Доста неща се изписаха и изговориха след поредния важен мач между Лудогорец и ЦСКА. А усещането е едно – за пълно опустошение. Не на привържениците на ЦСКА, а на българския клубен футбол. По-умелите в дидактиката отдавна сме наясно, че този зелен дракон не може да бъде сразен самостоятелно от храбър герой. Тези неща стават само по филмите и във фантастичните романи.
В реалността обаче няма меч на Ескалибур, с който може да се премахне заплахата. В интерес на истината всички опити да се прави футболен анализ са напълно излишни. Пиша го с прискърбие, защото това ми е призванието и практически заключението ме убива творчески. То е като окончателното решение от Ванзее! Но пък и не мога да променя нещата, макар и да се опитвах многократно в последните 10 години.
Пак се връщам към далечната вече 2013 година, когато страдащите днес се радваха на фиаското на Левски на „Герена“, а и продължават с охота да се наслаждават за така наречената „Везалка“. Че и за прокобата се отварят да гримасничат. Е, сега и прокобата, и везалката, и левачката на кабачката, и въобще всичко си е по местата. През последните 10 години системата укрепна, надгради, доби огромно самочувствие и се почувства недосегаема. Превърна се в непоклатима и неотстранима хегемония.
Доста неща съм видял и преживял и макар да са симпатични, воплите в червено са и доста иронични. Явор Пиргов, когото изключително харесвам като начин на писане, дори е прогнозирал, че след година, две или три ЦСКА ще стане шампион с чест и достойнство. Ръководството на ЦСКА пък пуснало някаква романтична декларация, в която им се привиждат половин дузина съюзници. И много бъркат желаното с реалното. Всичките тези треньорчета, където са ги изброили, ще тръгнат пеша от всяка точка на земното кълбо, ако Лудогорец ги поканят дори за администратори. Самото настоящо ръководство на ЦСКА прибра една прилична сума преди 3 години заради успешното представяне на Лудогорец в европейските турнири.
Нали сте чували, че има едни такива утешителни награди, които УЕФА разпраща по Нова година на бедните федерации, като в централата си търсят предлог, за да преведат парите. Пристигат едни 2-3 милиона заради успешното представяне на Лудогорец в Европа и се разпределят при съперниците на орлите в българското първенство. И не мислете, че някой ги е върнал обратно с чест и достойнство. Ако са го направили, ще се извиня и ще си посипя главата с пепел. Но това е само малка подробност към картината, а далеч по-важното е, че хегемонията няма да спре и след една, и две, и три години. Тя ще остане завинаги, запомнете ми думите. Дори догодина изтощението от тазгодишната битка ще се отрази на ЦСКА, а не на Лудогорец. Догодина по това време шампионът ще бъде известен поне месец преди края на кампанията.
Хегемонията беше разлюляна и това е безспорна заслуга на Саша Илич и неговото странно творение. Наистина в Разград се уплашиха и описаните от Явор реакции на Моци и Петричев бяха много показателни. Тези футболисти на ЦСКА извършиха нещо огромно – накараха ги да се усетят опрени до стената. При това не може и да става сравнение с 2013 година, когато се случи нещо подобно при гола с рикошета на Станислав Ангелов. Онова щяха да го преживеят дори ако белите не бяха помогнали, но сега в 42-ата минута ножът наистина опря до кокала. Не заради друго, а защото всички видяха пълната футболна несъстоятелност на хегемонията. Блесна като дъга след дъжд. И това поне на мен ми е по-интересната тема.
Статуквото не може да разбере, че убивайки по всички възможни начини конкуренцията, се лишава от жизненоважния барометър за собствената класа.
Разгневени фенове сипят заплахи, че в Европа хегемоните ще бъдат разкрити. И това е напълно вярно. Но независимо че риалити чекът идва непоклатимо всяко едно лято, картината не се изменя. Лудогорец е на светлинни години от онзи отбор, за който с удоволствие пишех, че е явление. И вероятно по този начин мисли и сегашният треньор на Лудогорец Ивайло Петев, който остави отбор за Европа, а сега намира отбор, който става шампион с видените в събота методи на работа. Вероятно стоейки до тъча, на Петев му минават и такива нерадостни мисли. Но след мача той говори за дузпата, която видели милиони. Видяхме я, факт е, но видяхме каква сбирщина от високо платени посредственици е пристигнала в Разград уж да играе футбол. А Моци и Петричев с цялото ми уважение към тях явно не го виждат.
Като смъртна присъда за българския футбол е фактът, че този Лудогорец става шампион на България. Доказателството, че не е важно какви футболисти играят, а е важен само контролът върху организацията, е опустошителна констатация. Намирам за мазохизъм от страна на другите, начело с ЦСКА да остават в това представление. Много обичам да цитирам класика Гриша Ганчев за играйкането и то си остава все така актуално и след този сезон. Но пък споменаването на името на големия фактор в ЦСКА ме навежда и на други мисли. Които не споделям съвсем, но битуват в пространството.
Както е казал народът, да видим и сламката в окото, след като за гредата всичко е ясно. Оставяме настрана констатацията, че всичко е предварително ясно, правим се, че вчера сме кацнали от Луната и задаваме някои въпроси. Мено Кох, Юрген Матей и Амос Юга ли са централните защитници, които ще спечелят неизбежната 32-а титла на ЦСКА с чест, гордост и достойнство. Или път техните заместници Енес Махмутович и Христиан Петров. Тази ли групичка от безхаберници ще спира Игор Тиаго и Кирил Десподов. След като се знае, че в сегашния Лудогорец тези двамата са единствените, които знаят за какво са на терена, как не се предприеха никакви мерки за обезвреждането им. И се връщам към петорката на Блейк в защита. Просто няма как да стане и не искам да правя аналогии какви защитници са ставали шампиони в миналото с червената фланелка. И на малките деца е ясно, че Саша Илич работи с това, което му е предоставено. Но пък и тогава да няма големи претенции. Още когато Юга пристигна в София и се съблече по екип, бе ясно, че той е от типа „майка бута количка в парка“. На холандците няма да правя характеристики, само ще кажа, че следващият им отбор ще е изпадащ от Ередивизие в Нидерландия.
И все пак няма как да избягам от факта, че остават цели 3 кръга до края на футболния сезон. Темата как се сформира финалната шестица и кой за кой играе, ще я оставя за след 7 юни, но пък горещо се надявам да бъда опроверган. Мъждука една малка, бледа, невзрачна светулка, че онова, което се случи на „Герена“ през 2013 година, може да се върне като бумеранг с обратна сила десет по-късно както в песента на ФСБ. Надеждата е в самата философия на великата игра футбол. Или футболният Господ, както стана актуално да се говори в последно време. И вместо да се празнува на „Тича“, съвсем изненадващо тържествата могат да се преместят на „Васил Левски“!
Материал на Жаклин Михайлов
* заглавието е на Gol.bg