Стойчо Младенов: Отивам на "Герена"! Ако Ганчев и Найденови се обединят...

Оперативният директор на ФК ЦСКА 1948 Сф Стойчо Младенов даде интервю за Спортал часове преди мача на столичани срещу Левски. Екзекутора на Ливърпул призна, че случилото се с него при последния му престой на “Армията” е оставило трайна рана в него и допълни, че не заслужава такова отношение, защото е Стойчо Младенов. Той допълни, че именно тази “агония” го е отказала от треньорството, а към това добавя и отношението към легендите на „Армията“.

Въпреки това Младенов призовава Гриша Ганчев и братя Найденови да се обединят в името на един ЦСКА.

Г-н Младенов, вече няколко месеца сте на новата си длъжност. Свикнахте ли с нея? По-лесно или по-трудно е?

– Беше непознато за мен. Свикнах с отговорността, която нося. Всичко правим за доброто на отбора и клуба.

Предстои много важен мач срещу Левски. Какво очаквате?

– Мач като всички останали. Всички са важни, с еднаква значимост. Едно софийско дерби, което трубва да спечелим. Отборът се готви с изключителна сериозност и концентрация. Надявам се да спечелим.

Ще присъствате ли?

– Да, разбира се.

Как очаквате да ви посрещнат? Вие сте един от кошмарите на Левски…

– Надявам се да не обръщат толкова внимание, че аз съм там. Да, успешни са били мачовете ми срещу Левски, особено като треньор, но едни от най-големите ми приятели са левскари. Виждам и усещам едно уважение от всички левскари – бивши футболисти, треньори и така нататък. В добри отношения съм с Мъри и Наско. Така че не виждам причина, за да бъда посрещнат по какъвто и друг начин освен като всеки друг фен, присъствал на трибуните.

Като че ли уважението в България отстъпва на омразата. Отбори, ръководство и треньори би трябвало да изпитват по-голямо уважение един към друг…

– За съжаление правилно сте забелязали. Наистина е така. Трябва да има по-голямо уважение за всички, които са дали за авторитета не само на клубния футбол, но и на национално ниво. Така че това уважение все повече липсва. Предишното поколение, особено моето поколение, имаше една всестранна любов и отношение към всички футболни хора, независимо дали са действащи футболисти, ръководители или треньори. Уважението беше огромно.

В такива дербита има ли нещо по-различно в подготовката и настройката на отбора?

– Всичко зависи от индивидуалното отношение на всеки един състезател. От там вече треньорът има свой стил на работа, който може да даде на футболистите повече концентрация и себераздаване. Но характерът е преди всичко. Колкото повече състезатели са с характер на победители и непримиримост, хора, които не приемат загубата, още по-добре. Отборът ти е по-силен. Дава по-голяма сигурност и спокойствие на треньора и играчите. Излизат на терена с по-голяма увереност и самочувствие. Лидерите са изключително важни. Колкото повече лидери има в отбора, толкова по-лесно се играе и печели.

ЦСКА 1948 има лидери и дори голмайстор на първенството. В какво превъзхождате Левски и къде са силните страни на противника, според вас?

– В ЦСКА 1948 като започнем от футболистите и преминем през треньорското ръководство и останалите, които работим в клуба, имената, които присъстват, са хора с авторитет, успешни. Всичкото това нещо допринася за имиджа и авторитета на клуба. Всички тези имена придават голяма тежест и самочувствие и на състезателите. Така че се надявам в утрешния мач да излезем с нужното самочувствие, спокойствие и агресивност. Като казвам агресивност отивам конкретно на вашия въпрос, че силата на Левски е точно това – агресивността. Агресията, високата преса и скоростта в атака. Изключително скоростни и бързи хора имат в атака. При нас пък изпъква колективната игра. Нападателният стил, който използва треньорското ръководство е положително и това ни носи повече победи.

Кой, според вас е най-силният футболист на Левски?

– Уелтън е един от най-впечатляващите футболисти, който се отличава с една изключителна скоростна техника, която е изключително полезна и важна в съвременния футбол.

