Успехът е резултат от усъвършенстване, усилена работа, взимане на поука от неуспеха, лоялност и постоянство… Думите са на американския държавник Колин Пауъл. Постоянство! Тази дума често е използвана и от футболните хора у нас, които твърдят, че точно то е и най-добрата гаранция за класа. И сигурно са прави, но не съвсем. А примерът, който оборва всички твърдения, идва от “Българска армия”, където ЦСКА е постоянен, но в никакъв случай не може да се говори за отборна класа. Проблемът е, че армейците са постоянни в… колебливото си и често дори слабо и безидейно представяне. В това се изразява тяхното постоянство. Всичко останало е изключение.

Да, преимуществено червените печелят своите мачове, но го правят безлично, хаотично, понякога случайно, но почти никога с красива и впечатляваща игра. Всеки мач, дори с най-слабите съперници в групата е голяма мъка. Силните изяви се броят на пръстите на едната ръка и са по-скоро изключение от правилото. Правейки бърза ретроспекция на двубоите от началото на сезона, ще видим, че единствено домакинствата на Осиек, Виктория Пилзен и донякъде с Лудогорец отговориха на очакванията като игра и краен резултат и вдъхновиха хората по трибуните.

В останалите случаи дори победите не можаха да разсеят впечатленията, че играта на отбора скърца сериозно. Пример са трите точки на “Тича”, когато тимът бе надигран от Черно море, но разликата дойде с един удар на Жорди Кайседо. Най-лошото е, че проблемът със слабото представяне на ЦСКА стои отдавна и изобщо не обхваща само този сезон. Към времената на Люпко и Крушчич дори няма да се връщаме. При Стамен Белчев бяха подчинени БАТЕ и Базел, но това бе капка в морето с оглед серията от шест мача без успех в първенството. При Бруно Акрапович армейците победиха Рома, но в първенството рядко бе постиган успех с повече от един гол разлика, а се стигна до безлично равенство с Локо Пд на „Армията” и безобразна игра при загубата от Берое. Любо Пенев изнесе лекция за купата на Лудогорец, триумфира в надпреварата и удари звучен шамар на разградчани за първенството, но в същото време падна от Царско село, Локо Пд и ФК ЦСКА 1948 София, а за капак направи 0:0 у дома с Лиепая и бе на крачка от огромен срам в Европа…

В ЦСКА усилено се опитват да покажат, че нищо не са разбрали от думите на Колин Пауъл и са постоянни в това, че не си взимат поука от грешките. В сегашни дни Стойчо Младенов на няколко пъти опитва да събуди играчите, като повишава тон, но реален ефект така и не се вижда. Явно само с надъхване и на мускули нещата няма да се получат, а да се разчита единствено на моментно изригване, индивидуален проблясък или грешка на противника е несериозна история. На “Армията” спешно трябва да се замислят по какъв начин отборът ще заиграе атрактивно, доминиращо и ще диктува събитията на терена. Ако това се случи и се превърне в обичайно повтарящо се действие, то тогава можем да говорим за класа и за покритие на претенциите. Сега имаме само голи амбиции и празни приказки.

Нека си го кажем направо – ако в последния мач не се бе стигнало до контузията на Георги Петков, то вероятността червените да стигнат до успеха бе изключително минимална. Познавайки особеностите на белия ветеран, можем да се обзаложим, че игровото време нямаше да надвишава общо 40 минути, а Петков едва ли щеше да бъде колеблив при корнерите, какъвто бе младият му заместник. Болката за едните обаче е радост за другите. Фортуна бе на страната на армейците и е крайно време те да й се отблагодарят за нееднократните намигвания. Именно тя изпрати птиченцето, което кацна на рамото на червените и ги извади сухи от трудни ситуации. Крайно време е те да направят нещо сами за себе си. И на първо време да обърнат внимание на поведението си на терена. С еднотипни изритвания по диагонала, които и врабчетата в Борисовата градина вече знаят наизуст, няма да стане. Следващият съперник е повече от подходящ. Срещу Ботев Враца трябва да видим силен, можещ, знаещ и атакуващ ЦСКА, който да постигне изразителна победа и да покаже,  че е готов за следващите две препятствия. Защото предстоящите мачове с Локо Пд и Левски ще са определящи за оставащата част от сезона.

Явор Пиргов, "Тема спорт"