Ивайло Петров-Пифа със сигурност е един от най-големите любимци на феновете на ЦСКА. Макар да пристига късно на Армията, бившият страж се превърна в магнит за „червената“ публика.

Особено със спасените дузпи срещу вечния съперник Левски – има 4 спасени наказателни удара от общо 5 поредни (като и петата не е реализирана, а топката среща гредата). Три от дузпите са на финала за Суперкупата на България срещу Левски през лятото на 2006 година.

Той е шампион с ЦСКА през 2008 година, има още 2 купи на България (2016 и 2021 година като треньор на вратарите). Ето какво каза Ивайло Петров за Букмейкър Рейтинги:

-Иво, правим интервюто навръх 5 май, рождения ден на ЦСКА?
-Наистина, два дни след моя рожден ден. Пожелавам на всички армейци много здраве и успехи. И да не спират да подкрепят отбора. Те са най-великите.

-Наближава най-важният мач за ЦСКА, финалът за Купата срещу Левски. Червените обаче не са в най-добрата си форма…
-Тези неща като ги чуя… В този мач няма абсолютно никакво значение кой в каква позиция е, кой в какво игрово състояние е и т.н. Тези мачове се играят със сърце. Никой да не мисли или да коментира каква е формата на единия отбор, пък как се представят играчите на другия отбор. Няма такова нещо. Мачът е един. И мачът е финал. Това е. Мач за трофей между ЦСКА и Левски, какъвто не е имало толкова много години.

свързани статии

-Всъщност, точно ти пази на вратата на ЦСКА в последния въобще финал срещу Левски за Суперкупата през лятото на 2006 година (б.р. – финалът за Купата е през 2005 година), когато с твоите спасени дузпи изведе червените до трофея.
-Точно така. Ние спечелихме Купата през пролетта, след като на финала победихме Черно море с 3:1. Тогава обаче нямах право да играя, тъй като през сезона вече бях играл за Черно море. Напуснах Варна през зимата и през пролетта на 2006 година отидох в ЦСКА, но до края на сезона нямах право да играя – договорът ми влизаше в сила от 1 юли. И на практика официалният ми дебют в официален мач за ЦСКА беше точно на финала за Суперкупата срещу Левски в края на месец юли. Никога няма да забравя този мач – какъв дебют само?!

-Сега какво очакваш от предстоящия финал? Може ли ЦСКА да победи?
-Чакай, как така питаш може ли ЦСКА да победи?! Какви са тези въпроси. Разбира се, че може. Ние ако тръгнем с нагласата, че сме по-слаби, по-добре да даваме купата на Левски и това е. Защо да мъчим хората и да идват на стадиона. Няма такова нещо. Купата е червена. И съм сигурен, че хората ще се наслаждават на много добър мач.

-Само че в Левски цари еуфория поради доста причини – и представяне, и резултати, и организация на клубно ниво?
-Нормално… Мъри Стоилов е много добър треньор. Той е напълно наясно какво го очаква на финала. Също така обаче да не забравяме, че и Алън Пардю, е тук от доста време и е напълно запознат с нашия футболен манталитет. Той знае абсолютно всичко. И съм сигурен, че ще приложи нещо много хитро за двубоя. Защото тук говорим за надлъгване и който е по-добър, ще спечели.

-Спомена, че такъв мач се играе със сърце. Така беше по твое време. Обаче сега чужденците смяташ ли, че играят със сърце или за тях това е просто поредният мач от календара им?
-С тези чужденци, с които аз съм играл, категорично всеки до един знаеше какво е дербито Левски – ЦСКА. Никога не е имало нужда да се надъхват или да бъдат допълнително мотивирани по някакъв начин. И сега не мисля, че чужденците не знаят какво е значението на дербито. А и нещо много важно – не забравяйте, че това е финал.

-Как ще коментираш тежката загуба на ЦСКА от Лудогорец с 0:5 преди няколко дни?
-Знам, че ще прозвучи като оправдание, но наистина нямаше доста хора в състава на ЦСКА. Но… подчертавам, да не забравяме, че това е ЦСКА. Щом си в ЦСКА, някой нещо е видял в теб, харесал те е и нямаш право да играеш така. Не знам защо се случи, не съм вътре в отбора в момента, но има и такива мачове. Надявам се да не се повтарят повече.

-Мнението ти за Густаво Бусато и Димитър Евтимов, който напоследък стана титуляр?
-И с двамата съм работил доста, познавам ги добре. Димитър Евтимов е доста амбициозен – както се казва на жаргон, куче. Не че Густаво не е. Просто Митко е по-емоционален, на моменти по-избухлив. Докато Густаво е много добро момче. Но както са казали, конкуренцията ражда шампионите, така че не виждам нещо фрапантно и изненадващо, че Митко пази към този момент. Даден му е шанс, хваща го и от него си зависи дали ще се докаже занапред.