Преди много години, когато ви попитаха кого искате да вземете в ЦСКА, вие казахте Чочев. Той се разви. Игра в едно от топ 5-те първенствата на Европа. Сега виждате ли такъв футболист в българския футбол и ЦСКА 1948, и кой е той?

– Да, спомням си Етрополе, когато забелязах Чочев и казах, че това е човекът, който искам да привлечем в ЦСКА – не сбъркахме. При него имаше изключително израстване и развитие. Контузията малко го върна, но сега отново е набрал скорост и сега е на много високо ниво, отлична форма. Друг състезател, който има много добро, блестящо бъдеще е Петров. Отличен стопер, който има сериозно развитие. И във втория отбор Стоичков ми прави впечатление със своята нестандартност. В последно време прави впечатление, че млади български играчи много трудно се налагат в топ клубовете на България, да не говорим за Европа.

Защо се получава така?

– Има дефицит на качествени играчи. Той идва от лошата инфраструктура, лошите условия, при които работим. Клубовете изнемогват в това отношение. Нямат нужните терени и база, на които да развиват състезателите. Едно развитие на футболист не е само да бъде на терена. Тя е комплексна работа. Не всеки клуб може да се похвали с хубав фитнес. Да не говорим за реахабилитацията. Това са машини, които струват пари и не всеки клуб може да си позволи лукса да закупи всичко необходимо за развитието на играча.

Първите 4-5 отбора имат бюджети от над 10 милиона. Лудогорец и Ботев Пд имат бази от много време. Защо пак не излизат футболисти?

– Лудогорец е №1 в това отношение. Инфраструктурата е топ ниво, на нивото на всички силни западноевропейски отбори. Докато всички останали малко отстъпваме. Да, има положителни неща в определени клубове като Славия, при нас също. Има наченки, но с много бавни темпове се развива това нещо. Всичко опира до пари, защото за една база са необходими много средства.

В тази връзка как гледате, че националният селекционер залага на млади футболисти, част от които не играят в първите отбори на своите клубове, но играят в националния тим. Правилно ли е това?

– Прави рязък завой с едно младо поколение, което, безспорно, има качества. Тази неопитност дано не се прояви в решаващите мачове като негативност. Спомням си годините, в които бях национален селекционер. Направих го и аз. Привлякох много хора, с които работих в младежкия национален отбор. Отстраних много от предишното поколение. Някои ми се разсърдиха, но именно тази неопитност тогава ни попречи за класиране на световно първенство. Знаете, че преди мача с Чехия бяхме лидери, на 90% бяхме класирани. Но мачът с Чехия тотално обърка нещата. Дано тази неопитност не изиграе лоша роля в най-важния и решаващ двубой.

Защо Ивайло Чочев не е в националния отбор? Всички питат това, но националният селекционер не успя да отговори.

– Необяснимо. Най-добрият футболист в шампионата не заслужава такова отношение. Футболист, който е изключително полезен във всички фази на играта. Полезен в дефанзивен план, в изграждането на атаки един от най-силните в този момент. Прелива от втора позиция и се явява на върха на атаката, а уж е дефанзивен халф. Изключително полезен в двете фази. За мен да не бъде извикан в националния отбор е неуважение към него. Не можем да се сърдим и критикуваме треньора, защото двата мача бяха успешни, но Чочев заслужава уважение с една повиквателна.

Как гледате на съдийството и критиките към ВАР? Защо се получават такива скандали?

– Защото продължава еднопосочно да се действа в това отношение. По-силните печелят във всяка една игрова ситуация. Съобразяват се със силните на деня. Това не трябва да е така. Всичко това е в ущърб на българския футбол. Не можем да развиваме българския футбол, защото започва да се натрупва. Като започнем от инфраструктурата, минем през съдиите, състезателите. Трудно изграждаме силни футболисти. Това нещо е негативно и се отразява на развитието на всички. Като започнем от футболисти, през треньори, ръководители, клубове и така нататък. Много клубове не могат да постигнат целите, които си поставят поради такива моменти. Една Славия колко точки загуби? Ако не се лъжа – 8-9. При нас е същата работа – червени картони, голове ни отменяха… Неща, които са в ущърб и красноречиво говорят, че съдиите се съобразяват със силните на деня.

