Правилно прочетохте. ЦСКА се нуждае от своя старши треньор Саша Илич и не разполага с него. Но преди да сме създали поредните сътресения в Борисовата градина, които най-накрая леко затихнаха, трябва да уточним, че нямаме предвид конкретно Илич, а футболист с неговия профил. Легендата и дългогодишен капитан на Партизан с близо 800 мача за клуба във всички турнири неслучайно е един от най-големите любимци на привържениците на белградския гранд. Той бе от играчите, към които няма как да останеш безразличен. Обожаван от своите и мразен от противниците заради щетите, които им нанася. Плеймейкър, който бе изключително мобилен по целия фронт на атаката и способен да подходи нестандартно във всяка ситуация. Никога не се страхуваше да поеме отговорността в трудните моменти и да потърси дори и самостоятелно пътя към съперниковата врата. Около 150 попадения с черно-бялата фланелка и още толкова асистенции говорят красноречиво за неговата ефективност и отпечатъка, който оставяше върху играта на Партизан. Същото важеше и за другите големи клубове в кариерата му – Галатасарай и Ред Бул Залцбург. За човек, който не е наблюдавал изявите на Илич, стилът му може да бъде оприличен с този на звездата на Португалия и Манчестър Юнайтед Бруно Фернандеш. Техничният и много работлив халф създаваше най-големите опасности за своята страна на световното първенство както от игра, така и от статични положения. И неслучайно блесна с високата си класа и в Катар. Без да преувеличаваме можем спокойно да сравним профила на Саша с този на Бруно. Такива футболисти винаги са били истинско богатство за своите треньори и, за съжаление на Илич, в момента в ЦСКА той не разполага със… себе си. Няма дори играч, който да се доближава до неговите качества.
През есента на позицията зад централния нападател при червените се изредиха трима футболисти, все привлечени през лятото – Станислав Шопов, Лазар Туфегджич и Марселино Кареасо. Първият пристигна на „Армията“ след доста неуспешен период в нидерландския футбол, но заради добрия старт на кариерата му в Ботев Пловдив надеждите бяха, че ще последва стъпките на миналия по същия път Филип Кръстев. Юношата на Славия подписа с вечния съперник Левски и се превърна в ключова фигура в състава на Станимир Стоилов. Нещата с Шопов обаче далеч не се развиха по този начин, въпреки че той получи огромно доверие от Илич. Целият му принос във всички 24 мача, в които взе участие, бе 1 гол (при вече решен мач с Ботев Враца) и три асистенции… Липсват му скорост и агресия, които са от фундаментална важност за ключовата роля в средата на терена и нападението. Шопов по никакъв начин не отговори на очакванията.
Сърбинът Туфегджич пък бе селектиран от Илич, но както „Тема Спорт“ писа още преди 3 месеца, той е бил едва трети избор на специалиста. С първите двама обаче по една или друга причина нещата не са се получили. Адаптацията на Лазар към родния футбол преминава неочаквано трудно, като поради ограничените опции бе ползван на няколко позиции в атака. Не изигра нито един силен двубой в ролята си на плеймейкър, а единствените му добри изяви дойдоха в края на есента, когато често заставаше на върха на нападението.
Затова и във финала на полусезона в първи избор за поста пред опорните халфове се превърна Кареасо, който дойде с визитката на крило. Той обаче се чувства доста удобно на него и е изключително ефективен, като за 9 срещи вкара 3 попадения и подаде за още толкова. Приносът на колумбиеца е в пъти по-голям от този на Шопов. В големи периоди обаче Кареасо се губи по терена, като все още изобщо не е доказал, че може да му се има доверие и да е константа фигура в състава. Това ще проличи през пролетта….
Така, въпреки че ЦСКА зимува на върха на класирането, тимът не разполага нито с типичен „създавач на голове“, нито пък с изявен голмайстор. И остава отворен въпросът: Кой през пролетта ще поведе червените към така чаканата шампионска титла? На „Армията“ работят сериозно по него и селекционните процеси кипят с пълна пара.
Самият Илич обяви, че ще е доволен и само един футболист да бъде привлечен, но да е качествен. И сърбинът със сигурност ще е изключително щастлив, ако в някое ново попълнение види… себе си. Защото играч, който едновременно е силен плеймейкър и голаджия, значително би повишил класата, а съответно и шансовете на ЦСКА за титлата. Тези състезатели са рядкост и истинско богатство, но на „Армията“ са длъжни поне да опитат да уцелят джакпота.
Материал на „Тема Спорт“