ЦСКА се класира за трети пореден финал в турнира за Купата на България и би било логично сред привържениците на тима да има приповдигнато настроение. Вместо това обаче над Борисовата градина е надвиснал духът на тревожността и донякъде на безпомощността от безизходицата, в която клубът е попаднал.

Позорната игра в реванша срещу Славия бе събирателен образ на представянето на армейците в последните 6 години след завръщането в Първа лига. Години наред ЦСКА така и не показва добър футбол, като с доза късмет все пак се стига до някакъв откъслечен успех. Но няколкото силни резултата са само временна утеха, когато на терена липсва най-важното – силен футбол, който да радва окото и да е притегателна сила да се върнеш на стадиона и следващия път. Такъв ЦСКА не се е показвал много отдавна. И това е огромен проблем. Червените се задоволяват само с епизодични избухвания.

За последните 6 години феновете на ЦСКА станаха свидетели на 14 треньорски смени, като не е изключено много скоро да се стигне и до 15-а. През „Армията“ се изредиха десетки чуждестранни футболисти, 90 процента от които не оставиха нищо след себе си. Общото между всички наставници и играчи е едно – така и не успяха заедно да произведат някакъв стил на игра, да изградят привлекателен облик на тима и да представят футбол, който да отговаря на марката „ЦСКА“. Явно подборът на кадри, които да свършат работа, не е на оптималното ниво. И поредицата от грешки с избора на треньори и играчи го доказва.

Безпрецедентната треньорска въртележка е самопризнание за неудачните решения, които се взимат при избора на специалист, който да застане начело на отбора. Честите промени са и една от основните причини ЦСКА да няма изграден стил на игра, който усъвършенствайки, да превърне в печеливш. Такъв например бе постигнал Бруно Акрапович в Локомотив Пловдив. Скоро след като пристигна в Борисовата градина обаче, на босненеца бе подсказано „отгоре“, че би било добре да спре да залага на любимата си постройка 3-5-2, защото „не е правилна“. 

Това го призна самият треньор! И въпреки че бившият наставник на черно-белите не получи възможност да стигне донякъде с промяната на формацията и настройката на играчите, все пак под негово ръководство обликът на ЦСКА се отличаваше от показваното при доста от тези преди и след него. И тук идва въпросът – защо изобщо се назначава Акрапович, след като схемата му не се харесва от отговорните фактори в клуба!? Между треньорските виждания на Стамен Белчев, Нестор ел Маестро, Люпко Петрович, Любослав Пенев и Стойчо Младенов има сериозни разлики. Но при всички тях се стигна до една и съща обща картина на терена – слаб футбол. Армейците са константно инертни, апатични, безидейни, като залагат предимно на диагонални подавания от централните защитници и множество изсипани топки в наказателното поле. Стойностната игра в средата на терена липсва, защитата е нестабилна, а атаката неефективна.

В нито един момент ЦСКА не успя да нареди серия от убедителни игри и победи. Не показа трайни добри изяви. Именно това е признакът за класа, а не отделните проблясъци. Освен че футболистите не притежават нужното качество, за да се борят за по-високи цели като шампионската титла, те са и изключително безхарактерни. Отсъстват лидерите. В ЦСКА през последните години преминаха между 20 и 30 пълни трансферни разочарования, каквато е и селекцията през този сезон. С такива изпълнители трудно можеш да показваш стойностен футбол, особено когато треньорите, които трябва да ги накарат да го правят, са лишени от основни правомощия като селекционните. 

ЦСКА не играе и не се държи като победител. В противен случай Славия нямаше и да си помисли, че би могъл да продължи напред на „Армията“ след загуба с 0:2 у дома… Вместо това белите поведоха набързо, а ЦСКА близо 110 минути не намери начин да отговори. Това означава две неща – неможене, съчетано с безхарактерност! Най-вероятно доста от настоящите играчи скоро ще напуснат „Армията“ и ще бъдат заменени от други. Но липсата на перспектива ЦСКА да заиграе силен футбол все повече тревожи червените фенове. Защото играчите и треньорите се сменят като носни кърпички в последните години, но ЦСКА продължава да демонстрира едно и също – скучен, грозен и отблъскващ футбол, стигащ единствено за мимолетни резултати.

Материал на "Тема спорт" (заглавието е на Gol.bg)