Футболът се завърна в България и каквото и да се говори, някак стана по-приятно и празнично. Времето на заканите свърши и много бързо се видя кой каква я е свършил в подготвителния период, а и на скритият от обществото фронт. Лудогорец с прекалено подчертана лекота си взе трите точки в Кърджали, а след танталови мъки на „Васил Левски“, ЦСКА с много зор стигна само до точка. Но и това им е много. С оглед на показаното на терена Локомотив София изпусна да спечели напълно заслужена победа и то с разлика.
Така диаметрално противоположно и разнопосочно потеглиха двата основни конкурента за титлата. И поне от видяното на терена, нещата с шампионския дуел изглеждат предрешени. Но нивата е дълга и едно такова заключение ще е доста прибързано.
Лудогорец приключи мача срещу Арда в 23-а минута с нокаут. За разлика от бокса, където съдията вдига ръката на победителя предсрочно, във футбола се играе до завършване на времето. А в остатъка от срещата Лудогорец можеше да постигне с лекота още по-изразителен резултат, но това явно не влизаше в плановете им. От този мач могат да се правят изводи само за Арда, за Лудогорец не бива да се дават крайни оценки. Вероятно и други съперници ще подходят като Арда срещу хегемоните, но могат да се намерят и такива, които да ги затруднят.
За съжаление показаното от младия отбор на Арда е отчайваща оценка за целокупния български футбол. В този отбор мнозинството са футболисти, минали през всички национални формации на България. В десетки мои анализи съм давал всевъзможни аванси и комплименти на така наречената перспектива на българския футбол. В първите 23 минути се видя каква е перспективата и тя е отчайваща. Показаното от тях е ниво за махалата и по-добре да се пренасочат към някое от многобройните висши училища и да си изучат професията за която стават. За футбол определено не стават! И ако живеят с надеждата, че ги чакат в сериозни клубове в чужбина, е време да си я избият от главата.
Това е положението и е много жалко, че отборът за който се пишеше, че е шлагер на първенството се е превърнал в обикновена боксова круша. Срещу такива съперници Лудогорец може да спечели и на ходом без да си даде никакъв зор. А като дойде лятото ще се разбере цената на подобни спаринги.
Зрелище в Кърджали не гледахме, но на „Васил Левски“ стана интересно. И първата мисъл е колко е добре за българския футбол, че пак се играе мач между Локомотив София и ЦСКА. Така както е било преди 60 години, когато на терена са били Котков и Якимов и преди 50 години, когато на терена пред моя поглед бродираха Денев и Начко. Кой е казал, че спомените не топлят. Топлят и още как. Звезди в сегашните отбори може и да няма като споменатите, но фланелките са със същия цвят. И това е една от причините да се получи интиругващ мач.
През този редовен футболен сезон, Локомотив София изнесе най-добрите си продукции срещу Левски и ЦСКА на националния стадион. И дори само заради тези два мача на „Васил Левски“, Локомотив си спечели правото да остане в елита. В други двубои играта на железничарите въобще не е била на ниво, но срещу двата гранда бяха на висота. Изпуснаха Левски след като създадоха половин дузина чисти положения. И същото се повтори срещу ЦСКА със същия брой голови ситуации пред Бусато. Но съжалението от пропуснатите победи трябва да върви и с констатацията, че липсва и класа. В завършващите ситуации играчите, които трябваше да се превърнат в герои, демонстрираха нагледно защо са стигнали до столичния квартал Надежда. Това не бяха чисти положения, това бяха пропуснати сигурни голове. Но за съжаление на вярната публика на Локомотив, в нападение ги нямаше споменатите Котков и Начко. Нямаше го Бойчо, нямаше го Метков, нямаше го Владо Стоянов. В този мач дори сегашния им собственик Иван Василев щеше да направи хеттрик. Това е сега шното ниво на Локомотив София и място за съжаление няма. Когато „Клуба на обикновения човек“ сам си създаде новите легенди, тогава ще дойдат и победите срещу грандовете.
Голямата интрига в столичното дерби бе свързана с така нареченият основен претендент за титлата. Стойчо Младенов започва да става все по неадекватен в отношението си към реалностите в съвременния футбол. И това, което той говори след мачовете тотално се разминава с реалностите. ЦСКА няма никакъв стил и това дори човек с елементарна представа за футбола може да го констатира. Те нямат идея как да направят постепенна, многоходова атака, а само с изритани топки напред, няма как да стане. ЦСКА изпълни два корнера за целия мач. Какви претенции може да има Стойчо при такава статистика. А на приказки е много силен, но след мачове като този с Локомотив трябва да отправи критики най-вече към себе си. От ЦСКА видяхме позната безидейна картина.
И треньорът не може да говори, че нищо не се получавало. Някой е виновен да не се получава. В клуб като ЦСКА толкова безсъдържателен футбол не може да бъде изтърпян дълго време. И с приказки са сините, зелените и пембените братя нещата няма как да се получат. Ако Стойчо иска да е идеолог на червената идея, просто трябва да си смени длъжността. Но от треньора се искат съвсем други неща. За какво съдийство говори той след мача, като ЦСКА нямаше представа как да направи сносна атака и съдията бе последният фактор.
Недопустимо е червените да започват годината по такъв безличен начин. Хайде стига вече са се оправдавали с този и онзи.
Всъщност българския футбол е основан на желязна логика. Тя се обуславя както на футболни качества, така и на неща, които се решават далеч от стадионите. И това интересно начало на пролетната офанзива само показа, че е необходима голяма промяна. Футболът се нуждае от „Продължаваме промяната“, защото блатото много неприятно ухае. От 11 години се разнася миризмата на силно застояло.
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"