Ако изкараме статистика, ще се види, че ощетяват всички отбори…

– Така е. Пак казвам, че това нещо е време да престане, защото е в ущърб на всички. Не може един, два или три клуба да бъдат богопомазани, а всички останали да страдат в това отношение. По този начин и съдиите работят под напрежение. Може би затова понякога допускат такива грешки.

За самия ВАР какво мислите?

– Същата работа. Както на терена, така и ВАР. Това е очевадно, защо трябва да си стискаме очите и да се правим, че не виждаме нещата. Трябва да ги виждаме и казваме. Отразяват се. Няма да забравя годините, в които бях в Португалия как приключи тази история със съдиите.

Как?

– Хванаха много хора, вкараха ги по затворите и приключи цялата тази история. И до ден днешен виждате футболът на какво ниво е вече. Беше същата работа, но с един замах го решиха. Две години следяха всички – президенти, треньори и всички хора, които управляваха футболните клубаве и федерации. Откриха проблема и го решиха. Дори един Пинто да Коща, най-голямата фигура в португалския футбол толкова години, беше в затвора. Ако не се лъжа една или две години. Така е.

Призовавате и тук да се действа в тази насока?

– Не призовавам. Просто давам един пример.

Какво очаквате от мача с Левски? Той също е взривоопасен.

– Едно софийско дерби, в което всеки един от двата отбора се стреми да победи. Да, в Левски има напрежение поради лошите резултати в последните мачове, но Левски има потенциал и ние трябва да надделеем над всичкото това нещо. Имаме самочувствието. Отборът играе със самочувствие, играе добър футбол. Отиваме на “Герена” и търсим своето.

Чували ли сте се с Мъри Стоилов и Наско Сираков преди мача?

– Не. Вчера им пратих поздрави. Имахме едно мероприятие. Имах възможността да им пратя поздрави, но откакто съм тук, в клуба, не съм ги чувал. Сега ще имам възможност да ги видя. Може би ще се видим с Наско.

Станимир Стоилов се справя добре. Не изпитвате ли носталгия, когато го гледате? Не ви ли се иска да се завърнете към треньорството?

– Край, приключил съм тази агония, която беше последната година. Това ме принуди да реша това, което реших – да се откажа от треньорството и да поема друга функция, която започва да ми харесва. Имах един период на адаптаця, но той вече отминава, започвам да свиквам.

Защо наричате “агония” последната година? И в предишни години отношението не само към вас, но и към други треньори е било такова. Сега като че ли го приехте много по-болезнено от предните пъти. Защо така се получи?

– Навсякъде където съм работил, когато нещата не са на нужното професионално ниво, съм си тръгвал. Без значение какво губя. Тук нещата бяха трудни в по-голяма степен от неуважението, което получавах. Всичко това ме принуди да взема решението. Да, имах възможност да отида отново в чужбина, но реших категоричо точно на тази дата, на 12 април навърших 65 години, една пенсионна възраст, взех това решение, че трябва да съм близо до семейството. Стига толкова. Почти цялата ми кариера като треньор, а и като футболист премина в чужбина. Така че беше време да обърна внимание на синове, внучки, семейството.

Няколко месеца по-късно отмина ли вече горчилката от случилото се? Когато се срещнете със запалянковци по улиците, те какво ви казват, разпитват ли ви?

– Не съм от хората, които разказват наляво и надясно какво се е случило. Това си остава между нас. Разбира се, че това нещо остави трайна рана, болка в мен и моето съзнание. Аз съм Стойчо Младенов и отношението към мен трябваше да бъде коренно по-различно. Не се получи. Взехме си довиждане, разделихме се като добре възпитани хора. Оттук нататък всеки си поема своя път.

