Георги Василев е утвърдено име в българския футбол. Четири пъти е шампион на България. Първо с родния „Етър“, после два пъти с „Левски“. ЦСКА пък спечели под негово ръководство последния си златен дубъл през 1997 година. Уважаваният треньор днес отново е актуална тема, след като се завърна начело на любимия „Етър“, но вече в ролята на изпълнителен директор. В навечерието на финала за Купата на България бившият наставник на „сини“ и „червени“ коментира пред „Труд“ очакванията му за сблъсъка за трофея в неделния следобед.

- Г-н Василев, остават броени часове до големия финал между ЦСКА и „Левски“. Какво е важно за един отбор, за да запази хладнокръвие и да не се поддаде на напрежение преди първия съдийски сигнал?

- Напрежението в лагерите е закономерно. Предстои, както може да се окачестви, като завършек на една футболна година и за двата отбора. Дълъг период от време те не могат да се докоснат до шампионската титла и това остана като единственият момент, в който да са горди от нещо, което са свършили в процеса на този футболен сезон. Напрежението е закономерно, както казах, и единият, и другият отбор ще желае победата, защото ще реши в краткосрочен и дългосрочен план проблемите им. ЦСКА е по-зависим от този успех. „Левски“ премина през неприятни дни, но успя особено през пролетта да изгради отбор с качества. Вижда се в двубоите им, че играят съвременен, добър футбол, който върна феновете на трибуните. Това е оценка за класата. „Левски“ е на единия полюс, ЦСКА на другия. Разбира се, „червените“ са действащ носител на трофея и ще искат на всяка цена да го защитят, особено срещу този съперник.

- Какъв мач очаквате вие – динамичен и отворен или практичен и тактическо надлъгване?

- Атмосфера ще я има от трибуните и то на най-високо ниво. Футболистите ще бъдат подложени на тест, в който ще трябва всеки на своята позиция да търси успеха. Не могат да правят кой знае какви промени, за да надхитрят и да излъжат противника. Ще разчитат на силните си страни. Това може би отговаря на въпроса ви...

- Опасна ли е тази еуфория, завладяла „сините“? ЦСКА сякаш остава в сянка, което преди такъв двубой е важно…

- Трудно може да се каже кой може да се възползва от цялата тази ситуация. Пак се връщаме на думата „закономерно“, двата тима ще търсят победата, за да изчистят годината. При „Левски“ сякаш всичко върви по-плавно и ако допреди месец-два никой не ги слагаше в сметките за 3 място, ето, че сега са там. За повече не могат да се борят, защото сезонът свършва. Силата на „Левски“ е безспорна, оптимизмът е голям. Не вярвам това да ги подлъже и да прегорят, както се казва. ЦСКА пък на свой ред ще излезе с нагласата, че досега каквото било, било, ще трябва да се мобилизира като тим и ще го направи, защото мачът го изисква. От две различни страни се гледа двубоят и всеки си има своите козове. Ще бъдем свидетели на мач, който си заслужава вниманието.

- Появи се напрежение около назначението на главния съдия Никола Попов. Правилен избор ли е и защо се се стигна дотук?

- Един от най-опитните е в момента. Не знам откъде се породи това напрежение. Не съм наясно със съдийските решения и кой накъде може да залитне. Имам впечатление, че Попов е сред най-опитните. Има и такива с по-голям авторитет от него, като например Георги Кабаков, но не съм аз човекът, който да коментира в детайли назначенията. Очаквано е в навечерието на мача да има такива подхвърляния, това си е нормална предстартова игра. Всичко ще бъде забравено с първия съдийски сигнал.  

свързани статии

- Какви са първите ви впечатления от треньора Алън Пардю?

- Видяхме в един мач, в който опитва да експериментира, какъвто бе този в Разград. Загубиха го. След това направиха силен двубой и спечелиха убедително срещу „Славия“ (3:1). Даде си възможност на себе си да прецени качествата на играчите от първо лице. Не е влезнал неподготвен, тъй като от доста време е в клуба и познава както футболистите, така и от обстановката. В тези няколко мача имаше възможност да опипа почвата. Опитът му няма смисъл да се коментира.

- Българин срещу чужденец е сблъсъкът между треньорите. Кой е в по-добра позиция?

- И двамата са зависими от състоянието на отборите. Единият е градил състава сам, какъвто е случаят със Стоилов, другият го е следял отблизо. Всеки си знае стоката. Резултатът да се прехвърли изцяло на треньорите ще е погрешно, особено за Пардю. Той влиза в движение. При Стоилов е различно, той гарантира, че 100% отборът е негово дело и е така.

- Кои са футболистите от двата отбора, на които бихте акцентирали?

- Безспорно привлечените през зимата в „Левски“ дадоха друг привкус и донесоха много точки в решителни ситуации. В ЦСКА пък има играчи с опит, които в последно време изпаднаха от форма, но после си я върнаха, което оформя облик на тима. Конкретни имена не е толкова трудно да се кажат, всички ги знаем. Един Уелтън, Илиян Стефанов, Цунами отляво или Филип Кръстев, който особено ми се нрави, а и самият състав има добра физиономия. Всеки си знае ролята в „Левски“. От другата страна Кери е в добро състояние, Йомов показа в последния мач резултатна игра. ЦСКА е опитен отбор, изигра редица възлови мачове в последните 2 сезона и натрупа самочувствие, което е важно за такива мачове.

- Вие сте бил пряк участник в подобни сблъсъци. Кой е най-яркият ви спомен от мачовете между „Левски“ и ЦСКА за Купата с Ваше участие?

- О, аз имам много от страна на „Левски“, и от страна на ЦСКА. Слава Богу победите ми са повече от загубите, тъй че да не правя сега статистика. Имам финал, който сме играли. Бях треньор на ЦСКА през 1997 при победата с 3:1. Година, в която ЦСКА бе носител на купата, а също и шампион. Помня големия дъжд, головете и трагичната съдба на един от голмайсторите Стефан Лулчев по-късно. Милен Петков вкара гол тогава. Мач, в който пак стадионът бе пълен, за мен бе хубав двубой. Когато бях треньор на „Левски“ нямах загуба от ЦСКА, но да не навлизам в подробности. Хубави спомени са това.

- Казват, че малките детайли решават мачовете?

- Затова треньорите сме фанатици и вярващи. И това влияе. Визирам дори не чак толкова футболните детайли. Дали ще тръгне някой с левия крак, дали автобусът ще потегли напред или назад. Аз съм от тях. В това напрежение от играта се хващаш за най-малкото, колкото и смешно да звучи, отборът си го подготвил, но се притесняваме дали нещо странично няма да повлияе. Живееш с тази мисъл. Едни казват, че заради дъжд не играят толкова добре, други си имат други вярвания.