Левски повече искаше купата и я спечели. Треньорите не желаеха да поемат излишни рискове и заложиха на стабилността. Слаба продукция и от двата тима, но тази на червените бе направо безобразна.
Допуснаха елементарни грешки в отбрана и не постигнаха абсолютно нищо в офанзивен план. При положение, че на вратата на Левски е едно младо и неопитно момче, ти не успяваш дори да му дадеш шанс да сбърка. Фактът, че това беше може би най-лежерният мач в кариерата на Пламен Андреев е красноречив за продукцията на ЦСКА.
Няма да е пресилено да се направи заключението, че това бе най-слабият финал в цялата история на ЦСКА. Дори когато преди четвърт век червените загубиха много тежко с 0:5 отново от вечния съперник, те бяха много по-остри, агресивни и искащи успеха, имаха натиск в началото и положения. А сега – абсолютно нищо през цялото време. Левски опита да играе, а ЦСКА опитваше само да пречи.
Сините без да блестят бяха по-организирани, по-активни както в защита, така и в атака и определено стояха по-добре от своя противник.
Изненадата, която опита да направи Алън Пардю в стартовия си състав не само не сработи, но бе пълен абсурд. Да сложиш десен бек да играе като втори нападател означава, че единствената ти идея е да разбиваш играта.
А винаги когато ЦСКА не е офанзивен, това е показателно, че нещо кардинално не е наред. В халфовата линия на армейците няма нито един футболист с градивни качества. Това е огромен проблем, за който отговорност трябва да поемат тези, които са ги привличали.
Нямаше нито един играч на червените, успял да надиграе прекия си съперник. Левски спечели битките си по терена както индивидуално, така и като отбор. А ЦСКА предаде купата без бой.
Ангел Червенков за "Тема спорт"