Феновете изстрадаха по начина, по който най-малко съм очаквал. Но хората, които ме спират по улицата, феновете – отношението ми не се е променило. Не се е променило. Даже последния случай, който имах, жена ми присъстваше, учудихме се на отношението на едно семейство към мен – любовта и вниманието, което ми обърнаха. Беше впечатляващо. Не искам да изпадам в подробности. Това е животът. Работата, която съм поел, дай Боже да съм полезен за развитието на клуба.

В последните две, три, четири години ми прави впечатление, че на “Армията” се нахвърлят по-често срещу легендите и взимат страната на по чужди за ЦСКА хора. Критикуват легендите за неща, за които може и да имат вина, но не са основният виновник за случващото се. Защо се получава така? Срещу вас, Любо Пенев, Спас Джевизов… да не изброявам още десетки имена.

– Това са крайни неща, които са подклаждани и умишлено организирани, защото хората, които срещам и където ходя, отношението им е коренно различно. Казват ми “не обръщай внимание на това, което се случи. Това не са истински цесекари”. Дори последният случай, за който ви разказах – човекът се наведе и ми целуна ръка. Фен. Каза ми: “не мога да не ви целуна ръката”. Останах изненадан, защото това се случва за първи път в живота ми като спортист или треньор. С такова уважение и обич се отнесе човекът към мен. Всички ми казват: “не обръщай внимание на това, което стана”. Защото това, което стана, е все едно се отричат от историята си. Страниците в книгата, която излезе за ЦСКА, ние сме участници в тази историята. Може да е една, две или три страници, но ние сме ги написали. Това е цяло поколение и почти всички сме тук. А защо сме тук, всеки да си направи извода и да си намери отговора.

Как се чувствате в ЦСКА 1948, смятате ли, че се отнасят към вас и другите легенди с нужното уважение?

– Смятам. Чувствам го всеки ден, всеки миг. Първо – едно голямо, ама голямо признание и уважение.

Призовавате така да се действа във всички клубове.

– Призовавам, разбира се.

Може ли да се случи?

– Мисля, че и в Левски се случва това нещо. Уважението, което получава и Наско, и Мъри, и всички, които работят в клуба. Мъри също беше в ЦСКА, Гибона беше в ЦСКА. Вижте с каква любов се отнасят към тях. Защо към всички нас, легендите, се отнесоха по най-лошия начин.

На първия мач в Бистрица получихте доста аплодисменти от феновете.

– За което им благодаря. Борил съм се цял живот да бъда честен и открит към отбора си. Да дам най-доброто за любимия отбор. Нормално е да ми признаят това нещо.

Доволен ли сте от кариерата си на треньор? Можехте ли да постигнете повече и за какво съжалявате най-много?

– В чужбина кариерата ми е успешна. Имам две титли. Две купи, които също са титли. В България също. В евротурнирите имах проблеми в това отношение, но срещу Виктория (Пилзен) постигнах необходимите успехи – нещо, което ми липсваше. Като ръководител се надявам тези успехи да бъдат двойно по-големи. Да печелим купи и титли. Да имаме участие в евротурнирите. Клубът се стреми към това нещо. Да, неприятно е, че има два клуба ЦСКА. Това нещо трябва да приключи веднъж завинаги. Рано или късно това нещо ще се случи, за да има един ЦСКА. Как ще бъде, що ще бъде – това вече е божа работа.

В момента това нещо трудно може да се случи. Как ще се съберат собствениците на двата клуба и да вземат решението, което всички цесекари искат?

– Всички трябва да потиснат егото си. Всички сме правили грешки. Трябва да работим за един ЦСКА. От това по-хубаво няма. Представете си да съберем всички богати хора, които да влязат в един общ клуб.

Вие готов ли сте да преглътнете обидата и да говорите по тази тема с Гриша Ганчев и Цветомир Найденов, да уредите среща?

– В името на ЦСКА съм готов на всичко. Да потисна егото си, обидите, унижението. Готов съм, защото рано или късно това нещо ще се получи.

Как?

