Двойките в бележника на Саша Илич

ЦСКА вече е в ролята на догонващ Лудогорец и всеки, който е следил активно родния футболен елит през последното десетилетие, е наясно колко сложна стана след неделя и без това много трудната задача на ЦСКА да се върне на върха с този си отбор. И особено когато насреща му има клуб, който държи изключително много лостове.

Но освен на всички останали места, армейците трябва да търсят вина преди всичко у себе си, защото изместването на фокуса за провала винаги навън е една от съществените причини ЦСКА да не е играл добър футбол от доста години. Някои се връщат чак до есента на 2005-а година, когато под ръководството на Миодраг Йешич червените наистина се представяха силно и мачкаха съперниците си. Говорим за трайна продукция, а не за 2 силни мача на сезон.

За не големите възможности на част от текущите футболисти на ЦСКА е ставало дума множество пъти и вече е време да си кажем правичката за какво е укорим и Саша Илич.

• Пропилени два трансферни прозореца

Саша Илич не си набави крайно необходимите му подвижни и можещи да изнасят топката централни защитници, както и качествени опорни халфове – нито през лятото и есента на 2022, нито през зимата на 2023, когато, разбира се, е и доста по-трудно да привлечеш качествен футболист. Нещо повече! Дни след като червените подписаха с крилата Жираир Шагоян и Симеон Александров, Сале реши, че ще играе без крила. Това говори или за сериозна непоследователност при старши треньора на доскорошния лидер в класирането, или за пълен асинхрон между него и ръководството на клуба в селекционния процес. И двете не са добър вариант на верен отговор. Защото ако сърбинът се е съгласил да е послушник – да не селектира сам футболистите си, а само да одобрява, той губи и собственото си време, ако има амбиции да постига успехи в професията, но и времето на червената общност, която иска ЦСКА да доминира на родната сцена с европейски начин на управление на спортно-техническия процес и да напомня в Европа за себе си. На Илич не му и отива да е 
безгласна буква. Все пак говорим за бивш играч със статут на легенда в сръбския футбол.

• Формата на ключови фигури в състава

Едно от най-очевидните неща в играта на ЦСКА е спадането на нивото на представяне при двамата норвежци – Линдсет и Хайнц, спрямо това, което са постигали на терена преди да акостират на „Армията“ и първите им няколко мача с фланелката на 31-кратния първенец на България. Скандинавцитe определено не могат да бъдат набедени за слаби играчи, тъй като норвежкото първенство със сигурност е по-добро от нашето, а още по-сигурно е, че е по-конкурентно. Амос Юга също е състезател, при който прави впечатление много сериозното понижаване на формата. Ярките примери са индивидуалните му грешки в 1/4-финала за купата срещу Черно море и тази от дербито преди няколко дни. И като добавим видното, че останалите в червено играят на приливи и отливи, това говори, че нещо в работата на тренировъчната база в Панчарево куца. Доводът, че ЦСКА бил първи доскоро и Илич не трябвало да бъде критикуван, е несериозен поради факта, че Първа лига е изключително слаба и не е особено трудно да си точкосъбирач, когато срещаш Ботев Враца, Берое, 
Септември и останалата компания.

• Загубените точки в дербитата – невзети поуки от есента

Общо 4 мача срещу най-големите съперници на ЦСКА – Левски и Лудогорец – само една спечелена точка. И три да бяха, пак щеше да е лошо. Но по-лошото е, че конкретно в дерби мачовете с Левски Илич подходи по абсолютно един и същ начин – еднообразен и реактивен, въпреки че в първата среща миналата година сините надиграха категорично състава му. Преди около 2 седмици Левски отново бяха по-състоятелният отбор на терена и за една бройка да победят отново ЦСКА вече без Станимир Стоилов на пейката. Хубаво щеше да е Сале да се сети, че с контраатаки трудно ще изненада и подчини стабилния в защита Левски.

В Разград през oктомври 2022 армейците влязоха като аутсайдер в мача и нетипично за Саша Илич бяха решили да се надиграват. Загубиха. Но това вероятно щеше да се случи и ако бяха играли като миналата неделя. Просто защото насреща си имат повече класа, самочувствие, рутина и… такива като Кабаков. Само че това не означава, че Лудогорец е непобедим. Причината и за двете загуби бе, че зелените бяха повече майстори при отбелязването на голове. Но от друга страна, продукцията на ЦСКА в миналия кръг наподобяваше повече тази от двете издания на вечното дерби, отколкото на мача в Североизточна България. С разликата, че имаха две чисти положения. 

На всеки червен фен, който се интересува не само от резултата, но и от играта, му е по-поносимо, когато се сети за Лудогорец-ЦСКА 2:1, защото тогава отборът като поведение най-много се доближи до това, което трябва да бъде. Естествено, никой не може да бъде стоплен от загуба и лошата статистика остава. Налице продължава да бъде и неумението на ЦСКА да разиграва постепенно топката, без някой безцелно или панически да я изтрита. 

Актуална е и невъзможността на армейците да контролират мачовете си, без да допускат опасности пред Густаво Бусато, като тези срещи са абсолютна рядкост. А за капак подопечните на младия сръбски наставник не могат и да пресират ефективно. Ако той остане начело на армейците и през следващия сезон, всичко това радикално трябва да се промени. С качествени нови попълнения и много треньорска работа. Независимо дали армейците ще завоюват 32-а титла или не. В противен случай ще се окаже, че двете страни наистина си губят времето взаимно.

Материал на Петър Здравков
* заглавието е на Gol.bg