече шанс, работя всеки ден за това, и се надявам да се случи и да го грабна.
– Пропуснатата дузпа от съотборника ти Иван Турицов и изпуснатата титла ли ви прекърши и повлия за неубедителния старт на новия сезон? – Психически ни се отрази това, че не спечелихме титлата. Не мисля, че вината трябва да се прехвърля изцяло върху един футболист. Не мисля, че пропуснатата дузпа е дузпата, заради която загубихме титлата. Това е футболът, случват се чудеса в него. Чудо е, че не взехме така дълго очакваната титла, но ние сме отбор и бих казал, че всички сме виновни заради това, че не я спечелихме. Сега всички трябва да се изправим и да продължим към това, което ни принадлежи. Много труден момент беше, Иван Турицов не сме спирали да го подкрепяме и да му имаме доверие. За мен той е един изключително добър футболист, който в такива моменти заслужава само и единствено подкрепа.
– На теб случвало ли ти се е да пропускаш дузпа? – Да, като юноша. Сега една дузпа ми изплува в главата – с Ботев играхме срещу Локомотив Пловдив. Резултатът беше 1:1, пропуснах, след което те вкараха гол и победиха. Това е част от един дълъг път и тези трудности трябва да се преминават с високо вдигната глава.
– Коментарът ти за поведението на част от публиката на ЦСКА, която след негативни резултати се настройва срещу отбора? – За мен това е най-голямата публика в цяла България. Ние сме домакини навсякъде, където и да играем. Ние като футболисти на ЦСКА много добре знаем, че трябва да печелим всеки мач. Знаем, че нашата публика изисква от нас.
– Очакванията ти за битката за титлата този сезон? – Още не може да се каже, защото сме на много ранен етап от първенството. Със сигурност ще се борим за нея, както всяка година, и се надявам този път да я спечелим.
– Поласкан ли си от интереса, който ЦСКА прояви към теб? Беше в Нидерландия, където игра две години във Хееренвеен. Кой от ЦСКА те потърси? – Със сигурност съм поласкан, защото ЦСКА е голямо име, не само в българския футбол, а в цял свят. Когато бях в Холандия, хората знаеха за ЦСКА и за Христо Стоичков. Случи се много бързо, имаше интерес и от други отбори. Но когато ЦСКА ми се обадиха, всички други останаха настрана и единствено се фокусирах да дойда тук. Не е имало тежки преговори, много бързо всичко се случи. В началото ми беше трудно и нормално, след като не бях играл дълго време. Завърнах се в България, за да започна да играя. Всяко начало си има своите трудности, но ЦСКА ми помогна много в тази ситуация и аз винаги ще им бъда благодарен.
– Наскоро се разделихте със Саша Илич, който беше заменен от Нестор Ел Маестро. Какво научи от Илич? – Много неща научих от него – не само във футбола, а и извън него. Има промяна в отбора и ще започне да се вижда във всеки изминал кръг.
– Какво се случи в Холандия, където твърде млад премина от Ботев в Хееренвеен? – Може би избързах малко. Заминах на 18 години. Вече се бях утвърдил като титуляр в Ботев, играех всеки мач тук. Може би съм избързал, може и да не е така, времето ще покаже. Там не получих достатъчно шанс за игра. Смятам, че този период в Холандия лично на мен ми помогна, както и като футболист, и чисто и като човек, защото на 18 г. излязох в чужбина, бях сам, научих се на много неща от живота, които ще ми помогнат в бъдеще. Не съжалявам, че съм предприел тази крачка.
– С каква нагласа ще излезеш на стадион „Христо Ботев“ с екипа на ЦСКА? – Радвам се, че в България има такъв хубав стадион. Нагласата ще ми бъде само и единствено победа за ЦСКА. Абстрахирам се от абсолютно всичко, професионалист съм. Излизам да покажа на какво съм способен. Ако вкарам гол на бившия ми отбор, няма да се зарадвам, ще покажа уважение. Израснах в Ботев, бях на 7 години, когато започнах в клуба, до 18-годишен. Ще покажа уважение към клуба и привържениците, които последния път, когато играхме срещу тях в базата в Коматево ме изпратиха с аплодисменти, независимо, че играя в друг отбор. Това за мен е едно от най-важните неща – уважението.
– Родом си от Пловдив, би ли разказал повече за семейството си и как се запали по футбола? – Доколкото зная от родителите ми – от много малък съм търсил топката – още от 2-3-годишен. Никой от семейството ми не е играл футбол. Още от много малък съм с топката. Не съм практикувал други спортове. Само футбол ми е в главата.
– Кои са идолите ти? – Като малък гледах Кристиано Роналдо, Лео Меси, Иниеста. Много съм гледал и Христо Стоичков, Бербатов, Стилиян Петров, търсил съм клипчета за тях, защото ми е било интересно те как са успели и по какъв начин са сбъднали мечтата си.
– Виждаме какво се случва напоследък – Роналдо и доста други звезди отидоха да играят в Саудитска Арабия за много пари, Меси пък в САЩ, ти замислял ли си се къде се виждаш след десетина години, колко милиона ще си натрупал във футбола… – За пари на тази възраст не мисля. Важно е в момента как се развиват нещата при мен. Най-важно е да играя и да изпитвам удоволствие от футбола.
– Сещаш ли се каква беше първата ти премия от футбола? – Да, беше в Ботев – 1300 лева премия.
– За какво я похарчи, по нощния живот ли? – Не, нямам спомен. Не си падам по нощния живот, а и тогава бях на 16 години.
– Имаш ли за цел отново да играеш в Холандия или в някое друго силно първенство? На кои отбори симпатизираш в чужбина? – Симпатизирам на Барселона. На първо място целта ми е да заиграя и да се утвърдя в ЦСКА и след това ще видим какво ще се случи.
– Срещал ли си се с Христо Стоичков? – Да, виждали сме се. Най-великият футболист в нашата история. Последно го видях преди един мач, беше дошъл на Панчарево да ни надъха. Разменихме няколко думи, ще ги запазя за себе си. Мога да кажа, че когато видях този човек срещу мен – действа зареждащо и в мен някак си на преден план излезе уважение и възхищение към него, защото всичко знаем какво е постигнал и какво е направил за нас като нация.
– Той обаче се оттегли от треньорството, иска ли ти се да ти бъде треньор? – Със сигурност. Такъв човек, характер, личност, всеки ще иска да се докосне по-близо до него. Защото като треньор всеки ден ще можеш да разговаряш с него. Но той така си е преценил, пожелавам му успех във всичко, с което се захване.
– Ако поиска да те интервюира, веднага ли ще се отзовеш? – На момента. Няма значение в колко часа и кога, ще направя всичко възможно да дам интервю. Даже за мен ще бъде чест.
Снимка: БГНЕС