– Феновете ще узреят за такова нещо. Представете си да се обединят Гриша Ганчев и братя Найденови. Ще се събере финансова мощ, която ще помогне значително за събарянето на Лудогорец от върха. А има и други хора, които са богати и искат да участват в това нещо.

Дайте имена, които са изявили желание да участват.

– Примери и имена не мога да ви кажа. Това са хора от провинцията, които са готови на такова обединение, за да имаме един силен ЦСКА. И то такъв, какъвто всички го искаме. Да бъдем убийци на еврошампиони. Това е в ДНК-то на ЦСКА.

Как виждате Гриша Ганчев и Цветомир Найденов да работят заедно?

– Има достатъчно футболни хора, които могат да управляват процеса. Футболни хора трябва да управляват. Вижте Байерн, Порто, Бенфика. Вижте в Реал Мадрид – футболни хора. Но над тях стоят милионери, милиардери, които инвестират.

Не успяхте да убедите Гриша Ганчев да ви даде цялата спортно-техническа власт. Как ще го убедите да го стори сега?

– Не цялата. Аз никаква я нямах. Просто тренирах отбора и нямах достъп до селекционната политика. Това не влиза в пълномощията на един треньор – само да тренира играчите. Един треньор сам трябва да си прави подбора. Във всеки един клуб трябва да е така и е така в професионалните клубове. Имат си скаути, които ходят, наблюдават и представят имена, а треньорът си избира. Така се работи.

Кой, според вас първи ще събори Лудогорец? Ясно е, че няма да е вечен шампион. Ако не тази година, след година, две, три…

– Който се развие. Видимо има отстъпление в Лудогорец. Предполагам, че средствата, които харчат, се увеличават. Но някак си боксуват. Липсва тази игра от при Ивайло Петев. Тогава беше най-добрата. После при Дерменджиев също. Постигнаха големи успехи в Шампионска лига. Сега има отстъпление при тях и са уязвими. И миналата година бяха уязвими. И тази също са уязвими. Вижда се, че много от мачовете им минават на кантар. Побеждават, но неубедително. От това нещо трябва да се възползват всички клубове – и ние, и ЦСКА, и Левски. Това са клубовете, които се стремим да съборим Лудогорец. Ще е трудно, но не и невъзможно.

Като че ли най-големите успехи на българските клубове се получават с български треньори, но чужденците получават по-голям картбланш. Защо така?

– Българският треньор е мачкан. Не му се адва възможност да се разгърне. Навсякъде къето получава спортно-технически картбланш да взима крайните решения – кой да бъде продаден, кой да бъде привлечен, отборите имат успех. Всичко зависи от футболния съюз, от Боби Михайлов. Да промени статута на българския треньор. Да го направи като на треньор в Европа. Само така няма да има притеснението, че на втория месец ще бъде изгонен. Трябва точно този статут да бъде променен отвсякъде. Само Боби Михайлов може да го направи и го знае много добре. Защо не иска, не знам.

Защо не говорите директно с Михайлов?

– Говорено е. Там нещата опират така: привличаш един треньор, имаш 7-8 човека в списъка. Избираш най-добрия. След три месеца го уволняваш, защото не става. Как да не става, след като ти си избрал най-добрия. Уволняваш го и не взима компенсация. Законът не ни защитава. От една до три заплати. Подписват се договори, които не се изпълняват.

Имате ли амбиции да промените дори това като се кандидатирата зе президент на БФС?

– Нямам такова намерение, но искам българските играчи и треньори да се развиват. Да израстват със самочувствие и увереност, а не да треперят за една заплата, че ще ги уволнят. В Италия, Испания се изплащат милиони като неустойка, а при нас те изритват да не кажа като какъв. Няма да ти платя и ако искаш ме съди. Ти за една заплата трябва да го съдиш. Не всеки предприема тази стъпка. Това действа на психиката.

Какво трябва да се направи за по-доброто на българския футбол?

– Повече инвестиции. Има хора, които да инвестират, но правилата и законите пречат. Много неща трябва да се променят.

Снимка: Lap.bg