Юношата на ЦСКА Александър Бранеков призна, че е отхвърли примамливи предложения от Левски и от шотландския Хибърниън, за да се завърне в родния си клуб и да играе за „червените“ във „В“ група. Историята е от 2015 година, когато Бранеков е капитан на Локомотив София, а клубът не получава лиценз. Тогава получава оферти от ЦСКА, Левски и Хибърниън. Избира „червените“. „Исках да дам на родния си клуб от моя опит. Направих това, което чувствах в сърцето си“, разкри Бранеков в подкаста “Campio Podcast”.  

“След като се случи нелепата ситуация с разпадането на Локомотив София, имах едно конкретно предложение от Хибърниън. Говорих и с изпълнителния директор. Хората ми бяха изпълнили абсолютно всичко, реално да отида и да подпиша. Договорът ми беше готов, имах самолетен билет. Но тогава в последния момент, три дни преди това казах на човека, който ми направи този контакт – Даниел Тончев, че няма да пътувам. Може би още ми се сърди. Тогава ми се обади Гриша Ганчев, който ми предложи да се върна в ЦСКА и да помогна на отбора във „В“ група. За мен това беше по-приоритетно. Имах две опции – да отида в чужбина и да изкарам пари или да направя така, че да бъда част от историята на ЦСКА. Този клуб ми е дал толкова много и исках да дам на родния си клуб от моя опит. И до ден днешен не мисля, че съм сбъркал. Направих това, което чувствах в сърцето си.

В момента, в който си събирах нещата от съблекалнята на Локомотив София и знаех, че ще играя в друг клуб, ми се обади Георги Иванов-Гонзо. Каза ми дали искам да стана футболист на Левски. Тогава под емоция и под вълнение му казах: „Да, защо не“. В крайна сметка аз си гледах моята кариера, а всеки футболист в България би искал да играе в Левски или в ЦСКА. Тогава Гонзо ми каза, че ме чака на следващия ден на „Герена“. Баща ми беше свидетел на разговора и само ми каза със сериозен тон: „Ти ако отидеш в Левски, забрави за мен“. Беше категорично против. Каза ми, че действам прибързано и беше много прав. На следващия ден, когато тръгвах към „Герена“ почувствах, че не е моето. През всички тези години винаги си го е имало в мен това, че ЦСКА надделява. Седнахме, говорихме, изслушах ги, но не беше моето. Надделяваше вътрешният ми глас да стана и да тръгна. Казах, че ще дам окончателното си решение на следващия ден, но вече бях решил. След това им казах, че ще се върна в ЦСКА, въпреки че отборът е във „В“ група. Ако не беше ЦСКА, щях да отида в Шотландия в Хибърниън“, каза Бранеков.

Бившият централен защитник, който бе част от последните два шампионски отбори на ЦСКА, се върна назад в годините и към паметната победа с 1:0 над Ливърпул на „Анфийлд“.

„Щях да бъда в групата за мача. Но тогава по това време имахме квалификации с националния отбор до 19 години в Беларус. Там пък играх срещу не по-слаби футболисти – Карим Бензема, Самир Насри, Жереми Менез. Играхме срещу Франция. Имах разговор с Йешич и той ме пита какво избирам – да играя за националния отбор или да бъда в групата. Реших да играя за България, а не да отида и само да пътувам. Да се снимам и евентуално да имам шанс да запиша някоя друга минута“, добави юношата на ЦСКА.

„Миодраг Йешич държеше много топката да се подава, да се разиграва. Ставаха огромни скандали на тренировка, когато топката се вдигне във въздуха. Постоянно крещеше: „пас по земли, пас по земли“. Никога няма да го забравя. Всеки имаше много голям респект от него. Не можеш да си представиш за какви викове ставаше въпрос, имаше и наказания. С работа, с изисквания нещата се получаваха. Имаше такива футболисти тогава в ЦСКА. Имах привилегията да тренирам и да играя с тях. Мога да кажа, че най-добрият български футболист, с когото съм играл е Велизар Димитров. Беше изключителен. От чужденците Тиаго Силва и Мурад Хидиуед бяха невероятни. Всички в отбора бяха много силни характери. Тези хора се надъхвана със стискане на зъби, със стискане на юмруци. Това беше нещо, което много заразява. С този характер и с тази воля станахме шампиони през 2008 година“, каза още Александър Бранеков.