Десетте култови мача за 2022 година

Постоянно недоволстваме от липсата на интересни мачове с българско участие, но ето, че в края на 2022 Дядо Коледа достави цял чувал с незабравими футболни спомени. Имаше какво да се гледа и е вярно, че емоциите понякога бяха доста негативни, особено когато ставаше дума за международни съперничества.

Националният отбор, Лудогорец, ЦСКА, Левски – очаквано създадоха най-интригуващите събития. Подреждаме десетте най-запомнящи се мача за годината по хронологичен ред.

1. Лудогорец – ЦСКА 5:0

Само за протокола отбелязваме, че този мач се игра три седмици преди финала и беше без никакво значение за класирането. Лудогорец вече беше шампион, а големият му съперник се движеше като бледа сянка по терена цяла пролет. В добавка се прибавиха и драмите около скандалното напускане на Стойчо Младенов, който вдигна много шум около събитието. Лудогорец се възползва от обстоятелствата и наказа ЦСКА с внушителното 5:0. Горчивата истина за привържениците на ЦСКА е, че нещата можеха да отидат и на по-зле, защото на практика хегемоните спряха да играят в 63-ата минута, а при липсата на всякакви съпротивителни сили у съперника резултатът спокойно отиваше на едно познато изражение от градския стадион в Ловеч.

2. ЦСКА – Левски 0:1

Финал за Купата на България, който се чакаше дълго. 17 години този най-значим за българския футбол двубой не се бе играл във формат последен в турнира. За да стигне до него, Левски изигра драматични полуфинали с Лудогорец, а ЦСКА се вкара в любимата си драма на дузпите срещу Славия. На финала предварителните прогнози се сбъднаха, защото червените влязоха във възможно най-лошото си състояние с напълно неадекватния Алан Пардю начело. Левски се възползва максимално от лошия психологически климат при противника, изигра мача с доста октави по-вдъхновено и с помощта на рикошет отбеляза победното попадение чрез Илиан Стефанов. И сините оправдаха максимата, че финалът се печели, а не се играе. Радостта им бе като за световно, защото не бяха печелили никакъв трофей цели 13 сезона.

3. България – Грузия 2:5

Веднага след края на първенството, започнаха по план решителните битки на националния отбор, който също така по план трябваше да спечели групата с Грузия, Северна Македония и Гибралтар. Лесната според мнозина задача се оказа много трудна. Мачът с Грузия бе от онези, в които блясва цялата истина за незавидното дередже на родния футбол. И онези невинните от Бояна като щраус си заравят главата в пясъка. Грузия дойде и ни разби в Разград. Вкараха ни само 5 гола, можеха и 10, а сбирщината, наречена национален отбор, изглеждаше като случайно събрани 11 човека. А за рехавата публика на стадиона в Разград остана незабравимият спомен, че са гледали на живо феноменалния Квича Кваратскелия.

4. Левски – ПАОК 2:0

Лятото винаги е сезонът на големите очаквания и големите резили. Ясно е и защо. Идва тежката изпитна сесия за нашите евробойци. Левски се завърна в евротурнирите по невероятен начин с победа над актуалния четвъртфиналист от Лигата на конференциите ПАОК Солун. На „Герена“ препълнените до краен предел трибуни видяха частичен римейк на „Синята приказка“. Всичко се разви по ноти за Станимир Стоилов и неговите подопечни, които набързо изпратиха съперника първо в нокдаун, а после в нокаут. Велтон и Бари приключиха интригата още в 20-ата минута. А в оставащите Стоилов спечели гросмайсторски тактическото надиграване с Разван Луческу. На реванша гостите стояха отново авторитетно, поведоха чрез Роналдо и приключиха мисията при равенство 1:1.

5. Левски – Хамрун
1:2 и 2:6 след дузпи

Типично по левскарски след забележителното отстраняване на ПАОК сините се удавиха като власите, преди да излязат от водата. Вече правеха сметки за Партизан Белград, а кръчмарят се оказа Хамрун Спартанс. Поради големия интерес към европровалите точно на Левски загубата от малтийските анонимници ще остане като най-релефен спомен от 2022 година. Футболистите в синьо не издържаха на напрежението, но пък за сметка на това участваха в мач за историята. И драмата беше като за финал на световно. Качиха се в рая и скоропостижно се преместиха обратно в ада. В драмата на дузпите всичко бе ясно – ще се чака дълго мигът, в който Левски ще изтегли печелившото число от лотарията. Огромна синя мъка, която обаче не повлия на настроението на феновете в дългосрочен план.

