Стойчо Младенов? За уволнение са играчите на ЦСКА

Изглежда няма излизане от омагьосаният кръг в който се върти ЦСКА от няколко години. Еди, Нестор, Стамен, Любо, Люпко, Милош, Стойчо и резултатът винаги е един и същ. Онова обещание за  достигането до принадлежащото по право място на пиедестала, остава кух кънтеж в празното пространство. А все повече се налага усещането, че

ЦСКА се превръща неусетно в различен  клуб. Тим за единични фойерверки. Отбор, който може да спечели от време на време важна турнирна битка, но не му е по силите да се справи с дългите дистанции. И фактите го доказват безусловно. В редовния сезон на първенството ЦСКА не успя да спечели цели 11 мача. А конкурента Лудогорец само 5. И на фона на безпристрастните цифри, останалите аргументи увисват във въздуха. На всички им е пределно ясно, че битката с хегемонията е непосилна поради един милион причини. Но пък е ясно, че за тези 6 години на „Армията“ не се и доближиха плътно и не оказаха максимален натиск. И причини затова има много, но най-важната, е че за този период в нито един момент ЦСКА нямаше футболния потенциал да свали Лудогорец от върха.

И най-малко са виновни изброените по-горе Еди, Нестор, Стамен, Любо, Люпко, Милош, Стойчо. Всеки един от тях негласно си е дал сметка, че е бил предварително обречен. И че е бил изпратен на заколение. Защото нямаха дума при селекцията на играчите а само понасяха последствията от сблъсъка с реалностите. Естествено, треньорът е винаги виновен по презумпция за резултатите на подопечните му. Но пък и какво е можел да направи при положение, че е имал ограничени и дори никакви възможности да влияе върху най-важния процес в съвременния футбол.

С лекота могат да се изброят три дузини футболисти, които преминаха през ЦСКА и се оказаха частични, а в повечето случаи и пълни недоразумения. В най-честия случай в ЦСКА се привличат играчи с видими футболни дефицити. И те лъсват много бързо пред очите на претенциозната и много компетентна червена аудитория. Феновете бързо се ориентират какво поредно менте е облякло свещена червена фланелка. И общо взето след това нямат и особени очаквания. И срамна картина като видяната на „Лаута“ е напълно закономерна. Какви претенции могат да се отправят към Йохан Баи, който преди да дойде в ЦСКА риташе за здраве в някакъв петодивизионен френски клуб.

Знаете ли само какво приключение е да намерите точното място на Кан Русийон във футболната география. Някакъв селски тим, който заема шесто място в Насионал 2 на Франция. Какви очаквания могат да имат феновете към 30 годишния Яник Вилдсхут, който се е отличил с фамозния един гол в 22 мача за Макаби Хайфа в сезона преди да дойде на „Армията“. И дори не е толкова впечатляващ фактът, че няма попадение за ЦСКА в 24 шампионатни мача. Шокиращ е фактът, че е доставил само 2 голови асистенции за същото време. А човекът на неговата позиция в Лудогорец има 11 такива. Къде е сега перлата на лятната селекция Хамза Чатакович. Той трябваше да стане за ЦСКА това, което е Хамза Чалханооглу за Интер Милано. А остана в славната история на ЦСКА с един безсмислен гол срещу Рома, а и той беше много измъчен.

Няма да влизам в подробности за кариерата на всеки един от участниците в зрелището на „Лаута“. Но и с просто око е видно, че нито един от тях не покрива критериите за клуб като ЦСКА. За Берое, за Черно море, за Ботев Враца може би ще бъдат идеални, но за ЦСКА се изисква нещо съвсем различно. Наскоро четох интервю на Жуниор Мораиш, който иска да завърши кариерата си на „Армията“. Това е футболист за ЦСКА. Както и тогавашният му партньор Янис Зику. В шампионските, че и в нешампионските състави на Стойчо Младенов винаги е имало лидери. И то много повече от един или двама. И тук не говорим само за футболни качества, а за хора с характер и влияние върху всеки сегмент от играта. Сега в ЦСКА нещо като лидери са само двамата централни защитници Матей и Кох. Но те са защитници, а във футбола за да спечелиш, трябва да правиш атаки и да бележиш попадение. Дори прехваленият Кайседо видимо няма лидерски качества в сравнение с Каранга или Али Соу.

Няма как без лидери на терена да се печелят рутинно победи. Не случайно в пролетната фаза на първенството ЦСКА постигна само една победа в 5 мача като гост. Но и тази победа срещу Славия се движеше по ръба на острието. А за да имаш реални шампионски претенции трябва да правиш серии от победи. Това е доказал, че го може Стойчо Младенов. Как ЦСКА ще влезе в реална конкуренция за титлата с Лудогорец като в редовния сезон рекордът им от четири поредни победи е през септември. И оттогава не могат да влязат в серия от повече от две. Титла се печели с непрекъснато трупане на актив, а не с разпиляване на такъв. Но постоянството не е отличителна черта на такива като Кери, Варела, Юга, Жеферсон, Лам, Чарлс. Всеки един от тях е впечатлил в отделен мач или с някаква силна изява, но не е показал константност. С един гол, с един пас, или с друга отделна героична постъпка не се влиза в историята на клуб като ЦСКА. Дори напротив, такива като Чарлс с един случаен гол във финал по-скоро пречат, отколкото помагат. Защото очакванията стават големи, а показваното на терена ги опровергава.

Наскоро писах, че приоритет за ЦСКА е да построи новата си арена. И за най-малките червени фенове е ясно, че другият основен приоритет е да се продаде на добра цена поредния център нападател. Но всички искрени привърженици на червения клуб се питат, кога ще стане цел да бъдат привлечени достойни за червената фланелка футболисти. По-различни от Кувемба, Фабрини, Белтраме, Отабор, Джеси и десетките други световни футболни знаменитости. Между другото не малка част не могат да си намерят отбор след ЦСКА, което говори показателно за качествата им. Феновете с право имат претенции за по-различен подход, защото със сегашния винаги се стига до под кривата круша. Или продължава безсмисленото търчане в омагьосания кръг. Най-гадното е ,че в Пловдив за да гледат тази грозна картина бяха отишли няколко хиляди червени фена. И това, което правят с техните чувства сегашните безхаберни анонимници на терена е срам и позор. И ако някой от тях направи усилие да научи поне една българска дума, то тя трябва да е гавра.

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"