Енигмата, наречена Сале Капитана

„Един е Сале капитан.“ Тези скандирания дълги години се чуваха на стадиона на белградската улица „Хумска 1“, която Саша Илич спокойно можеше да впише като своя адресна регистрация. И няма как да е иначе – когато си изиграл 876 мача за един клуб на всички нива, както халфът направи за Партизан, клишето „чувства се като у дома“ придобива съвсем друг смисъл. Заради това и в двата случая, когато през изминалия сезон се изправи срещу бившия си клуб начело на Чукарички, Илич бе бурно аплодиран от навиячите на черно-белите.

Именно сблъсъкът с Партизан на 10 април тази година се оказа ключов в началото на треньорската кариера на 44-годишния специалист. Двубоят на стадион „Чукарички“ завърши при нулево равенство, което свали белградския гранд от върха за сметка на големия съперник Цървена звезда. „Партизан бе много по-добър от нас и накрая заслужаваше да спечели. Те диктуваха темпото, а ние бяхме под тяхното ниво. Рядко говоря за съдиите, но смятам, че нашият играч Боян Ковачевич трябваше да бъде изгонен“, заяви той в изявлението си пред шокираните журналисти. Думите му очевидно не се харесаха на собственика на клуба Драган Обрадович, който го привика на разговор, след който му посочи вратата. Преди това Илич бе извел Чукарички до трето място в класирането преди плейофите и резултатите бяха изцяло на негова страна. Тези думи обаче му костваха поста.

Този епизод трябва да се има предвид при евентуално назначение на сърбина начело на ЦСКА, тъй като очевидно не става въпрос за човек, който ще си държи езика зад зъбите. Каквито и разговори да са водени с него, е ясно, че и най-малкият намек за разминаване с предварителните уговорки ще означава, че пътищата на двете страни се разделят. Илич е остър камък и отговорните фактори на „Армията” трябва да са наясно с това. Друг е въпросът доколко човек, имащ общо 35 мача като треньор, може да бъде решение за кризисната ситуация в ЦСКА, с която дори и мениджър, определян за №1 във Висшата лига, не успя да се справи.

Всъщност още третият мач на Саша Илич в новото му амплоа го отведе в покрайнините на София в Базата на националния отбор в Бояна. Там воденият от него национален отбор до 17 г. спечели с 2:0 и 2:1 гостуванията си на връстниците от България. Говорим за същия тим на Йордан Петков, който се класира за първенството в Израел. На въпросния шампионат вчера сърбите играха полуфинал срещу Нидерландия. На пръв поглед спокойно може да кажем, че селекционерът Радован Кривокапич е доразвил усилията на неговия млад колега. Това обаче няма да е вярно – в останалите си 2 мача начело на тази възрастова група Илич постига нулеви равенства със Северна Македония, а взелите участие в тези мачове играчи са част от по-горната възрастова група.

Начело на националния отбор до 18 години Илич постига победи в двубоите срещу Босна и Херцеговина, а за период от 5 мача е помощник на селекционера на мъжкия тим Драган Стойкович и вече усеща чувството да си от другата страна. Освен това помага и на Илия Столица и Ненад Милованович при младежите. Истинско потвърждение за своите заложби на пейката обаче той получи в Чукарички, където с изключение на отпадането за националната купа от Лозница тимът се представи на ниво в Суперлигата. Естествено, тук трябва да се отчете, че разликата между Партизан и Цървена звезда, от една страна, и останалите отбори неслучайно е 38 точки. Въпреки това тимът разполага с множество интересни млади играчи, част от младежкия национален отбор. Сред тях са вратарят Новак Мичович, защитниците Урош Дрезгич и Виктор Роган, както и халфовете Йован Лукич и Кристиян Белич. Лукич и Роган са юноши на Партизан, което подсказва, че Илич не е прекъснал връзките си с клуба, чиято легенда е и може да даде шанс на някого от младоците, които при нормални обстоятелства не биха получили шанс при черно-белите.

В тактически план предпочитаната схема от Илич е 4-3-3, като в определени двубои той използва 4-2-3-1 и 4-1-4-1. В Чукарички той разполагаше само с двама играчи извън пределите на бивша Югославия – ямайския нападател Норман Кембъл и сенегалския му колега в атака Ибрахима Н‘Диайе. При това положение изниква въпросът дали младият специалист би могъл да се справи със съблекалнята на ЦСКА, където понастоящем има представители на 13 различни държави извън България, а присъствието на местни играчи е много ограничено. Самият Илич признава в свои интервюта, че най-голямата грешка в кариерата му на играч е престоят в РБ Залцбург, който до голяма степен слага край на възхода в неговото развитие, достигнат в Галатасарай. Макар на теория българското и сръбското първенство да изглеждат близки, на практика всички явления, заради които кадърните специалисти в нашата съседка бягат от нея, са налични и на родна почва.

Причината Александър Станоевич да напусне Партизан по собствените му думи е фактът, че „си е скъсал нервите“ и ако Саша Илич мисли, че на стадион „Българска армия“ ще му бъде по-леко и очакванията ще са по-малки, то определено е стигнал до грешните изводи. При всички положения ангажирането му ще донесе много повече ползи, отколкото това на спрягания години наред за Борисовата градина Ненад Лалатович, чиято ексцентричност доведе до неговата деградация и настоящ престой в Раднички Крагуевац.

Материал на Теодор Борисов за в-к "Тема спорт"

Снимка: БГНЕС