6. Динамо Загреб – Лудогорец 4:2

Винаги има един мач през календарната година, който е най-значим, защото струва най-много пари. Да го кажем точно – около 40 милиона лева. А го знаем като атаката на групите на ШЛ. От 11 години ролята неизменно се изпълнява от Лудогорец. През този сезон мачът на мачовете се състоя на митичния „Максимир“ в Загреб. С двама от героите в Катар – Ливакович и Оршич, Динамо разби на пух и прах мечтите на Лудогорец. Мачът беше забележителен с няколко импозантни факта. Френският арбитър отсъди две дузпи във вреда на гостите и им показа 3 червени картона. Това събитие повлия на цялата футболна есен в българския футбол, защото го отнесе напълно невинният шеф на българската съдийска комисия Кашай. Що се отнася до самия мач, за пореден път се видя, че комфортът в България се плаща скъпо с обратното в Европа.

7. ЦСКА – Базел 1:0

И отново за кой ли пореден път армейците показаха, че действията на европейска сцена са любимото им мероприятие през годината. Но пък и влязоха в символичния цикъл „Махалото на Илич“. С други думи редуване на много слаб с последващ силен мач. И след като направиха историческата победа срещу Сейнт Патрикс в Дъблин, се изправиха в плейоф срещу стария си познайник Базел. Цената беше групи и доста добра финансова инжекция. На „Васил Левски“ ЦСКА направи безспорно най-силния си мач за сезона и надигра по всички възможни критерии Базел. По-интересните събития се случиха пред вратата на Базел, а домакините можеха с право да съжаляват, че не материализираха видимото си предимство с по-убедителен резултат. И това се оказа фатално за реванша, защото Базел спечели с толкова, с колкото му трябваше.

8. ЦСКА – ЦСКА 1948 2:1

За съжаление твърде малко са мачовете в родното първенство, в които гледаме качествен футбол при любопитен развой на събитията на терена. Категорично с много добро качество ще се запомни есенният двубой между червени и червени. И естествено си имаше по-специална предистория, защото начело на гостите бе Любо Пенев. Неговата концепция властваше в двубоя и закономерно се стигна до 0:1. И последва коренна промяна с вихрен натиск на домакините и пълен обрат. Брадли де Нойер вкара най-красивия гол за есенния полусезон, а почти всички основни добродетели на ерата Илич тръгнаха от този мач. Но няма да е прекалено да се твърди, че в онази вечер се видяха очертанията на отбора, който впоследствие стана есенен водач. Мачът освен с огромния си заряд и драматичен обрат в края ще се запомни и с ексцесиите в ложата.

9. Лудогорец – Рома 2:1

Независимо че отново не осъществи основната си задача за сезона, Лудогорец загатна за израстване и това усещане се узакони още на старта на груповата фаза в Лига Европа. Лудогорец спечели авторитетна победа над водения от легендата Моуриньо Рома. При това си стана мач с марка Лудогорец с драма и неочакван край. Мачът си вървеше доста резонно под диктовката на гостите и сякаш от нищото домакините поведоха. Ужилването даде мигновен ефект и по-класният отбор отвърна сравнително бързо на удара. И когато Моуриньо си помисли, че това е всичко и точката е добра и за двата съперника, Лудогорец удари с втори с гол на Нонато, който осигури престижната победа над актуалния носител на трофея в Лигата на конференциите.

10. Сев. Македония – България 0:1

Извън класирането и целите винаги цената на победата на България срещу Северна Македония е по-висока. Престижно е големият брат да даде урок на по-младия, и то в най-силния му период. На това му се вика приземяване. България спечели в Скопие, но победата бе гарнирана с неприятни инциденти. Което за съжаление показа, че футболът все още страда от предразсъдъци. Между другото видяхме го в изобилие и на световното в Катар. Глупави са тези работи. Иначе нашите се справиха отлично, укротиха македонската страст и заслужено си тръгнаха с трите точки. А благодарение на тези три пункта си запазихме урната при жребия за ЕВРО 2024 и започнахме отново да летим в облаците и да мечтаем за нещо значимо. Друг е въпросът на каква реална база са мечтите ни, или, както го е казал народът – на гол тумбак чифте пищови.

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"